Решение № 246 от 13.12.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. гр.Мадан, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100355 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против „********” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 82,62 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща заплатени суми по Договор за паричен заем № ******/*****г.

В исковата молба се твърди, че на 1****** година Б. К. К. е сключил Договор за паричен заем № ***** с ответника, по силата на който „********” АД като заемодател му е предоставил заем в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Заемателят се е задължил да върне заемната сума на Заемодателя, при следните условия: Размер на месечната погасителна вноска в лева - 136,00 лв., Вид на погасителната вноска - двуседмична,

Брой погасителни вноски 11, Дата на последно плащане - 15.11.2023г., Обща сума, дължима от Заемателя - 1496,00 лв. Ищецът сочи, че при известните в договора параметри от 1000,00 лева - размер на предоставен кредит, срок за връщане - 6 месеца, размер на двуседмична погасителна вноска - 136,00 лева, годишният лихвен процент /ГЛП/ възлиза на 155,74 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 332,44 %. Ищецът сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване 1 е скрепено с недействителност на договора за кредит. Ищецът сочи, че въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Сочи, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурирал разход, който е следвало да бъде включен, била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Действителният размер на ГПР надвишавал 50%, което водило и до недействителност на договора. В изпълнение на договор за кредит № *******от ******* ищецът заплатил на „********” АД, ЕИК ******** сумата от 1496,00 лева. Поради недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а именно - главницата от 1000,00 лева. Поради това разликата в размер на 496,00 лева се явявала платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя на заемополучателя. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че процесният договор за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. В процесния договор за потребителски кредит бил посочен годишният процент на разходите (41.74 %), посочена е общата сума дължима от потребителя (1082,62 лв.), посочени са и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от ДПЗ). Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1,т.

10 ЗПК. При изчисление на ГПР се вземали предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, нямал задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. ГПР бил изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр..Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Годишният процент на разходите включвал всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. В годишния процент на разходите по процесния договор била включена само лихвата по кредита, тъй като това бил единственият разход по кредита за кредитополучателят.В договора за паричен заем не съществувала клауза, която предвиждала, че разходите по кредита ще надвишават 50 процента на годишна база от стойността на кредита. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението на дружествотогарант, което ищецът и дружеството-гарант били уговорили, не е част от 2 заемното правоотношение по Договора за заем и не представлявал пряк разход, свързан с кредита. Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер и моли за отхвърлянето му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Като доказателство по делото е представено заверено копие от Договор за паричен заем № ******** от ******* г. сключен между ******** АД и Б.

К. К., по силата на който на ищеца е била предоставена сумата от 1000 лева, платима на 11 двуседмични вноски в размер на 98,42 лева всяка, ведно с дължимата договорна лихва. Вноските били дължими в периода от 28.06.2023 г. до 15.11.2023 г. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Съгласно чл. 2, т. 6 от договора Размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължимата сума, посочена в т. 7 и заемната сума. Съгласно чл. 2, т. 7 от договора Общата сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията, посочени в т. 8 е в размер на 1082,62 лева. ГПР по договора възлиза на 41,74%., като е посочено, че ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от ЗПК и Приложение № 1 към него, като са посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1 .Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „********“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителите подписват договор за поръчителство, който изпращат на адреса на управление на Заемодателя, посочен по-горе в настоящия договор. 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представеното заверено копие от Договор за предоставяне на гаранция № ******. е видно, че договорът е сключен между *************ЕООД в качеството му на гарант и Б. К. К., в кчеството му на потребител на *******, като предметът на договора съгласно чл. 1, ал. 1 от същия е издаването от страна на гаранта на гаранция за плащане в полза на ******* АД, с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на 3 задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 000 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 413,38 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 37,58 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „*******“ АД, като „*******“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.

В отговора на исковата молба е обективиран погасителен план и плащания по Договор за паричен заем № *******, видно от който общо заплатената сума по Договор за паричен заем възлиза на 1082,62 лева.

От трето неучастващо по делото лице ****** ЕООД е депозирана справка за извършени плащания, съгласно която плащанията по Договор за поръчителство/гаранция № *****от Б. К. К. са в размер на 413,38 лева.

От ищеца са представени платежни документи – 9 бр. системни бонове и 1бр. разписка за извършено плащане в полза на ******* АД, видно от които ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на 1 477,70 лева в периода от 30.08.2023 г. до 17.07.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между ищецът и ******** АД и ищеца Договор за паричен заем № *****от ******г., по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и 4 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.