Решение № 623 от 15.06.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Кюстендил, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от М. Ем. Антова Гражданско дело № 20231520100873 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Й. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва: срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.4 от Договор за паричен заем № 4593870, сключен между страните; срещу „Файненшъл България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство № 4593870, сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 20.09.2022г. и щцата сключила договор за паричен заем № 4593870 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който било договорено да й се отпусне заем в размер на 3000 лева. Видът на вноската бил двуседмичен, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че в чл.4 било уговорено договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на 1 институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговорят на следните условия – да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружеството. На датата на сключване на договора бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника, който поел задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на сключения договор за поръчителство се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение – вторият ответник „Файненшъл България“ ЕООД, разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че съгласно чл.3, ал.1 възнаграждението се дължало в полза на поръчителя като „Изи Асет Мениджмънт“ АД било единствено овластено да приеме плащането. Твърди, че има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, поради което кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Сочи, че разпоредбата на чл.4 от договора за кредит представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Същевременно кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил да заобиколи чл.19, ал.4 ЗПК. В конкретния случай било посочено ГПР с размер на 41,87%, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че е невъзможно да се проверят индивидуалните компоненти, от които е формиран ГПР и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. Счита, че липсва ясно разписана методика в него и как се формира ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в него. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като не била предоставена услуга. Със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, 2 ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство било уговорено възнаграждение, което впоследствие се разпределяло като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема. На следващо място, договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, като по този начин бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищцата съдържание.

Счита, че процесният договор е действителен и сключен в съответствие с разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.1 ЗПК. Счита, че е действал добросъвестно, предвид че на ищеца бил предоставен СЕФ, в който се съдържали параметрите на кредита и задължението да предостави едно от посочените обезпечения. Съгласно чл.11, т.18 ЗПК било допустимо да се изисква предоставяне на обезпечение, съответно разпоредбата на чл.4 от договора била действителна. Твърди, че в договора била налична цялата необходима информация досежно действителния размер на ГПР. Твърди, че били неоснователни възраженията за заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото договорът за предоставяне на гаранция било едно акцесорно правоотношение, съответно не било могло възнаграждението на гаранта да се включи в ГПР на процесния договор за паричен заем. Счита за неоснователни твърденията за недействителност за договора за предоставяне на гаранция. Искането към съда е да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че договорът за поръчителство не бил лишен от правно основание. Счита, че доколкото имало главен дълг, то договорът за поръчителство не могло да бъде нищожен. Твърди, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се правела за всеки 3 конкретен случай към момента на сключване на договора. Не считат, че престациите били явно нееквивалентни. Поддържа, че поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. и разноските по събиране на вземането с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквививалетни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на поръчителя, чиято отговорност можело да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.

Съответно, дължимото се възнаграждение било определено след преценка на риска и ако ищецът го е считал за несправедливо висок, не би сключил договора. Твърди, че дружеството изпълнявало гаранционни сделки по занятие. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство не се регулирал от ЗПК, а от ТЗ. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока на отговор по чл.131 ГПК, на основание чл.211 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил насрещни искове, приети за съвместно разглеждане в производството по с Разпореждане № 3233/02.08.2023г., с правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В насрещната искова молба ищ ецът „Изи Асет Мениджмънт“ АД /ответник в производството/ твърди, че с оглед на сключения Договор за паричен заем № 4593870/20.09.2022г., е предоставил цялата сума в размер на 3000лв., а ответницата М. Д. Й. се задължила да я върне на 15 равни двуседмични вноски, всяка в размер от 222,21 лв., ведно с възнаградителна лихва. Предвид, че в договора бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 35%, възнаградителната лихва по договора възлизала на общо 333,15 лв., съответно цялата дължима сума по договора била в общ размер на 3333,15 лв., като първата вноска била дължима на 07.10.2022г., а последната – на 21.04.2023г.

Към подаване на исковата молба останали дължими следните суми, а именно:

2286,51 лв., представляваща незаплатена главница и 186,43 лв. възнаградителна лихва. Искането към съда е да постанови решение, в случай, че бъде уважен искът на ищцата /ответница по насрещния иск/ за нищожност на договора за паричен заем, последната да бъде осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 2139,79 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 4593870 от 20.09.2022г., сключен между страните. При условията на евентуалност, в случай, че съдът 4 отхвърли иска на ищцата /ответница по насрещния иск/ за нищожност на договора за паричен заем, последната да бъде осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 2286,51 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 4593870 от 20.09.2022г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както сумата в размер на 186,43 лв. възнаградителна лихва. Претендират се разноски в производството.

В срока за отговор по насрещната искова молба е постъпил такъв от ответницата /ищец по първоначално подадената искова молба/, в който се релевира възражение за нищожност за целия договор, съответно, дължало се връщане само на чистата главница в размер на 1704,63 лв., доколкото била изплатила сумата в общ размер по двата договора от 1295,37 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1.По първоначалната искова молба.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД, досежно чл.4 от процесния договор за паричен заем, е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора включва клауза за предоставяне на гарант.

В доказателствена тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Файненшъл България“ ЕООД е да докаже, че сключването на договор за поръчителство, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени 5 добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, в това число и наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата, респ. че клаузите са индивидуално уговорени.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребитексли кредит, това обстоятелство се установява по категоричен начин от приетия по делото Договор за паричен заем № 4593870 от 20.09.2022г. Съгласно него страните са се уговорили а отпускане на потребителски кредит в размер на 3000 лева със срок от 30 седмици, с краен срок на погасяване 21.04.2023г., при фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40,39 %. В процесния чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.