Решение № 2696 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2696 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330100221 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Й. А. М. е предявил против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:

1. за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***/13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 06.01.2025 г., до окончателното й изплащане;

2. за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 954, 57 лв. (след прието с Определение от 28.04.2025 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез намаляване на неговия размер), представляваща недължимо заплатено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба 06.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор 1 за потребителски кредит № ***/13.10.2022 г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сумата от 3 549, 26 лв. Сочи, че в клаузата на чл. 4.1 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство, като на това основание бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.10.2022 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 2 500 лв. По посочените договори заплатил съответно сумата от 200 лева, начислена за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит, както и сумата от 1000 лева по договора за предоставяне на поръчителство.

Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане възнаграждение за поръчител в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала „Ай Тръст“ ЕООД, поради което получаваните суми по договора за поръчителство се разпределят на едноличния собственик на капитала. Излага съображения за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство поради сключването му в нарушение на добрите нрави. Сочи, че е налице нееквивалентност на престациите. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставен кредит от 3 549, 26 лв. Твърди, че от тази сума 3 400 лв. са усвоени от кредитополучателя, а със сумата от 149,26 лв. е заплатена дължима от него застрахователна премия.

Излага, че общият размер на задълженията по договора възлиза на 4 099, 21 лв., като той бил погасен предсрочно от ищеца. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил задълженията си по договора, включително и сумата от 2

200 лв. за погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит. Поддържа, че не е налице спор относно заплащане на сумата, но твърди, че последната е получена при наличие на валидно правно основание за това. Оспорва изложените от ищеца твърдения, че договорът за кредит е недействителен, поради допуснато нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не оспорва обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство не е в включено в годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, доколкото сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за получаване на кредита, като размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото последният имал право, но не и задължение да представи обезпечение. Сочи, че договорът предвижда възможност за представяне на необезпечен кредит, като потребителят е разполагал с възможността да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал задължение да включи в годишния процент на разходите възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит. Твърди, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/13.10.2022 г., във връзка с който е сключен договор за предоставяне на 3 поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Й. А. М.. Твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по договора за кредит, като за тази услуга е дължимо възнаграждение от 2 385, 91 лв., платимо на 8 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство, като оспорва твърдението на ищеца, че дължимото възнаграждение по договора било в размер на 2 500 лв. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя за периода след пълното изплащане на кредита. Поддържа, че възнаграждението се дължи на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и неговият размер е съобразен с поетия от ответника риск. Оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата от 1 000 лв. по договора за предоставяне на поръчителство, като твърди, че заплатеното възнаграждение по договора било в общ размер на 954, 57 лв..

Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което 4 възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

С определението за насочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че ищецът е заплатил в полза на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер от 200 лв. - възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***/13.10.2022 г. (в отговора на исковата молба е изложено признание от страна на ответника на неизгоден за него факт, че ищецът е заплатил процесната сума, която е разпределена за погасяване на договорна възнаградителна лихва), както и че при определяне на посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Й.

А. М. и ответника „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/13.10.2022 г. В представеното по делото Приложение № 1 към Договора е установено, че се предоставя сумата в размер от 3 400 лв., ведно със застрахователна премия от 149, 26 лв. или сумата в общ размер от 3 549, 26 лв. Установен е срок за погасяване от 8 месеца. Установен е лихвен процент от 39, 09 % и годишният процент на разходите от 46, 91 % Установен е общ размер на плащанията по кредита от 4 099, 21 лв.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си съобразно посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. Банкова гаранция в срок от 10 дни след подаване на заявлението или 2. Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо 5 лице – поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в този случай е от 24 часа от предоставяне на обезпечението.

По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 13.10.2022 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на Й. А. М. е предоставен заем в размер на сумата от 3 549, 26 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на главницата от 3 549, 26 лв., възнаградителна лихва, обезщетение за забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че възнаграждението за поръчителя е от 2 385, 91 лв., платимо на погасителни вноски, с падеж на първата на 20.11.2022 г. и на последната на 20.06.2023 г.