Решение № 2776 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2776 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330107423 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Предявеният насрещен осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – по чл.23 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от В. В. В. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД се твърди, че на 21.01.2024г. ищецът сключил с първия ответник договор за потребителски кредит № ***, по силата на който бил предоставен заем в размер на 2350 лв., при ГПР от 48.21 % и ГЛП от 40 %, а с второто дружество договор за поръчителство, по силата на който дължал възнаграждение в размер на 2661 лв. Сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК. В нарушение на т.9 на чл.11, ал.1 ЗПК в договора бил посочен лихвен процент, но липсвали условия за прилагането му. Погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант. В нарушение на т.10 ГПР бил посочен в договора, но липсвала ясно разписана методика на неговото формиране. Твърди се, че действително приложеният ГПР в кредитното правоотношение бил различен от посочения в договора. Уговореното възнаграждение за поръчителя било разход по кредита, който следвало да се включи при изчисляването на ГПР, а това не било направено. Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният, представлявало заблуждаваща търговска практика. В условията на евентуалност, изначално недействителна била и клаузата на чл.4, ал.1 от договора за осигуряване на обезпечение. В случай, че се приеме нищожност на договора за кредит, нищожен бил и договорът за поръчителство, предвид акцесорния му характер. Била налице нееквивалентност на престациите, като се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Стигало се до нарушаване на нормативно определения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са нищожни.

1

Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се, че сключването на договора за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита. Ищецът имал възможност да избере необезпечен кредит. Наличието на свързаност между двете дружества не водило до скрито оскъпяване на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит на 21.01.2024г. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Погасителният план отговарял на изискванията на закона. Посочва, че сключването на договор с поръчител било предвидено като възможност, а не задължение. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за длъжника липсвала санкция, ако избере необезпечен кредит. Посочва, че договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, които били ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Посочва се, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил отделен, като това обстоятелство не фигурирало като условие за сключването на договора за кредит. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Подадена е насрещна искова молба, като се сочи, че за погасяване на задълженията си по договора за кредит, ищецът е направил плащания в общ размер на 360 лв. Към датата на исковата молба били изискуеми поради настъпил падеж вземания за главница по договора за кредит в общ размер на 294.15 лв., сбор от непогасен остатък от главница по вноска 2 до 5 и 331.57 лв. възнаградителна лихва. Заявено е, че с насрещната искова молба ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем, в резултат на което се сочи, че общият размер на дължимата и изискуема главница по договор възлиза на 2 594.06 лв., от които 294.15 лв. падежирала главница и 2 299.42 лв. предсрочно изискуема главница. Направено е искане за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 294.15 лв., частичен иск от общо дължимата сума в размер на 2594.06 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението. При условията на евентуалност се прави искане за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 2299.91 лв., остатък от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Претендирани са разноски.

Постъпил е писмен отговор на насрещен иск от В. В., според който договорът за кредит е нищожен. Направено е възражение за прихващане на претендираната сума със сумата от 66.34 лв. главница, 88.66 лв. лихва, 3.87 лв. наказателна лихва, 40 лв. такса просрочие и 161.13 лв. такса гарант към дължимата главница по договора за кредит с оглед неговата нищожност.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 21.01.2024г., сключен между В. В.

В. и първото ответно дружество, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2350 лв., със срок на кредита 24 месеца, при лихвен процент 40 % и годишен процент на разходите 48.21 %, общ размер на всички плащания 3937.73 лв., както и договор за поръчителство от 21.01.2024г., сключен между ищеца и второто ответно дружество, по силата на който поръчителят се е задължил да отговоря солидарно с потребителя пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на 2 потребителя по договора за кредит.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия за предоставяне на кредити.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между В. В. В. и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по предоставянето на паричен заем в размер на 2 350 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № ***/21.01.2024 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит от 21.01.2024г. противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен и установителният иск е основателен. Поради уважаване на главния установителен иск 3 срещу първото юридическо лице, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност установителен иск.

Съдът намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство от 22.01.2024г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми – по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание и установителният иск е основателен.

По делото са предявени от страна на „Кредисимо“ ЕАД насрещен главен осъдителен иск за сумата от 294.15 лв., представляваща главница по погасителни вноски от 2-ра до 5-та, частичен от общо дължима сума за главница в размер на 2 594.06 лв., както и насрещен евентуален осъдителен иск за сумата от 2 299.91 лв. – чиста стойност на кредита по договора.

По делото не се спори, че от страна на кредитополучателя по кредита е внесена сума в общ размер от 360 лв., разпределени за погасяване на следните суми – 66.34 лв. главница по първа месечна погасителна вноска, 88.66 лв. възнаградителна лихва по първа месечна погасителна вноска, сума от 3.87 лв. наказателна лихва за забава, 40 лв. такса просрочие, 161.13 лв. – разпределена към поръчителя. Ищецът не твърди, нито ангажира доказателства да е извършвал други плащания по договора за кредит, извън посочените, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл.3 от Раздел Х.Забава.Предсрочна изискуемост на представените Общи условия за предоставяне на кредити, според които всички вземания по кредита стават автоматично и предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена от страна на кредитодателя с насрещната искова молба, поради което и с връчването й на ответника – първоначален ищец следва да се приеме, че същият е уведомен за настъпване на това обстоятелство.