Решение № 111 от 03.07.2023, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 111/03.07.2023 г. по ЧНД № 131/2023 г. по описа на Окръжен съд-С.

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Образувано е по искане на осъденото лице чрез неговия защитник за осъществяване на трансфер в Република България с цел изтърпяване на остатъка от наложеното на осъдения Р. Д. Т. наказание „Лишаване от свобода“ на Едночленен Апелативен наказателен съд - С., изменено с Решение на тричленен Апелативен съд за тежки престъпления -С., република Г.. Настоящият съдебен състав е предприел действия за реализиране на възможността по чл.5, параграф 4 от Рамково решение 2008/2009/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за контакт с Европейската съдебна мрежа за получаване на информация от компетентните органи на Република Г. за евентуално съгласие за признаване и изпълнение на Решение № 1812/06.11.2018 г. на Едночленен Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления-С., Република Г., изменено с Решение № 2745/321/12/2022 г. на Тричленен Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления -С., Република Г..

След съдействие на Националното бюро на България в Европейската съдебна мрежа е постъпило в Окръжен съд - С. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, издадено на 05.05.2023 г. от съдебните власти на Република Г. засягащо българския гражданин Р. Д. Т., роден на 1********* г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес гр. Н.З. ул.Амур“ №5.

Удостоверението е представено на български език.

Към него е приложена Решение № 1812/06.11.2018 г. на Едночленен Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления - С., Република Г. и Решение №2745/321/12/2022 г. на Тричленен Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления - С., Република Г., постановено на 21.12.2022 г.,влязло в сила на 15.04.2023 г., с което българският гражданин Р. Д. Т. е признат за виновен за две престъпления, а именно: незаконно транспортиране граждани на трети държави с цел имотна облага, съгласно чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 о Наказателния кодекс и чл.30 пар.1 от Закона 4251/14 и участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпление незаконен превоз на нелегални имигранти, съгласно чл.26 пар. 1а, чл.27 пар.1 и чл.187 пар.3 от Наказателния кодекс на Република Г..

1

За двете престъпления, съгласно удостоверението, е наложено общо наказание 58 /петдесет и осем/ години и 4 /четири/ месеца /21 290 дни/ с изтърпяване 20 /двадесет/ години или 7 300 /седем хиляди дни „Лишаване от свобода"/.

Към удостоверението са приложени още сертификат за задържане на лицето от Затвора-Нигритас, уведомление до осъденото лице, доказателство за връчване на уведомление на осъденото лице, от което произтича съгласието за предаване на документите.

Видно от удостоверението за задържане Т. е задържан от 02.12.2017 г., а началото на изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ е от 06.11.2018 г. Съдът е приспаднал времето на предварителното задържане на Т. от 02.12.2017 г. до 06.11.2018 г.

Служебно в изпълнение на задълженията си по чл. 10, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът е изискал справка за съдимост на осъденото лице и справка за неприключили наказателни производства срещу осъденото лице, които справки са постъпили своевременно.

От изисканата служебно справка се установява, че българският гражданин, за когото се отнася удостоверението – Р. Т. е роден в гр. С. и е с постоянен и настоящ адрес гр.Н.З. ул.“Амур „№5, което обуславя компетентността на настоящия съд съобразно чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Видно от българската справка за съдимост, Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 235, ал.6, вр. чл.20, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - С. изразява становище за признаване присъдата на гръцките съдебни власти и приемане на изпълнението на наложеното наказание за престъпленията незаконно транспортиране граждани на трети държави с цел имотна облага, съгласно чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 о Наказателния кодекс и чл.30 пар.1 от Закона 4251/14 и участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпление незаконен превоз на нелегални имигранти, съгласно чл.26 пар. 1а, чл.27 пар.1 и чл.187 пар.3 от Наказателния кодекс на Република Г., приемайки, че съответстват на престъпния състав по чл.281, ал.2, т.2 и т.5 от НК.

Осъденото лице Р. Т. е задържан в издаващата държава, където изтърпява наказанието по влязлата в сила присъда, поради което е уведомен, чрез издаващия орган и чрез упълномощения си защитник за настоящото дело.

Упълномощеният защитник пледира за удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт, по силата на който изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, да продължи на територията на Република България. Счита, че не са налице основания за отказ от 2 признаване на осъдителното решение, но са налице условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото за същото престъпление в националния ни закон. Присъединява се към изразената позиция на представителя на ОП-С..

Окръжен съд-С., след като се запозна с приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, като взе предвид решението на Тричленния Апелативен наказателен съд – С., Република Г., с която е наложено наказанието общо наказание „Лишаване от свобода", както и останалите приложени по делото доказателства, установи следното:

Представеното удостоверение е по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Издадено е в писмена форма, изпратено е с превод на български език и с попълнени полета на български език. Съдът приема, че удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща с данните в приложения съдебен акт на гръцкия наказателен съд. Съдът следва да уточни, че при извършения превод от гръцки на български в Удостоверението по чл. 4 е допусната грешка при посочване на дата, на която осъденото лице е заловено в гр. Комотини. На лист 58 гръб от делото е посочено: „Осъденото лице: а/ В Комотини на 12.02.2017г. е хванат….. „. В представения оригинал на гръцки език на удостоверението на лист 64 от делото е посочено:„буква (η) 1, аб. 3 а) Etnv Komotnvn atic 02-122017,…“. След назначен от съда превод от гръцки на български език на л.64 от делото се уточнява, че датата е 02.12.2017г.

В удостоверението е посочено, че осъденото лице се е явило лично и е участвало в съдебния процес, който е приключил с влязло в сила решение на Тричленния Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления - С., Република Г.. В удостоверението за задържане е посочено, че предварителното задържане / времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“/ обхваща периода от 02.12.2017 г. до 06.11.2018 г. Посочени са началото на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ - 06.11.2018 г. и край на наказанието-02.12.2037 г. В удостоверението по чл.4 от рамковото решение е посочено също, че право на предсрочно освобождаване за осъденото лице възниква при изтърпяване на 3/5 от наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав следва се произнесе по въпросите, свързани с приемането и изпълнението на влязлото в сила решение /присъда/ на съда на Република Г. спрямо българския гражданин Т.. Съдът съобрази, че решението на съда на Република Г. е представено в оригинал на гръцки език, поради което разпореди да бъде извършен превод от гръцки език, относно тази част от мотивите на решението, която се отнася до осъденото лице Т..

С Решение № 1812/06.11.2018 г. на Едночленен Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления - С., Република Г. и Решение № №2745/321/12/2022 г. на Тричленен Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления - С., Република Г., влязло в сила на 15.04.2023 г., Т. е признат за 3 виновен за две престъпления като му е наложено общо наказание 58 /петдесет и осем/ години и 4 /четири/ месеца /21 290 дни/ с изтърпяване 20 /двадесет/ години или 7 300 /седем хиляди и триста дни „Лишаване от свобода".

От посоченото в удостоверението и приложеното съдебно решение /присъда/ е видно включването в съдебния акт, чието приемане и изпълнение се иска, на общо две наказуеми деяния:

- незаконно транспортиране граждани на трети държави с цел имотна облага, съгласно чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 от Наказателния кодекс и чл.30 пар.1 от Закона 4251/14 ;

- участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпление незаконен превоз на нелегални имигранти, съгласно чл.26 пар.

1а, чл.27 пар.1 и чл.187 пар.3 от Наказателния кодекс на Република Г..

Отнсно първото престъпление, за което е признат за виновен българският гражданин Т. с цитираното решение на гръцкия наказателен съд, е определена квалификация по чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 от Наказателния кодекс и чл.30 пар.1 от Закона 4251/14, съгласно удостоверението. В удостоверението е посочено, че в гр.Комотини на 02.12.2017 г. Т. е заловен да превозва с камион, с дестинация гр. С. двадесет и седем граждани на трети държави, които са влезли незаконно на гръцка територия от гръцко-турската граница като деянието е извършено с цел облага, т.е получаване на печалба, състояща се от сумата две хиляди и петстотин евро, която е била платена като възнаграждение от всяко транспортирано лице.

От така описаните фактически и правни параметри на първото престъпление, за което е признат за виновен българският гражданин, съдът установи съставомерните признаци по чуждото законодателство да отговарят на елементите на състав на престъпление по българското законодателство чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК на Република България. Цитираната законова разпоредба ангажира наказателната отговорност на лице, което с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомага чужденец да преминава в страната в нарушение на закона. Цитираната по-горе алинея втора на този законов текст предвижда завишена санкция в случаите, когато деецът използва моторно превозно средство /т.1/, както и когато деянието е извършено по отношение на повече от едно лице /т.5/.

Относно второто престъпление, посочено като участие в организирана престъпна група, с оглед фактическото описание в решението и удостоверението се налага извод, че съдържа описание на самостоятелно деяние, представляващо участие в организирана престъпна група, доколкото в удостоверението деянието е описано по следния начин: в гр. С., през периода от ноември 2017 г. до 01.12.2017 г.се е присъединил към съобвиняемите Халид Хюсеин, Христос Христофоридис, Стефания Боти, Хадир Сайад и Станислав Стоименов с цел извършване на престъплението незаконен превоз на нелегални имигранти. Комплексното обсъждане на тези характеристики на 4 престъплението „участие в организирана престъпна група" според решението и удостоверението, съответстват на престъпление по чл. 281, ал.2, т.2 от НК на Република България, доколкото се касае за противозаконно подпомагане чужденец да преминава в страната в нарушение на закона, организирано от група или организация, с цел да набавяне за себе си имотна облага.

Двете деяния представляват престъпления и по българското законодателство, поради което е налице налице двойна наказуемост.

За престъплението по чл.281, ал.2 от НК българският законодател е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева..

Тъй като на осъдения Т. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от петдесет и осем години и четири месеца, от които да се изтърпят двадесет години, а за същите престъпления българският наказателен закон предвижда максимално наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и да намали наказанието „Лишаване от свобода“ до размер на шест години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да се търпи в Република българия при пэървоначален строг режим.