Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 24.05.2026, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 965/2024
Вид
Решение № 184
Подписан
24.05.2026
Състав
Росица Чакърова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. С., 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20245440100965 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на от С. Ф. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. С., с. В., чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л. срещу „В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която са предявени искове като се иска да бъде признато за установено, че чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем S*** №6005488/05.02.2024 г., сключен между С. Ф. М., ЕГН ********** и „В.“ АД, ЕИК *** е нищожен на основание чл. 10а ал. 2 ЗПК, както и да се признае за установено, че чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем S*** №6005488/05.02.2024 г., сключен между С. Ф. М., ЕГН **********и „В.“ АД, ЕИК *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищцата, твърди, че на 05.02.2024 г. между нея в качеството й на „Заемател“ от една страна и ответника „В.“ АД, ЕИК ***, в качеството му на „Заемодател“ от друга страна, е сключен Договор за паричен заем **** – № 6005488/05.02.2024 г. (наричан по-долу „Договор за заем“). По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева), при условия: - Фиксиран лихвен процент – 40.32%; - годишен процент на разходите (ГПР)- 49.49%; срок на погасяване – 7 месеца; - обща сума за връщане - 626.36 лв. 2 Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора за заем, на Заемателя е начислена допълнителна такса в размер на 240.94 лв за услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Сумата е разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем ищцата е следвало в срок до 3 (три) дни от усвояване 1 на сумата по договора да предостави едно от следните обезпечения по заема: Поръчител – физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговоря на следните изисквания: • да е навършило 21 годишна възраст; • да работи по безсрочен трудов договор; • да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1,000.00 лв. • през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ • да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. - Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Сочи, че в чл. 4, ал. 2 от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемополучателят ще дължи на Кредитора неустойка в размер 160.58 лв., разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски.

Въпросните такси и неустойки са включени в погасителния план към Договора за заем и разпределени на равни вноски, добавени към дължимата главница и лихва по договора за кредит. След добавянето на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение действителната цена на отпуснатия заем всъщност е в размер 1,027.88 лв., значително повече от описаните в договора 626.36 лв. Твърди нищожност на таксата за експресно разглеждане на документи, че същата е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на документите за кредита.

Твърди, че тази клауза от договора има за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит, и същата на основание чл. 21 от ЗПК е нищожна, както и че тази такса не е включена и в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобиколена е и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което е отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал.

5 от ЗПК - задължение на кредитора по договора е да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаля закона. Твърди се още, че таксата в размер 240.94 лв. е почти 50% от размера на получения заем, с което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди, че посочената сума представлява прекомерно висока печалба на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговецакредитодател и потребителя, поради което клаузата, която урежда това задължение се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като 2 такива се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ищцата твърди, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора, също е нищожна целяща заобикаляне ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Твърди се, че това вземане е допълнителна и гарантирана за Заемодателя икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка, тъй като предвидената „неустойка” не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. На отделно основание твърди също, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва и твърдението за наличие на неравноправна клауза.

Ответникът твърди, че договорът не е сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установява волята на страните при сключване на договорите да е била различна от отразената в съставените писмени документи. Оспорва твърдението, че е налице и противоречие с добрите нрави на атакуваната клауза за такса за експресно разглеждане на документи. Оспорва твърдението относно нищожността на неустойката при непредоставяне на обезпечение. Твърди, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и категорично не следва да участва при формирането на ГПР. Твърди се, че в настоящия случай разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните 3 изисквания. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Изразява се становище по същество и се прави искане делото да бъде разгледано в отсъствие на ответника, като съдът приеме, че той поддържа изложеното в писмения отговор.

В с.з. ищецът, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от 13.10.2025г. от процесуалния й представител - адв. Д. Г.– АК Л., с която моли да се даде ход на делото и да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Изразява становище по същество.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, в депозирания отговор на исковата молба е изразил и становище по същество, както и е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата н а чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се намира в облигационно отношение с ответника, с посоченото в искова молба съдържание, което не се оспорва от ответника, както и че клаузите на договора, които оспорва страдат от сочените в искова молба пороци.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже всички възражения, от които черпи права.

Страните не спорят, че между тях е бил сключен Договор за паричен заем **** – № 6005488/05.02.2024 г. Сумата по отпуснатия кредит е в размер на 550.00 лева. при годишен лихвен процент – 40,32 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.49 %, за срок от 7 месеца, с краен срок на плащане до 02.09.2024 г., с включена клауза по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора за заем, на Заемателя е начислена допълнителна такса в размер на 240.94 лв за услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Сумата е разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва, както и с включена клауза по чл. 4, ал. 2 от Договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойка в размер 160.58 лв., разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски.

Въпросните такси и неустойки са включени в погасителния план към Договора за заем и разпределени на равни вноски, добавени към дължимата главница и лихва по договора за кредит. След добавянето на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение действителната цена на отпуснатия заем всъщност е в размер 1027.88 лв., а не описаната в договора 626.36 лв.

Като съобрази съдържанието на посочените клаузи от договора за такса и 4 неустойка, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което към февруари 2024г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 58,95 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на ценна книга. Същевременно показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това дали такива биха могли 5 реално да настъпят или не. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер /видно от погасителния план/ надхвърля повече от 29 % размера на заетата сума. От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски.