Решение № 319 от 02.06.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Враца, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20211420103556 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени три иска с правно основание: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 662,10 лв. главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 48,62 лв. договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 20.05.2016 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 358,93 лв. обезщетение за забава за периода от 20.10.2015 г. до 23.02.2021 г.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение Н. Г. С. за следните суми:

662,10 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 529206, сключен на 16.09.2015 г. между „Кредисимо” АД и длъжника; сумата от 48,62 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит от 20.10.2015 г. до 20.05.2016 г.; сумата от 358,93 лева – дължима законна лихва за забава по договора за кредит от 20.10.2015 г. до 23.02.02021 г., /като за периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва за забава по Договора за кредит, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 21,39 лева - държавна такса и сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение с № 351 от 28.06.2021 г. е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 16.09.2015 г. длъжникът Н. Г. С., ЕГН **********, адрес:

******, ул. ********, вх. **, ет. ***, ап. ***, тлеефонен номер: *******, електронен адрес: ***********, е сключил Договор за потребителски кредит ***** с 1

„КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който е получил сумата от 662.10 лв. (шестстотин шестдесет и два лева и десет стотинки), срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 88.84 лева в срок до 20.05.2016 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

Посочва се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.Развиват се подробни съображения в тази насока.

Твърди се на следващо място, че на 16.09.2015 година, Н. Г. С. е получила по подадения от нея при сключване на договор за задължение с идентификатор ******** електронен адрес следните документи: общи условия за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит 529206, приложение 1 към договор за потребителски кредит******/**.*****.* г., ведно със стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити /приложение 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/.

Навеждат се твърдения, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 05.04.2021 г.Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира направените по делото разноски.

В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника оспорва исковите претенции.

На първо място релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.Посочва се на следващо място, че липсата на подпис от страна на ответника е липса на съгласие от негова страна за сключване на договор. В тази връзка се прави възражение, че между страните е налице облигационна връзка, от която произтичат претендиралите вземания. Твърди се също, че сумата по главницата не е предоставена на ответника. Посочва се на следващо място, че уведомлението за прехвърляне на задължението към нов кредитор не е достигнало до адресата си, ответник по делото. Уведомяването е ненадлежно, същото не е достигнало да длъжника, а уведомяване чрез особен представител в съдебно производство не може да се счита за осъществено, доколкото представителната му власт не включват упражняване на права и задължения, произтичащи от сключеният договор за паричен заем, а единствено представлява лицето в съдебния процес, без да може спрямо особения представител в пълен обем да бъдат упражнени правата на кредитора и цесионера.

По отношение на иска за възнаградителна лихва и иска за законна лихва, които включват един и същ период между 20.10.2015 г. и 20.05.2016 г. се твърди, че подобно искане е недопустимо.

2

Поради тези и други изложени в отговора мотиви се иска от съда да отхвърли предявените установителни искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за предоставяне на потребителски кредит ******/***.***.*** г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, като кредитор, и Н. Г. С., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответницата сума в размер на 662.10 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя с 8 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 88,84 лв. Посочено е в договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 20.10.201 г., а последната на 20.08.2016 г. Приети по делото са погасителен план към договора, както и общите условия на кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Приет е и неподписан от ответника С. стандартен европейски формуляр.

Приет по делото е и договор за придобиване – покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. и приложение №1 към него, идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредитодателят „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Н. Г. С..

Съгласно разпоредбата на т.5, Параграф 5 от договора, цесионерът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да се счита упълномощен да уведомява на основание чл.

99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Представено от ищеца е и неподписано от ответника по делото заявление за отпускане на кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените три иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем,сключен от разстояние, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, както и за заплащане на договорна лихва в претендираните размери; настъпилата цесия между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 за процесното вземане, както и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне, съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, изходящо от него до длъжника за настъпилото прехвърляне на вземания. Както се посочи по-горе, цесионерът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за настъпилата цесия / т.5, Параграф 5 от договора за прехвърляне на вземания/. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, респективно цесионера в случай на упълномощаване за извършване на това действие, което е приложено към исковата молба на цесионера и е достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след 3 предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Без значение е фактът, че ответникът не е получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения му представител. Същият е назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не може да бъде открит след извършени многократни процесуални усилия за това.

Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия състав.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис, като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит № 283862/04.02.2020 г. и общи условия към него, за които се твърди, че са потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на ищцовото дружество.