Решение № 6980 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6980 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110169221 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

Ищцата М. Г. Г. твърди, че на 14.10.2022г. в светлата част на денонощието, в град София, докато вървяла по улица „Константин Будин“ по десния тротоар, в посока улица „Хан Кубрат“, по тротоар, който се намира срещу вход Б на блок 113 на ж.к.Надежда, паднала по причина, че тротоарът бил разрушен, със счупени и липсващи бордюри. Ищцата твърди, че е получила счупване на раменна кост, твърди да е приета в болница, където й е извършена мануална репозиция с фиксация на счупването, след въвеждането й в локална анастезия, и била изписана на 14.10.2022г., като лечението й продължило в домашни условия.

Сочи, че била затруднена да извършва пълноценно трудови, домакински задължения, нарушен бил сънят й, често изпитвала безпокойство. Наложило се медикаментозно лечение, както и постоянни грижи и помощ от близки. Вследствие на инцидента изпитвала страх да ходи по улиците, и досега избягва натоварване , защото изпитва болки, както и при смяна на времето. Твърди, че и към предявяване на иска, движенията на ръката не са възстановени.

Сочи се, че ответникът отговаря за общинските пътища, като тротоарът, прилежащ към общинска улица, се твърди да е общинска собственост, а СО да не е положила дължимата грижа, за да го поддържа в изправност. Ето защо, се предявява иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за период от 14.10.2022г. до предявяване на иска, за сумата 18000лева, ведно с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 14.10.2022г. до предявяване на иска – 20.12.2022г. в размер 340 лева.

Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен. Сочи, че съгласно становище на главен инженер на СО, район „Надежда“, участъкът е предвиден за улица с определени габарити, като по продължението на тротоара има изграден и паркинг за автомобили. Съществуващият тротоар е с ширина около 1,50 м, като през него постоянно преминават автомобили, за да стигнат до паркоместа, изградени преди влизане в сила на ПУП. Сочи, че паркингът е крайно необходим за нуждите на квартала, но поради непотвърждаването му с плана, както и поради изискванията на Наредба№ РД – 02- 205/26.1.2021г /чл.14,ал.1/, се сочи, че СО е в обективна невъзможност за извършването на 1 основен ремонт на тротоарната настилка, който да отговаря на всички норми, както и да задоволяване на нуждите на живущите в квартала.

Ответникът счита, че липсват доказателства за конкретното място, където ищцата е паднала. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, както и възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е създала условия, или е улеснила с поведението си резултата. Сочи се, че липсват доказателства ищцата да е била с удобни обувки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Отговорността на ответника е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1) правоотношение по възлагане на работа от ответника, 2) противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложената работа, 3) настъпили вреди и 4) причинна връзка между противоправното поведение и вредите. С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения от страните, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 14.10.2022г. в светлата част на денонощието, в град София, докато ищцата вървяла по улица „Константин Будин“ по десния тротоар, в посока улица „Хан Кубрат“, по тротоар, който се намира срещу вход Б на блок 113 в ж.к.

„Надежда“, паднала , вследствие на падането получила счупване на раменна кост, приета била в болница, където й е извършена мануална репозиция с фиксация на счупването, след въвеждането й в локална анастезия, и била изписана на 14.10.2022г., както и че тротоарът, който се намира срещу вход Б на блок 113 в ж.к. „Надежда“, е пътна принадлежност по смисъла на ЗП, респ. - принадлежност към общински път.

В подкрепа на обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са представените по делото История на заболяване № 36466/2022 г.; предоперативна епикриза; оперативен протокол № 2225645; Лист за преглед на пациент; направление за хоспитализация/лечение и епикриза.

По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните, заключение на съдебномедицинска експертиза, от което се установява, че вследствие на процесния инцидент ищцата е получила счупване на дясна раменна кост в горния край, което е възможно да бъде получено по описания в исковата молба начин. Според експертизата при ищцата е проведено консервативно лечение със закрито наместване на счупването и фиксиране на дясна раменна става с имобилизация по Дезо. От експертното заключение се установява, че по време на възстановяването ищцата е търпяла болки и страдания за период около 3-4 месеца, като през първите 2 месеца болките са били с по-голям интензитет. Според изложеното от вещото лице , при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв вид увреди и начин на лечение е около 3-4 месеца, което кореспондира с начина и продължителността на възстановителния процес при ищцата.

Експертът е прегледал лично ищцовата страна на 21.03.2023 г., като е установил ограничение на движението в дясна раменна става – непълно повдигане на ръката до горе (до 140 градуса, вместо нормалното пълно повдигане, което следвало да е до 180 градуса).

Пояснява в открито съдебно заседание, че при този тип травма е нормално ищцата да има остатъчни болки и синдроми не само в областта на рамото, като било характерно да се усеща болка в областта на счупването при промяна на времето. Вещото лице заявява, че ограниченият обем на движението на крайника на ищцата ще е с трайни последици, тъй като се получават промени в тъканите и не може възстановяването да е пълно.

Съдът кредитира експертното заключение като обективно, компетентно изготвено, кореспондиращо с писмените доказателства по делото и неоспорено от страните.

По делото като свидетел е разпитан ***. Същата заявява, че е била с ищцата, когато 2 последната е претърпяла процесния инцидент. Споделя, че на процесната дата, около 8.00 часа, в ж.к. „Надежда“, двете вървяли към работа, като в близост до метростанция „Хан Кубрат“ ищцата паднала, вследствие от лошия тротоар, макар да била с удобни, ниски обувки без токчета и облечена с панталон и яке. Вследствие от падането си ударила рамото, брадата и ребрата, като изпитала болка. Свидетелката посочва, че тротоарът имал счупени, мърдащи плочки и счупено бордюрче, като не е имало обозначение за неравности. Изяснява, че след инцидента ищцата е споделяла, че имала много болки в рамото, че не можела да се облича и обслужва сама и приятелят следвало да помага, тъй като травмираната ръка била водеща. Наложило се на ищцата три месеца да бъде в болничен, като към настоящия момент пиела обезболяващи, тъй като все още изпитвала болки и не можела да върши всичко сама, поради ограничения обем в движенията на ръката. Свидетелят споделя, че след инцидента ищцовата страна има уплаха и внимава къде стъпва.

Съдът кредитира показанията на св. *** като логични, последователни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и депозирани от лице, възприело пряко настъпилия инцидент и оплакванията на ищцата след него. Действително, свидетелката заявява, че е приятелка с ищцата от четвърти клас, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да разколебае достоверността на свидетелските показания, като не са ангажирани други доказателства, които да ги оборват.

Следователно, налице са всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника ***. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Съдът следва да установи онези факти, които имат значение за деликта – деяние, извършването му от служител на ответника, противоправността на деянието, увреждащият резултат, пряката причинно – следствена връзка между деликтното поведение и резултата. Ако се твърдят факти, които изключват противоправността, или оборват презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, същите отново подлежат на установяване по делото.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, тълкувана систематически заедно с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОС предвиждат публична общинска собственост на общинските пътища, като по делото е безспорно, че процесният тротоар, който се намира срещу вход Б на блок 113 в ж.к. „Надежда“, е пътна принадлежност по смисъла на ЗП, респ. - принадлежност към общински път. Разпоредбата на чл. 31 ЗП предвижда вменени на общината задължения по изграждането, поддържането и ремонтът на общинските пътища. Поддържането включва и задължението за осигуряване на безопасността на пешеходците, които се придвижват по тротоара. Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. По делото, от разпита на свидетеля ***, се установи, че ищцата е паднала на тротоара, тъй като същият бил в лошо състояние.

Съгласно посочените разпоредби *** е имала задължението да поддържа този тротоар, респективно – да го обозначава, ако е опасен. Не се доказа изпълнението на което и да е от тези задължения, като от свидетелските показания се установи противното – че тротоарът е бил в лошо състояние със счупени, мърдащи плочки и счупено бордюрче, като не е имало надлежна сигнализация, че същият е опасен, или че следва да се преминава с повишено внимание, в резултат на което ищцата е паднала и е претърпяла увреждания. Бездействието на служителите на СО да изпълнят своите задължения по чл. 31 ЗП и по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП за поддържане на тротоара като част от пътя - общинска собственост, в изправно състояние, е противоправно.

Наведеното в отговора на исковата молба възражение, че е била налице обективна невъзможност за извършването на ремонт на процесния тротоар не може да обоснове липса на отговорност на ***. Дори да не е имало възможност за своевременното предприемане на 3 ремонт, е следвало да се предприемат действия по обозначаване и/или обезопасяване на лошия тротоар, с оглед избягването на инциденти. Недоказано е възражението на ответника, че в случая тротоарната настилка не е била счупена, а в съответствие с нормативните изисквания е била скосена – от свидетелските показания се установи, че на мястото на инцидента тротоарът не е бил в добро състояние, като е имало счупени, мърдащи плочки и счупено бордюрче, в резултат на което ищцата е паднала. Съдът не споделя доводите на ответника, че не е установено точното място на инцидента – в исковата молба ясно е посочено, че ищцата се е движила в ***, с посока към ул. „Хан Кубрат“, като е паднала на десния тротоар срещу вх. Б на бл. 113 – тези обстоятелства са безспорни и се установяват по делото. Недоказано остана и възражението на ответната страна за съпричиняване, тъй като по делото не се установи ищцата да не е положила дължимата грижа при придвижването си или да е била с неудобни обувки – свидетелката ***, която е била с нея, категорично заявява, че ищцовата страна е носила ниски удобни обувки без токчета.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е доказан по основание и ответната община дължи обезщетение за неимуществени вреди, като по силата на чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав следва да определи размера на същото по справедливост.