Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 17 от 11.07.2023, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Наказателно дело от общ характер 354/2022
Вид
Присъда № 17
Подписан
11.07.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 555/09.05.2023г., постановена по НОХД № 354 по описа на Районен съд – гр. Сандански за 2022 година Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от РП – Благоевград, ТО - Сандански, с който е повдигнато обвинение срещу А.

Д. П. - роден на“******г. в гр.“****** с постоянен и настоящ адрес – гр.

“****** ул.““******“

№ “******, българин, български гражданин, неженен/във фактическо съжителств /, работи, със средно образование, неосъждан , ЕГН – **********, затова, че:

- на 14.10.2021г. около 09:30 часа пред офиса на „специалист човешки ресурси“ на търговско дружество „“******“ ЕООД, находящ се на бул.““******“ № “****** в промишлената зона на гр. Сандански, общ.

Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с престъпление против личността - с убийство на Д. Н. Ц., отправяйки й следните закани: “Ще ви убия всичките, всички сте мъртви, бял ден няма да видите от мен“, като тези закани са могли да предизвикат у Д. Ц. основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК;

- на 14.10.2021г. около 09:30 часа пред офиса на „специалист човешки ресурси“ на търговско дружество „“******“ ЕООД, находящ се на бул.““******№ “******, в промишлената зона на гр. Сандански, общ.

Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с престъпление против личността - с убийство на А.Р.З. от гр. Сандански, отправяйки му следните закани: “Ще ви убия всичките, всички сте мъртви, бял ден няма да видите от мен“, като тези закани са могли да предизвикат у А. З. основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК;

- на 14.10.2021г. около 09:30 часа пред офиса на „специалист човешки ресурси“ на търговско дружество „“******“ ЕООД, находящ се на бул.““******“ №“******, в промишлената зона на гр. Сандански, общ.

Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с престъпление против личността — с убийство на С. Н. Ч., отправяйки му следните закани: “Ще ви убия всичките, всички сте мъртви, бял ден няма да видите от мен“, като тези закани са могли да предизвикат у С. Ч. основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК;

- на 14.10.2021г. около 09:30 часа пред офиса на „специалист човешки ресурси“ на търговско дружество „“******‘ ЕООД, находящ се на бул.““******“ №“******, в промишлената зона на гр. Сандански, общ.

Сандански, обл. Благоевград, се е заканил с престъпление против личността — с убийство на П. Д. К. от гр. София, отправяйки му следните закани: „И теб ще убия, мъртъв си, ще те приключа! И тука, и в града на улицата ще те пребия! Даже ще те почна още тука, но имаш късмет, че има охранителни камери!“, като това заканване би могло да възбуди у Копев основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр.

1 с ал.1 НК.

В съдебно заседание редовно уведомения представител на РП – Благоевград, ТО - Сандански поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деяниеята, отразени в обвинителния акт. По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, предлага на съда на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца за всяко едно от деянията, изпълнението на което бъде отложено за изпитателен срок от 3/три/ години. На осн. чл.23 от НК прокурора предлага да бъде наложено общо наказание на подсъдимия в размер на 6/шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което бъде отложено за изпитателен срок от 3/три/ години.

В съдебно заседание подсъдимият П. се явява лично и с надлежно упълномощен защитник. Подсъдимият се възползва от правото си и не дава обяснения по така повдигнатите му обвинения. Защитникът му пледира подсъдимия да бъде признат за невиновен по всички обвинения и оправдан, поради недоказаност на същите, както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено по делото следното:

Подсъдимият А. Д.П. е от гр. “ ******. Същият живее във фактическо съжителство със св.М. Б..

Свидетелят П. К. е управител на „“******“ ЕООД. Офисите и производствената база на дружеството се намират в промишлената зона на гр.

“******, на бул. “****** № “******.

Свидетелите Д. Ц., А. З. и С. Ч. са служители в „“ ******“ ЕООД.

Св. Ц. изпълнявала длъжността „Специалист човешки ресурси“.

Към 13.10.2021г. св.М. Б. също била служител в „“ ******“ЕООД.

На 14.10.2021г. св.К., в качеството на управител на посоченото по-горе дружество издал Заповед № 67/14.10.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение със св.М. Б..

На 14.10.2021г. сутринта св.Ц. се свързала по телефона със св.Б., като я поканила да посети офиса на дружеството, за да й връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Офисът, в който работела св.Ц. се намирал на партерен етаж от сградата, а офисът на управителя на дружеството - св.К., се намирал на следващия етаж.Св.Бойчева пристигнала в сградата, в която се помещава дружеството и посетила офиса, в който упражнявала трудовата си дейност св.Це. около 09:10 часа. По същото време в офиса освен св.Ц. се намирали и свидетелите А. З. и С. Ч.. Свидетелката Ц. уведомила св.Б., че трудовият й договор с дружеството е прекратен и трябва да й връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Св.Б. отговорила, че няма да 2 подпише заповедта и казала, че ще излезе навън, за да проведе телефонен разговор, след което напуснала офиса.

Около 10-15 минути след излизането на св.Б., в 9:30 часа на 14.10.2021г., в двора на сградата, в която се помещават офисите на „“ ******“ ЕООД пристигнал с автомобила си подс.Ал. П.. Слязъл от автомобила, бил ядосан и разгневен и още в двора започнал да говори на висок тон, че никой няма право да уволнява жена му, след което застанал пред вратата на офиса, в който се намирали свидетелите Ц. З. и Ч., като се обърнал към тях с думите:

„Всички сте мъртви! От тук нататък ще видите какво ще става! Бел ден нема да видите! А тоя горе, тоя горе е мъртъв!“, като сочел с ръка офиса, в който работел св.К.. Заканата „всички сте мъртви“ била изречена неколкократно , както по отношение на св.Ц., З. и Ч. така и по отношение на св.К.. Св.С. Ч. затворил вратата на офиса, за да попречи на подс.П. да влезе вътре, и за да не чуват виковете му. Подсъдимият останал пред вратата, но продължавал да крещи и да отправя закани.

Св.К., чувайки виковете също слязъл до офиса, в който се намирали неговите служители, като виждайки го, подс.П. отправил към него следните закани: „И теб ще убия, мъртъв си, ще те приключа! И тука и в града на улицата ще те пребия! Даже ще те почна още тука, но имаш късмет, че има охранителни камери!“.

След това подс.П. се отдалечил, като отишъл до автомобила си и малко по-късно си тръгнал.

За възникналия инцидент, на 14.10.2021г. св.К. депозирал жалба до органите на МВР - РУ Сандански с рег. № 000-8773/14.10.21г.

След депозирането на сигнала, била извършена проверка, и на подс.П. бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР – да не се саморазправя с лицата П. К., С. Ч., Д. Ц. и А. З..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - от показанията на свидетелите: П.. К., С.

Ч., Д. Ц. и А. З. Д. П.; от проведените очни ставки между: свид.Б. – от една страна, и от друга: свидетелите Ко. К., С. Ч., Д. Ц. и А. З.; както и писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите: С. Ч., А. З., М. Б., Д.П., тъй като същите са взаимно свързани и логически последователни. Между тях не са налице съществени противоречия, поради което не се налага обсъждането им поотделно. Безспорно от показанията на посочените свидетели се установява факта, че действително подс.П. се е намирал на процесните дата и място, като същия бил ядосан и гневен, тъй като жената, с която живее на семейни начала – св.Б. – също служител на въпросната фирма била извикана, за да и бъде прекратено трудовото правоотношение с „******* “ ЕООД. Същевременно св.Бойчева към този момент била в отпуск за отглеждане на малко дете. Посочените свидетели сочат, че действително подсъдимия е бил ядосан, като говорил на висок тон, както и, че е отправил 3 заканителни изрази. Но в същото време думите не са били насочени персонално към някого, което е белег, че това е дифузна невротична реакция и не е насочена към конкретно лице, защото: „Всички сте мъртви! От тук нататък ще видите какво ще става! Бел ден нема да видите! А тоя горе, тоя горе е мъртъв!“, не означава, че ще убие лично някой от присъствалите на място свидетели З., Ч., Ц., както и дошлия на по-късен етап свидетел К./, а това е реакция, насочена към конкретна ситуация. Цялата му заплаха не е била лично към определено лице. Още повече, че поводът, по който подсъдимия отишъл на мястото е обстоятелството, че съпругата му – св.Б. която към онзи момент била служител на предприятието била извикана, за да и бъде прекратено трудовото правоотношение, а същата била в отпуск по майчинство, както и факта, че подсъдимия и неговия баща – св.Д. П. също били служители на същата фирма, и съответно – освободени от работа отново от св.К.. Това за подсъдимия е много значимо и много приоритетно. Когато разбира, че и съпругата му също ще бъде освободена от работа, както това се е случило преди години с него самия и неговия баща, той реагира така.

Реакцията му е последица от нещо друго - от това, което се случва на цялото му семейство. От показанията на св.П. – баща на подсъдимия се установява, че той самия е основател на тази фирма още през 1999г. Установява се също, че св.К.е уволнил св.П., и впоследствие – неговия син – подс.П., след което и снаха му – св.Б..

Съдът не кредитира показанията на свид.К. – управител на „*******“ ЕООД в частта им относно отправените от страна на подсъдимия закани за убийство спрямо него персонално, тъй като същите се явяват изолирани от останалите свидетелски показания, а и поради наличието на личен конфликт между св.Копев и семейството на подс.П.

Събраните в хода на съдебното дирене доказателства наложиха за съдът необходимостта от това подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. По отношение на "заканата с престъпление" съдебната практика еднозначно приема, че за осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление спрямо определено лице, негови ближни или имот, която да е била възприета от адресата на заканата и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От обективна страна е необходимо също така заканата с престъпление против личността да е такава, че да възбужда основателен страх от осъществяването му, тя (заканата) трябва да сочи, че може да бъде осъществено деянието, както и да личи оформено решение за това. От своя страна от субективна страна е нужно деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Съдията-докладчик на първостепенния съд намира, че посочените в обвинителния акт изрази, за които пострадалите лица сочат, че са били отправени от подсъдимия към тях обективно съдържат закана против личността на присъстващите там и на място. Дали тези закани могат да 4 възбудят основателен страх от осъществяването им, е въпрос, до чийто отговор може да бъде достигнат след изследване на естеството им в контекста на цялостното поведение на подсъдимия и отношенията между свидетелите К., Ч. З. и Б. и него. Това налага изследване на описаните от пострадалите изрази в светлината на съдържанието им – поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, на фона на цялосното им поведение, отношенията им и провежданите между тях разговори при отчитане на нееднократноста на отправените закани, но и предизвиканата раздраза у подсъдимия в резултат на поведението на св.К., както и влошените отношения помежду им.

Най-сетне, характера на съобщаваните изрази налага извод, че са твърде общи в какъвто случай не биха могли да бъдат квалифицирани като закана за извършване на престъпление против личността, а се поставят в отношение с конкретно поведение, което може да бъде предприето спрямо техните адресати и ближните им и които обективно не са могли да предизвикат основателен страх у тях от осъществяването им. В тази насока са показанията на свидетелите Ч. и З., като никой от тях не посочва, че самият той се е почувствал засегнат и изплашен до степен – възбуден основателен страх от намеренията на подсъдимия да изпълни закана спрямо тях. По делото не се събраха доказателства, сочещи наличието на субективната страна от състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, за което на подсъдимия му е повдигнато обвинение.