Решение № 975 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110140048 по описа за 2023 година

Предявен е от ищеца М. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ......................... срещу ответника „...............“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. .............. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 344,86 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за паричен заем № ............ от 27.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът М. В. В. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 27.01.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № ............ по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Твърди, че по силата на договора получил от ответника заемни средства в размер на 4000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и ГПР от 49,66 %, като следвало да върне на ответната страна сума в общ размер от 5400,00 лв., включваща главница в размер на 4000 лв. и договорна лихва в размер на 1400 лв. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на поръчителство на избрано от него физическо лице, одобрено от кредитора, или на дружество, посочено от кредитодателя. Ищецът поддържа, че не е имал възможност да избира дали да обезпечи заема с поръчителство, тъй като при попълване на електронния формуляр за отпускане на кредит е разполагал с опцията да получи обезпечение единствено от дружество гарант, избрано от кредитодателя - в случая M........ Bank, за което дължал такса в размер на 4040 лв. Ищцата поддържа, че е погасила всичките си задължения по договора предсрочно, като е заплатила на ответника сума в общ размер от 4344,86 лв. чрез лицето Н. Илиев, на което е предоставяла суми за плащане. Ищцата счита, че договорът за заем е нищожен, тъй като не били посочени всички компоненти, които формират ГПР, като подробно цитира съдебна практика в тази насока. Развива аргументи, че към ГПР следвало да се включи и таксата за гарант в размер на 4040 лв., тъй като сключването на договор за поръчителство било условие за отпускането на кредита, поръчителят бил свързано с кредитора лице и таксата се заплащала на кредитодателя наред с вноските по кредита. Ищцата поддържа, че и договорът за 1 поръчителство е нищожен, като излага подробни съображения в тази насока и намира, че това поражда нищожност на договора за кредит, поради взаимната обусловеност между двата договора. Навежда доводи, че процесният договор за заем е нищожен и поради липсата на посочен лихвен процент на ден, което нарушавало чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Позовава се на чл. 23 ЗПК с твърдения, че дължи на ответника само чистата стойност на кредита от 4000 лв., а ответникът следва да възстанови надплатения остатък от 344,86 лв., като получен без основание поради нищожност на договора за кредит. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно с лихва за забава от 18.07.2023 г. до окончателното плащане и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...............“ ЕООД, който поддържа становище, че дори ищецът да му е заплатил суми, то това не е било без основание, тъй като процесният договор не бил нищожен. Поддържа, че договорът е сключен по законоустановените правила и ищецът е получил необходимата информация под формата на СЕФ, като самостоятелно е решил да получи заема и да избере поръчителство на дружеството гарант. Сочи, че ищцата е имала възможност сама да посочи поръчител, а не е била длъжна да избира предложения от кредитора гарант M........ Bank. Излага съображения, че лихвеният процент бил посочен като число, а не бил променлив, поради което не следвало да се посочва какъв е дневният му размер. Твърди, че в договора не следвало да е посочен начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се изчислявал по законоустановена формула, която не можело да се променя от кредитодателя. Развива аргументи, че сключването на договор за поръчителство не било условие за отпускане на кредита, като също така заемателят не бил длъжен да избере M........ Bank, поради което и дължимото възнаграждение на поръчителя не следвало да се включва към ГПР, още повече че кредитодателят нямал яснота за същото. Ответникът посочва, че сключването на договор за поръчителство не било с цел получаване на скрито допълнително възнаграждение, а целяло обезпечаване на кредита, предвид извършената оценка за платежоспособност на длъжника. Развива аргументи, че ако ищцата не е била съгласна с обезпечаването на кредита, е имала възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, без да търпи негативни последици. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ............ от 27.01.2023 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 4000 лв. и уговорена лихва в размер на 1400 лв. за срока на договора, равняваща се на 35 %.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от M................ Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи, както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в размер на 4040 лв.

Представено е нареждане за превод, с което в полза на ответника е преведена сумата от 4344,86 лв., с посочено основание погасяване на заем и ЕГН на ищеца.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите вноски за главница и лихва, както и общи условия за предоставяне на потребителски 2 кредити.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля ...................., от които се установява, че живее на семейни начала с ищцата. Сумата, която е внесена за погасяване на задължението на ищцата към ответника е направено чрез мобилното банкиране на свидетеля, но средствата са на М. В..

Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, се установява процедурата по кандидатстване за кредит при ответното дружество през неговия сайт.

Вещото лице е установило, че при избор на обезпечаване на кредита на интернет страницата на ответника, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо лице и юридическо лице като поръчител, като в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че изборът на едно от двете обезпечения е задължителен и не може да се премине към следваща стъпка без отбелязване на едно от двете обезпечения. На 27.01.2023 г. в 16,28 ч. от системата на ответника е изпратена електронна поща до посочен от клиента имейл ........................... съдържаща преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр, Общи условия за предоставяне на потребителски кредити и Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ............ г. за сумата от 4000 лв. Експертът е установил, че ищецът е дал своето съгласие в процедурата по отпускане при избрана опция за обезпечение от самия него, предоставено от Фератум Банк (Малта), като опцията се визуализира в трета стъпка при кандидатстване за процесния договор, етап:

„завършване на заявката, попълване на предпочитаното обезпечение, избор на личен гарант или поръчителство от Фератум Банк (Малта). Шрифтът на приложения по делото договор за кредит е Times New Roman, размер 12 пункта.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил на ответника претендираните суми на основание сочените уговорки в договора за паричен заем, както и възражението си за нищожност на договора и договора за гаранция.

В тежест на ответника е докаже, че е получил претендираните суми на валидно правно основание.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който 3 позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.