Решение № 820 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100100767 по описа за 2022 година

Ищцaта Т. К. К. с ЕГН ********** твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2021 г. около 6:00 часа в гр. София на кръстовището между ул. „Левски Вековен “ и бул. „И.

Вазов“, вследствие на виновното поведение на Б.М. И. при управлението на лек автомобил с *******. Излага подробни твърдения за физическото си състояние и проведените медицински манипулации. Поддържа, че към датата на предявяване на исковата молба, продължава да е хоспитализирана, за провеждане на задължителна физиотерапия, рехабилитация и грижа за оперативната рана, с увредено общо състояние и продължаващи интервенции и манипулации. Физическите наранявания, претъпените оперативни действия и продължителния престой в болничното заведение, с неясна прогноза относно възстановяването, липсата на възможност да стъпва на краката си, сама да ползва патерица или друго средство за самостоятелно придвижване и обслужване, са довели до психически страдания и необходимост от консултации с психолог. Грижите за ищцата са поети от нейните роднини.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД. Заявява, че в качеството си на пострадало лице на 29.11.2021г., е предявила извънсъдебна 1 претенция пред застрахователя, но такава не е изплатена, поради което предявява обектвивно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва: за сумата 300 000 лв. , съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП и за сумата от 29 607.83 лева имуществени вреди – разходи за лечение.

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2023г., е допуснато увеличение на размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди – от 300 000 на 400 000 лв.

Ищцата претендира върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди да бъде присъдена законна лихва, както следва - на осн. чл.429, ал.3 от КЗ вр. с чл 86. от ЗЗД - считано от 29.11.2021г. – датата на сезирането на ответника с извънсъдебна претенция и на осн. чл.497, ал.1, т.1 вр. чл.86 ЗЗД – върху сбора от главницата и законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ – от датата, на която за изтекли 15 работни дни, съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ или от 20.12.2021г.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба и наличието на вина у застрахования при него водач . Оспорва настъпилите у ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Релевира евентуално възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, поради пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена с принципа за справедливостта. Оспорва претенцията за лихва с твърдението, че не е изпадал в забава.

В допълнителна искова молба ищ цата поддържа първоначалната, а в допълнителния отговор ответникът поддържа възраЖ.ята си.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, и е проведен разпит на свидетел.

2

При разпита в съдебно заседание свидетелят Т. И. заявява, че е участвал в процесното ПТП, настъпило в кв. „Герена“ през 2021г., към 6-7 сутринта.

Времето било сухо, видимостта – по здрач. Свидетелят пътувал в бус „Мерцедес Спринтер“, на пътническото място до водача, който е негов брат.

Движели се в посока кв. „Малашевци“. Подминали първото кръстовище след стадион „Георги Аспарухов“ и на второто кръстовище спрели. Отдясно имало храсти. Уличното осветление било включено, а светофарната уредба работела в режим „мигащо жълто“. Братът на свидетеля потеглил леко, със скорост не повече от 5 км/ч, но щом навлязъл в кръстовището, отдясно ги ударило такси, което се движело в най-лявата лента за неговата посока на двиЖ.е. Ударът се осъществил от дясната страна на буса, а за таксито бил челен, леко вдясно.

Отворила се въздушната възглавници в буса от страната на водача. След удара свидетелят и водачът слезли, и двамата не можели да дишат - водачът от удара на въздушната възглавница, а свидетелят – т.к. поел целия удар и от неговата страна нямало въздушна възглавница. Обадили се на тел.112, дошла пожарна кола. Свидетелят отишъл до таксито, и водачът и пътникът били в съзнание, но и двамата били в кръв. Пътничката не можела да слезе, не можела да се движи. Викала „помощ“ и от болка. Не може да каже дали пътничката е била с поставен предпазен колан, бил в шок и времето било сумрачно. Предницата на таксито била смазана, не помни дали са били отворени въздушните възглавници. Не може да уточни дали от улицата, от която е навлязъл в кръстовището управлявания от брат му автомобил, е имало знак за пресичане на път с предимство.

След събиране на гласните доказателства и след запознаване с приетите по делото писмени доказателства /подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно/, е изслушано заключението на КСМАТЕ, в което е посочен следният механизъм на процесното ПТП:

На 25.09.2021 г. около 06:00 часа в гр. София по бул. „Владимир Вазов“ от квартал Враждебна към центъра и към кръстовището с ул. „Левски Вековен“ и ул. „Васил Кънчев“ вероятно в най-лявата пътна се е движил лек автомобил „Киа Черато“ с peг. № *******, управляван от И. М. със скорост около 61-62 км/ч. Платното за двиЖ.е е суха асфалтова настилка. На този ден слънцето е изгряло в 7,18 часа. Развиделяването е с продължителност около 35 мин, от което следва, че ПТП е настъпило в тъмните часове на 3 денонощието при видимост на улични лампи, която най-вероятно е била добра. ДвиЖ.ето в процесното кръстовище на бул. „Владимир Вазов“ с ул.

„Левски Велики“ и ул. „Васил Кънчев“ е регулирано със светофарна уредба, която е била в режим на жълта мигаща светлина и с пътни знаци, които определят бул. „Вл. Вазов“ като улица с предимство.

В същото време отляво по напречната улица „Левски Вековен“ в посока от ул. „Тодорини кули” към ул. „Резбарска” в средната пътна лента се е движил т.а. Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер с peг. № *******, управляван от водача Б. М. И. със скорост 31 -32 км/ч. За т.а. Мерцедес преди кръстовището е поставен пътен знак Б1-Пропусни движещите се по пътя с предимство. По неустановени конкретни причини водачът на т.а. Мерцедес не е спрял на стоп-линията си и не се е съобразил с пътния знак Б1, а е навлязъл в кръстовището и по-конкретно в платното за двиЖ.е на бул. „Вл. Вазов“, което е за двиЖ.е към центъра на София. В този момент на пресичане на стоплинията от т.а. Мерцедес, л.а. „Киа Черато“ се е намирал на около 15 м. преди мястото на удара и при опасна зона за спиране 43,5 м. при скорост 62 км/ч и опасна зона 32 м. с допустима скорост 50 км/ч, поради което водачът му не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и не е могьл да предотврати удара и ПТП. Водачът на т.а. Мерцедес към този момент също не е имал техническа възможност да спре и не е могъл да предотврати ПТП.

Поради тази причина л.а. Киа Черато е ударил челно с предната си лява част, предната част на дясната страна на т.а. Мерцедес Спринтер. След удара л.а. Киа Черато с остатъчна изходяща скорост 30,6 км/ч. е продължил напред и със силно отклоняване Н.сно, като се е спрял пред разделителния остров на ул. „Васил Кънчев“, а т.а. Мерцедес Спринтер е продължил също в първоначалната си посока, с почти първоначалната си скорост 33 км/ч, но с отклонение наляво и се е спрял в мястото, където е намерен. Причината за създаване на опасността и настъпване на произшествието е в субективните действия на водача на т.а. Мерцедес Спринтер, който не се е съобразил с наличието на пътен знак Б1 и не е спрял автомобила си пред стоп-линията му, за да се огледа и да пропусне л.а. Киа Черато, най-вероятно поради ранния час, ниска интензивност на двиЖ.ето и неправилна преценка на пътната ситуация.

Като обсъди заедно и поотделно всички събрани доказателства за 4 механизма на ПТП, съдът намира, че заключението на КСМАТЕ относно механизма на ПТП е пълно и обективно, подкрепя се от останалите събрани по делото доказателства и не е оспорено от страните. Ето защо, съдът го кредитира изцяло и приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният в заключението. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетеля И. относно спирането на товарния автомобил преди навлизането в кръстовището, предвид близката родствена връзка на свидетеля с водача.

Следва да се има предвид, че дори и да се приеме за установено, че товарният автомобил действително е спрял преди кръстовището, това не обяснява безпричинното му навлизане на пътя и отнемането на предимството на лек автомобил Киа Черато.

От неоспорения констативен протокол за ПТП се установява, че ищцата е била пътничка в лекия автомобил Киа Черато. От процесното ПТП ищцата е получил следните травматични увреждания:

Травма на опорно-двигателния апарат състояща се от: Счупване на тазазакрито счупване на задната стена на гаванковидната ямка вляво/ацетабулум/;

Луксация на лява тазобедрена става; Счупване на лявата бедрена кост в областта на големия израстък/трохантер/; Инфекция/остеомиелит/ в оперативната зона на таза като усложнение от фрактурите; Трифрагментно счупване на горния край на дясна раменна кост/хумерус/ с раздробяване на метафизата.

Описаните травматични увреждания при ищцата са били сложни по вид и трудни за лечение. Счупванията са нестабилни и изискват оперативна лечение. Комбинацията от едновременното наличие на две фрактури, локализирани проксимално (над) и дистално (под) дадена става я характеризира като т.нар. „плаваща“ става (boating joint). В случая наличието на фрактура на задната стена на ацетабулума (проксимално) и пертрохантерната фрактура (дистално) води до възникването на „плаваща“ тазобедрена става, което от своя страна е индикация за оперативно лечение и на двете счупвания. Механизмът на получаване на задните луксации на ацетабулума е индиректен, известен като травма от арматурното табло dashboard injury. Тази увреда показва категорично, че пострадалата е пътувала на предна седалка, като пасажер.

По своя вид и тежест получените от ищцата травматични увреждания 5 имат следната медико-биологична характеристика: Травмата в областта на таза състоящо се от счупване на задната стена на лявата гаванковидна ямка/ацетабулум/ закрито, луксацията на лява тазобедрена става и счупването на големия израстък на лявата бедрена кост/трохантер/ е реализирала медикобиологичния критерий „трайно затруднение на двиЖ.ето на левия долен крайник за период по-дълъг от тридесет дни“. Счупването на горния/проксимален/край на дясната раменна кост/хумерус/ е реализирала медико-биологичния признак „трайно затруднение на двиЖ.ето на десния горен крайник за период по-дълъг от тридест дни“.

След инцидента с екип на Център за спешна медицинска помощ Т. К. К. е транспортирана до спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ”.

След преглед, консултации с различни специалисти и образни изследвания са установени описаните травматични увреждания и ищцата е постъпила на лечение в клиниката по ортопедия и травматология. При постъпване се оплаквала от болки в лява тазобедрена става и дясно рамо. От локалния статус са установени-палпаторна болка по предната повърхност на лява тазобедрена става с невъзможност за извършване на активни двиЖ.я. Левият долен крайник е скъсен с около 4 см. и ротиран външно. В областта на дясна раменна става наличие на оток, хематом, палпаторна болка, костни крепитации, невъзможност за активни двиЖ.я.