Решение № 23421 от 20.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23421 гр. София, 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241110100806 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Д.Д.Д.- 1“ ООД съществуват следните вземания от „***“ АД: за сумата от 948.00 лева, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца като изпълнител в полза на ответника като възложител пест контрол услуги в хотел и плаж „***“ на обект „***“, с. *** по силата на сключен между страните писмен договор от 13.05.2021г., за която сума са издадени фактура № ****/21.09.2021г., фактура № ***/21.09.2021г. и фактура № ****/05.10.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК11.01.2023г., до окончателно изплащане на задължението, за сумата от 117.23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното вземане за периода от 21.10.2021г. до 11.01.2023г., както и за сумата от 80.00 лева, представляваща обезщетение за разноски за събиране на вземането съобразно нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ, за които парични притезания по ч. гр. дело № 1669/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че предоставил в полза на ответника въз основа на сключен помежду им писмен договор от 13.05.2021г. пест контрол услуги в хотел и плаж „***“ на обект „***“, с. ***, за което му се следвало възнаграждение в общ размер на 948.00 лева, за която сума издал следните фактури: фактура № ****/21.09.2021г., фактура № ***/21.09.2021г. и фактура № ****/05.10.2021г. Въпреки настъпване на падежа на задълженията за заплащане на сумите по тези фактури ответникът не заплатил същите, с което допуснал забава, поради което в настоящия процес ищецът претендира установяване дължимостта както на възнаграждението по договора, така и на обезщетение за забава, законна лихва, като претендира и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват с възражение, че представеният с исковата молба договор не е породил правното си действие, доколкото същият не бил подписан от името на ответника нито от соченото в него лицеизпълнителния директор на „***“ АД ***, нито от друг член на съвета на директорите на 1 ответното дружество. В тази връзка се изяснява, че ответното дружество не е собственик на процесните хотел и плаж, като, освен това, и не стопанисва същите по силата на договори за наем или концесия, поради което необосновано било да възлага извършването на услугите, предмет на представения договор. Независимо от това се оспорва и реалното и надлежно изпълнение на услугите, възнаграждение за извършване на които се претендира в настоящия процес, като се оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба фактури, за които ответникът поддържа, че не са годни да установят както съществуващо между страните облигационно отношение, така и надлежно изпълнение на задълженията на ищеца по същото и приемане на евентуално извършените услуги от възложителя.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е пълно и главно съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване между страните на облигационно отношение по валиден договор, имащ за предмет сочените с исковата молба пест контрол услуги в хотел и плаж „***“ на обект „***“, с. ***; 2/ реално и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на ищеца като изпълнител да извърши в полза на ответника уговорените пест контрол услуги в посочените обекти; 3/ настъпване на изискуемостта на задължението на ответника като възложител да заплати възнаграждение за извършените услуги в сочения в исковата молба общ размер; 4/ размер на вредата от неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението на ответника да заплати дължимото за услугата възнаграждение, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.

Както бе изяснено, с отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило представеният с исковата молба писмен договор от 13.02.2021г. за извършване на пест контрол услуги да е подписан от негово име от посоченото в договора лице- ***, поради което и доколкото ищецът е заявил изрично желанието си да се ползва от този документ, с определение от 15.05.2025г. съдът е постановил на основание нормата на чл. 193, ал. 2 ГПК да се извърши проверка на истинността на договора в оспорената част. В тази връзка, съобразно искането на ответника в отговора на исковата молба е допуснато извършването на съдебно- почеркова експертиза. Така, съгласно заключението на същата, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, подписът, положен за възложител в договора от 13.05.2021г., е ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от ***.

С оглед на това и на основание нормата на чл. 194, ал. 2 ГПК с настоящото следва да бъде признато, че този договор в неистински в оспорената част, поради което същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Следователно, доколкото *** е вписан по партидата на ответника в Търговския регистър като единствен представител на дружеството, като по делото не се установява, а не се и твърди същият да е оправомощил друго лице да подпише договора с ищеца от 13.05.2021г. от името на „***“ АД, следва да се приеме, че е налице хипотеза на действия без представителна власт, извършени от името на последното. С оглед на това дали сделката ще обвърже мнимо представлявания зависи от поведението му след узнаване на действията, предприети без представителна власт.

В случая, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, по отношение на чиято достоверност и обоснованост при преценката му по реда на чл. 202 ГПК за съда не възниква съмнение, 2 процесните фактури- фактура № ****/21.09.2021г., фактура № ***/21.09.2021г. и фактура № ****/05.10.2021г., за които се твърди да са издадени от ищеца на ответника въз основа на договора от 13.05.2021г., са отразени в дневниците за покупките на ответното дружество съответно за м. 09.2021г. и за м. 10.2021г., като са включени и в месечните справкидекларации по ЗДДС за същите периоди като доставки с право на пълен данъчен кредит, поради което ответното дружество е упражнило правото си на такъв.

Нещо повече, съгласно констатациите в писменото заключение освен процесните три фактури, в периода от 13.05.2021г.- дата, сочена като дата на сключване на договора между страните, до 13.08.2021г. ищецът е издал на ответното дружество още седем фактури, стойността на които е изцяло заплатена от последното, като първото плащане е извършено на 29.07.2021г.

Ето защо, следва да се приеме, че с плащането по първата издадена фактура от 13.05.2021г., респ. най- късно с осчетоводяването на процесните фактури, което е извършено в месеците на издаването им, ответникът е узнал за сключения от негово име без представителна власт договор, поради което, след като не доказва, а и не твърди да се е противопоставил на сключването му, а напротив- установява се да е осчетоводил издадените въз основа на договора фактури и да е упражнил правото си на данъчен кредит по тях, следва да се приеме, че е потвърдил сключването на съглашението- арг. нормата на чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

Същевременно, съгласно трайно установената и безпротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на І т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 212 от 7.01.2013 г. по т. д. № 696/2012 г. на I т. о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о, решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на II т. о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на I т. о., решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о., ТК, осчетоводяването на фактурите, издадени за задължения по процесния договор и съдържащи данни за конкретно предоставените услуги, както и за стойността на същите, както и включването им в дневниците за покупките на търговеца с право на ползване на данъчен кредит, съставлява конклудентно и недвусмислено признание на задължението, т. е. на съществуващото между страните правоотношение, което го е породило, както и на реалното и надлежно изпълнение от страна на изпълнителя. С оглед на това следва да се приеме за безспорно установено както съществуването на процесното правоотношение по договора за изработка, така и точното изпълнение на задължението на изпълнителя по него да предостави уговорените услуги на процесния обект: хотел и плаж „***“ на обект „***“, с.

***, а с това и възникването в правната му сфера на вземане за уговореното възнаграждение, поради което необосновани се явяват доводите на ответника за липса на реално изпълнение по договора от страна на ищцовото дружество.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че последното обстоятелство се установява и от представените от ищеца с молбата му от 22.05.2025г. и неоспорени от ответника пет протокола за извършени услуги, издадени на 26.08.2021г. и на 20.09.2021г., носещи подпис на представител на ответното дружество, съгласно които на процесния обект- хотел и плаж „***“ на обект „***“, с. ***, са извършени посочените в тези протоколи конкретни пест контрол услуги, което по правната си същност представлява признание на неизгодни за страната факти с правно значение- че услугите, възнаграждение за които се претендира, са действително извършени. В тази връзка, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че при липсата на други данни настоящият съдебен състав приема, че коментираните 3 протоколи касаят именно работата, за стойността на която са издадени процесните фактури, доколкото последните са съставяни през месеца, следващ месеца на предоставяне на услугата.

По изложените съображения и доколкото ответникът не установява, а и не твърди да е извършил плащане по процесните фактури, искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.

Същото следва да бъде сторено и с иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото началната дата на заявения от ищеца период по този иск следва във времето настъпването на забавата за изпълнение на процесното задължение съобразно датите на настъпване на изискуемостта на задълженията по всяка от фактурите, посочени във всеки счетоводен документ, а и доколкото, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, размерът на обезщетението за забава възлиза на сумата от 118.38 лева, която е в по- голям размер от претендирания.

Наред с това, съобразно нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ в полза на ищеца се следва и сумата от 80.00 лева- обезщетение за разноски за събиране на вземането му.