Решение № 203 от 23.12.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Сандански, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : с. М., общ. Г. Д., ул.“К. и М.“ №****, представлявано от управителя В. П. Ч., с адрес за призоваване и връчване на книжа: адв.К. К. – БлАК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 850508330, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.1102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Претендира се, че ел. фиш е издаден в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище.

Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител, депозира молба, ведно с писмено становище, в което оспорва жалбата и иска потвърждаване на електронния фиш, като излага подробни съображения в подкрепа на изразеното становище и прави искане за присъждане на юрискносултско възнаграждение.

1

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На

07.01.2022Г., в

08.16 часа, е установено нарушение

№

ED4FA8F2C20BE0530011F160AE59F, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ******, регистрационен номер ****** с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, в община Сандански, за движение по път 1-1 км 424+348, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-1 км 424+348. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 40132) - част от системата.

В ел. фиш е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно – при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. № ******, е с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона.

От извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), е установено, че ППС с peг. № ******, е с обща техническа допустима максимална маса 19 000 килограма, брой оси - 3.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, е издаден електронен фиш за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 850508330 от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. Електронният фиш е връчен на 14.07.2025г., видно от приложената по делото обратна разписка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на 2 което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.

При така установеното и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения административен акт, относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно отправеното възражение на жалбоподателя за несъответствие на наложената санкция с тежестта на нарушението, настоящият съдебен състав, приема, че се установява следното:

Съгласно санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено административното наказание – чл.179, ал.3б ЗДвП, собственик на ППС, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Същата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв, а когато е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Предвиденият с тази разпоредба фиксиран размер на имуществената санкция за ЮЛ, а именно 2500 лв., многократно надвишава размера на дължимото от страна на задълженото лице в случая заплащане на тол такса, определена въз основа на изминатото разстояние, категорията на превозното средство и броя на осите му.

Предвид горното съдът приема, че в случая е нарушен принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право на ЕС и съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко 3 ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. В практиката си СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. Разяснявано е, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Съгласно чл.9а от Директива 1999/62 държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът е посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

В практиката си СЕС (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23 и т. 24 ) се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата, относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза, както е и в случая.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година по отправено преюдициално запитване на АдмС Хасково, относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.

В Решението Съдът на Европейския съюз е разяснил, че член 9а от Директива 4

1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В съответствие с последното, наложената на жалбоподателя санкция в твърд размер се явява несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението, което е и конкретното място, посочено в ел. фиш, като такова на извършване на нарушението.

Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид, че създадените със санкционния акт неблагоприятни за нарушителя последици значително надхвърлят легитимно преследваната цел.