Решение № 1458 от 18.08.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. Пловдив, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330203796 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №76 от 15.06.2023г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „ЕКО – ХИДРО - 90“ ООД, ЕИК:112580619, със седалище и адрес на управление: ** представлявано от Г.С.Д., на осн. чл.155, ал.2, вр. чл.156, т.2, вр. чл.165 и чл.166, т.3, пр.1 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.155, ал.2, вр. чл.156, т.2, вр. чл.166, т.3 ЗООС.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения. Моли съда за отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява от процесуален представител. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт М. Х., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.03.2023г. свидетелката Р. Р. - ** в Дирекция „Контрол“, ИРМ Пазарджик, при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, съвместно с представители на РИОСВ – Пазарджик, извършили обход по течението на река Потока, на територията на ПИ с идентификатор ***, местност „Танова могила“, землище на с.Овчеполци, общ.

Пазарджик, в изградена ферма за отглеждане на биволи в близост до река Потока, собственост на „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, ЕИК:112580619. При извършения обход било установено водовземно съоръжение, представляващо 1 брой шахтов кладенец /ШК/, с географски координати: N 42° 2Г 36,917“ Е 24° 23’ 37,726“. Шахтовият кладенец бил оборудван с потопяема помпа, като към момента на проверката не били установени вида и техническите параметри на помпеното оборудване. За измерването на отнетите подземни води нямало монтирано измервателно устройство. Отнетото водно количество се използвало за водопой на животните в установената ферма. По информация на присъствалия по време на проверката представител на „ЕКОХИДРО-90“ ООД С.Г. - ** звено „Селско стопанство и аквакултури“, дружеството имало издадено разрешително за водовземане от подземни води от Директора на БД ИБР, което в момента на проверката не било предоставено.

С Констативен протокол №Пз-093/13.03.2023г. на управителя на „ЕКОХИДРО-90“ ООД, ЕИК:112580619, било дадено предписание в срок до 20.03.2023г. да се представят всички документи, свързани с изграденото водовземно съоръжение в БД ИБР.

Във връзка с дадено предписание на 18.04.2023г. била извършена проверка в деловодната програма на място в БД ИБР, при което се констатирало, че в БД ИБР няма постъпили документи, удостоверяващи изпълнението на даденото предписание в Констативен протокол №Пз2 093/13.03.2023г. от страна на „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД.

С писмо с вх. №КД-05-506/17.03.2023г. в БД ИБР било постъпило писмо от „ЕКО- ХИДРО-90“ ООД, към което били приложени разрешително №32460001/21.02.2012г. за ползване на повърхностен воден обект - язовир „Танова могила“, с разрешена цел „за екстензивно и интензивно развъждане на риба в садки“, с краен срок 21.02.2022г. и разрешително №3145001/10.05.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект - язовир „Танова могила“ с разрешена цел на водовземане „за други цели и за осигуряване и поддържане на противопожарен резерв“, с краен срок 10.05.2022г., издадени от кмета на Община Пазарджик. Представените разрешителни били за водовземане от повърхностен воден обект - язовир „Танова могила", а не за водовземане от подземни води, издаването на което е от компетентността на Директора на БД ИБР.

При извършената проверка по документи на 18.04.2023г. било установено, че представената от дружеството информация не кореспондира с направеното предписание от контролния орган, респективно до 20.03.2023г. не е било изпълнено даденото предписание в констативен протокол №Пз093/l3.03.2023г., а именно от страна на „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД не са били представени всички документи, свързани с изграденото водовземно съоръжение в БД ИБР.

Тъй като към 21.03.2023г. проверяващите органи констатирали бездействие от страна на „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, със седалище и адрес: ** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, а именно не е изпълнило задължителното предписание, издадено от компетентните длъжностни лица, на дружеството бил съставен АУАН №120 от 04.05.2023г. за нарушение на чл.155, ал.2, вр. чл.156, т.2, вр. чл.166, т.3 ЗООС. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството – Г.С.Б. /с нотариално заверено пълномощно от 16.02.2023г./, която се запознала със съдържанието на акта и го подписала без възражения. Препис от АУАН й бил връчен на същата дата.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били депозирани писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „ЕКО – ХИДРО - 90“ ООД, ЕИК:112580619, със седалище и адрес на управление: ** представлявано от Г.С.Д., на осн. чл.155, ал.2, вр. чл.156, т.2, вр. чл.165 и чл.166, т.3, пр.1 от 3

Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.155, ал.2, вр. чл.156, т.2, вр. чл.166, т.3 ЗООС.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелката Р. И. Р.

/актосъставител/, която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията й като достоверни, логични и съотвестващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.155, ал. 2 от ЗООС предвижда в протоколите по ал.1 да се отразяват констатираните факти и обстоятелства и да се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Съгласно чл.156, т.2 от ЗООС последващият контрол се осъществява чрез проследяване на изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол. От своя страна нормата на чл.166, т.3 от ЗООС предвижда наказания по чл.165 и за лица, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица, като разпоредбата на чл.165, ал.2 определя за юридическо лице налагане на имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв.

Горецитираните разпоредби отнесени към разглеждания казус и събрания по делото доказателствен материал, формират у съда становище за категорично осъществен от „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД състав на визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл.155, ал.2, вр. чл.156, т.2, вр. чл.166, т.3 от ЗООС. Безспорно на жалбоподател е дадено точно и ясно предписание, а именно да се представят всички документи, свързани с изграденото водовземно съоръжение в БД ИБР, със срок на изпълнение – 20.03.2023г. Предписанието е било дадено по надлежния ред и обективирано в Констативен протокол №Пз- 093/13.03.2023г., съставен от оправомощено за това лице. Следва да се посочи, че предписанията по ЗООС, дадени от 4 контролните органи, имат задължителен характер. Същите представляват индивидуални административни актове, с които се създават задължения за адресата и се предписва конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда. В случая въпреки даденото на дружеството жалбоподател предписание, същото не е било изпълнено нито в дадения срок за изпълнение, нито към датата на последващата проверка, при която е било установено от деловодната програма на БД ИБР гр. Пловдив, че към 18.04.2023г. в деловодната програма на БД ИБР няма постъпили документи, удостоверяващи изпълнение на даденото предписание с Констативен протокол №Пз- 093/13.03.2023г., а именно документи, свързани с изграденото водовземно съоръжение. Правилно е прието, че представените от дружеството - разрешително №32460001/21.02.2012г. за ползване на повърхностен воден обект - язовир „Танова могила“, с разрешена цел „за екстензивно и интензивно развъждане на риба в садки“, с краен срок 21.02.2022г. и разрешително №3145001/10.05.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект - язовир „Танова могила“ с разрешена цел на водовземане „за други цели и за осигуряване и поддържане на противопожарен резерв“, с краен срок 10.05.2022г., издадени от кмета на Община Пазарджик, касаят разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект - язовир „Танова могила“, а не за водовземане от подземни води, издаването на което е от компетентността на Директора на БД ИБР и за каквито именно документи е било дадено предписанието.

В случая доказателства, които да оборват изведените в акта и НП констатации, не бяха представени по делото, поради което съдът счита за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на „ЕКОХИДРО-90“ ООД.

За така установеното нарушение, наказващият орган правилно и законосъобразно е санкционирал жалбоподателя на основание чл.155, ал.2, вр. чл.156, т.2, вр. чл.165 и чл.166, т.3, пр. първо, като му е наложил имуществена санкция в минимален размер от 2000 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и според съда отговаря на целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид установената по делото фактология и с оглед липсата на данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че констатираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на 5 обществена опасност на деяния от този вид, поради което констатираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, както твърди жалбоподателят. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени. Наказателното постановление е било издадено в законоустановения за конкретния вид административно нарушение срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на представляващ жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В издаденото наказателно постановление и в съставения АУАН осъществените административни нарушения са описани пълно, точно и ясно, в съответствие с установения ред, с ясно посочване на обстоятелствата на извършеното нарушение и вярно отразена правна квалификация.