Решение № 735 от 03.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20211001000734 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Национална агенция за приходите срещу решение № 260798 от дата 19.05.2021 г. по т.д. № 2440/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на НАП с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон на предявени и приети в производството по несъстоятелност на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ публични държавни вземания в размер на 5 753,69 лева по Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-003826/31.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАПгр. София, вписан в Централния регистър на особените залози под № 2019070201694.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за допустим като подаден в преклузивния срок, но по същество е счел същия за неоснователен като недоказан. След правен анализ на приложимите към производството разпоредби съдът е изложил подробни мотиви относно това, че запорът и възбраната, наложени по реда на ДОПК и вписани в Централния регистър на особените залози, не създават особена привилегия за предпочтително удовлетворение на кредитор с прието вземане в открито производство по несъстоятелност. Приел е, че вписването на запор има за 1 последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнения заложният кредитор ще има качеството хирографарен, но не и обезпечен. Съдът е счел, че процесното публично вземане на ищеца НАП не се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.

Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалноправни норми.

Твърди се, че първоинстанционният съд е приложил изцяло в противоречие разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 от ДОПК на действително установеното с тях. Жалбоподателят поддържа, че цитираните разпоредби уреждат конкуренцията на вземания на кредитори при индивидуално принудително изпълнение, докато в производството по универсално принудително изпълнение единствената преценка относно наличието на привилегии на вземанията на кредиторите, регламентирани в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е на представените доказателства. Излага, че вписването на наложен запор по реда на ДОПК осигурява привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като относителната недействителност на извършените от длъжника сделки на разпореждане след налагането на запора настъпва с налагането на обезпечителната мярка, а не с вписването в ЦРОЗ. Твърди, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ не е нарушена, т.к. процесната обезпечителна мярка по ДОПК е наложена преди датата на откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, поради което не била налице пречка за вписване й в съответния регистър на след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Моли се въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част и уважи предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, както и назначеният синдик на дружеството в несъстоятелност не вземат становище по така подадената въззивна жалба.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.

2

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон от Национална агенция за приходите срещу за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производството по несъстоятелност на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ публични държавни вземания в размер на 5 753,69 лева по Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-003826/31.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. София, вписан в ЦРОЗ под № 2019070201694.

По делото липсва спор относно установените в първоинстанционното производство факти, като такъв е формиран единствено по приложимостта на материалния закон. От служебно извършена проверка в Търговския регистър по партидата на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ се установява, че с решение от 25.06.2019 г. на СГС, ТО, 13 състав по т. дело № 2175/2018г., е обявена неплатежоспособността на дружеството, определена е началната й дата 31.12.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, като с решение от 15.10.2019 г. длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, а производството по делото е спряно. С решение от 04.08.2020 г. на Софийски градски съд, VI Търговско отделение, 13 състав, производството по делото е възобновено.

В хода на производството по несъстоятелност с молба от 11.07.2019 г.

НАП е предявила публични вземания - такива за данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер от 6 063,65 лева, като за част от вземанията е посочено, че е наложена обезпечителна мярка по налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в търговски банки, вписан и в ЦРОЗ. Видно от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-0003826/31.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. София, за обезпечаване на вземанията на кредитора в размер на 5 614,29 лева е наложена предварителна обезпечителна мярка - запор върху налични и постъпващи суми по посочени 3 банкови сметки. От представените удостоверения от Централния регистър за особените залози се установява, че на 02.07.2019 г. посочения обезпечителен запор е вписан по партидата на дружеството в несъстоятелност в ЦРЗО.

Вземането на кредитора е включено от синдика в списъка с приети от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като необезпечени с поредност на удовлетворение по т. 6 и т. 9 от чл. 722, ал. 1 ТЗ.

С възражение от 20.08.2019 г. НАП е оспорил списъка относно предвидената поредност на приетите вземания при твърдения, че същите следва да получат поредност на удовлетворение по т.1 от чл.722, ал. 1 ТЗ, тъй като са обезпечени със запори. С определение по т. дело № 2175/2020 СГС е оставил без уважение възраженията на Националната агенция за приходите и е одобрил Списъка с приети от синдика вземания на кредиторите на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл.685 ТЗ, без да внася изменения в предвидената поредност на удовлетворение на вземанията на оспорващия кредитор.

Спорен е въпросът дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение на които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ се ползват от привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, която следва да се съобрази при определяне на реда на удовлетворение на този кредитор и в рамките на несъстоятелността на длъжника.

3а кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство - чл. 634а ТЗ/, т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им /основен едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на който се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност - чл. 688, ал. 1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV "Несъстоятелност" на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално 4 принудително изпълнение по ГПК.

Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал.

2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г., ТК, I т.о. на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл.

692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл.

694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия / обезпечение /чл. 685, ал. 2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.

5

686, ал. 1 ТЗ, отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на кредитора по основание и размер, но и привилегията / обезпечението му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл. 722, ал. 1 ТЗ. Може да се заключи, че обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл. 694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение / привилегия.

Настоящият въззивен състав намира, че в случая са се осъществили всички предпоставки, обуславящи допустимост на предявения иск, като е спазен и преклузивният срок за предявяването му от обявяване по партидата на длъжника в Търговския регистър на определението, с което СГС е оставил без уважение възраженията на Националната агенция за приходите и е одобрил Списъка с приети от синдика вземания на кредиторите на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, без да внася изменения в предвидената поредност на удовлетворение на вземанията на оспорващия кредитор.