Решение № 448 от 19.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Враца, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500253 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 8/17.01.2024 г. по гр.д.№ 1204/2022 г. по описа на Районен съд-Мездра е осъдена Община Мездра да заплати на „Дженерали Застраховане” АД сумата 7639,77 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 211074247/23.01.2022 г. на основание застрахователна полица № *** от 05.01.2022 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа” със застрахователно покритие „Пълно Каско” за причинени увреждания на лек автомобил марка „Форд”, с рег.№ СВ *** РМ, при ПТП, реализирано на 23.01.2022 г. в гр.Мездра, ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.11.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 195,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.08.2022 г. - 04.11.2022 г.; сумата 745,90 лв. – деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. В останалата им част до пълния предявен размер исковите претенции са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Със същия съдебен акт „Дженерали Застраховане” АД е осъдено да заплати на Община Мездра сумата 331, 25 лв., представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Мегаинвест-Холд” ЕООД.

С въззивна жалба вх.№ 494/02.02.2024 г. на Община Мездра, подадена чрез пълномощника адв.Ц.С., посоченото решение е обжалвано в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя.

На първо място в жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като Община Мездра не е легитимирана да отговаря по предявените 1 искове, тъй като не са представени доказателства, че пътят, на който е станало произшествието, е общински. Излагат се подробни теоретични съждения относно видовете пороци на съдебните решения и процесуалните предпоставки за допустимост на исковите претенции.

На следващо място в жалбата се посочва, че от заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява, че водачът на застрахования автомобил Х. Ц. е могъл да избегне ПТП, ако е управлявал автомобила при спазване изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Въззивникът счита, че ПТП на 23.01.2022 г. е настъпило изцяло по вина на водача Х. Ц., който при движение със съобразена за пътните условия скорост е могъл да избегне настъпването на ПТП.

В жалбата се сочи, че по делото не са доказани по категоричен начин предпоставките за ангажиране отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта за вредите, причинени от недоброто й стопанисване. Въззивникът счита, че представените писмени доказателства опровергават твърдението, че не е изпълнил задълженията си по поддържане на републиканските пътища в границите на града и привеждането на пътната настилка в състояние, годно да поеме пътния трафик. Навежда доводи, че от протокола за ПТП не може да се установи причнно-следствената връзка между твърдяното бездействие на длъжностните му лица във връзка с поддържане на пътя и настъпилите вреди на автомобила. Посочва, че механизмът в протокола за ПТП е отразен по данни на водача на превозното средство, поради което не могат да се установят по безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило произшествието.

Излагат се аргументи, че отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗЗД е производна от тази на лицето, натоварено с изпълнението на работата, и е налице винаги, когато последното е причинило вредите като последица от собствени виновни и противоправни действия при или по повод изпълнението на възложената работа. Сочи се, че от събраните писмени доказателства се установява, че Община Мездра е възложило на „Мегаинвест-Холд” ЕООД поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа, поради което гаранционно-обезпечителната отговорност следва да се носи от дружеството-изпълнител на сключения договор.

Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и за прекратяване на производството по делото, а ако се приеме, че решението е допустимо - да бъде решен спора по същество като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор вх.№ 1021/01.03.2024 г. от „Дженерали

Застраховане” АД, в което се изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената от Община Мездра въззивна жалба.

В отговора се поддържа, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от ответника част. Въззиваемият счита, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, от които се установява наличието на всички предпоставки за суброгиране на застрахователя в правата на увредения срещу ответника по реда на чл.410, ал.1, т.2 КЗ.

Изразява се несъгласие с оплакването на въззивника, че не е доказана собствеността на пътя, на който е настъпило ПТП. Поддържа се, че пътят е общински, като в подкрепа на това се излагат аргументи, почерпени от разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за пътищата и от утвърдения с Решение № 959 от 31.12.2018 г. на МС списък на републиканските пътища. Изтъква се, 2 че съгласно чл.31 ЗП общината е задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътната мрежа – публична общинска собственост, поради което следва да отговаря за вредите от бездействието на служителите, на които е възложила осъществяването на тези функции.

На следващо място въззиваемият намира за неправилно становището на ответника, че не е доказано по безспорен начин, че ПТП е предизвикано именно от неизпълнение на нормативно установено задължение на служителите на ответника да вземат съответните подходящи мерки, за да обозначат по съответния ред или да обезопасят заледения пътен участък.

Навежда доводи, че от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице е установено, че единствената причина за настъпването на застрахователното събитие е наличието на заледени участъци по пътя, които не са били обработени по подходящ начин, осигуряващ безпрепятственото преминаване на ППС. Въззиваемият се позовава на съставения протокол за ПТП от 23.01.2022 г., като излага теоретични съждения относно доказателствената сила на този документ.

По отношение твърдението на Община Мездра, че вредите са настъпили в резултат на противоправното поведение на водача, се изтъква, че в тежест на ответника е било да установи това твърдение, но по делото не са събрани каквито и да са доказателства в подкрепа на същото.

Прави се искане решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

С отговор вх.№ 1016/29.02.2024 г. третото лице-помагач „Мега Инвест-Холд” ЕООД се присъединява към становището на Община Мездра за неправилност на решението на МРС в обжалваната част и искането за отмяната му.

В отговора се поддържа, че изводът на районният съд, че процесното ПТП е настъпило единствено в резултат на непочистен от пътното платно сняг изобщо не е обоснован. Излагат се доводи относно доказателствената сила на съставения протокол за ПТП, като се изтъква, че съставителят му е пристигнал след ПТП и установените от него обстоятелства касаят единствено разположението на МПС и настъпилите вреди, но не и механизмът, по който се е осъществила ПТП. Третото лице-помагач счита, че дори и констатациите относно състоянието на пътя не са актуални, тъй като протоколът е съставен 1 час след настъпването на ПТП. Намира, че и показанията на разпитания свидетел не установяват механизма, доколкото същият е заинтересованият от случая водач на автомобила. Прави се критичен анализ на показанията на свидетеля, като се акцентира, че от същите е очевиден изводът, че няма как да е съобразил скоростта и начина на управление на автомобила, след като е забелязал заледяването на пътя едва след настъпването на ПТП. В този смисъл се извършва и позоваване на заключението на вещото лице, че водачът е могъл да намали скоростта на движение и да се движи с безопасна скорост, позволяваща при необходимост да спре управлявания автомобил. При тези съображения се иска въззивният съд да отчете неправомерното поведение на водача и ако изобщо счете, че е налице такова и от Община Мездра, да определи процент на съпричиняване 50:50.

На следващо място в отговора се изразява съгласие с въззивната жалба и в частта, съдържаща оплаквания относно присъдения размер на обезщетението. Третото лице-помагач счита, че платеното от застрахователя надвишава възстановителната стойност на автомобила, равна на пазарната 3 стойност на необходимите нови части, боя материали и труд за поправянето му. Сочи, че причината за изплащането на такова прекомерно обезщетение е обстоятелството, че същото е калкулирано по цени на официален сервиз, а не по средни пазарни цени. Изтъква, че застрахованият не е заплатил допълнителна премия и не е отговарял на изискванията застрахованата вещ да подлежи на ремонт в официален сервиз, в който цените на резервните части и труд многократно надвишават средните пазарни цени. Намира, че заключението на САТЕ не следва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице не е направило пазарно проучване, а механично е пренесло стойността от представената от ищеца фактура. Навежда доводи относно начина, по който следва да бъде определена възстановителната стойност.

Прави се искане да бъде отменено решението в осъдителната му част и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 581/07.02.2024 г. от „Дженерали Застраховане” АД против решението на МРС в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството иск за сумата над присъдените 7 639,77 лв. до пълния претендиран размер от 8 841,58 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и иска за мораторна лихва над присъдения размер от 195,24 лв. до претендирания размер от 223,50 лв.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение. Въззивникът счита, че безрезервно е прието заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, в което обаче изрично е посочено, че при определяне размера на разходите за дължимия ремонт не е включен ДДС. Навежда доводи, че съгласно чл.2 ЗДДС с този данък се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга и доколкото автосервизът, извършил ремонт на увреденото МПС, е регистриран по ДДС, и ремонто-възстановителните работи съставляват облагаема доставка, чиято цена крайният потребител заплаща, то посоченият данък е неизменна дължима цена. Посочва, че с договора за имуществена застраховка „Каско” застрахователят се е задължил да обезщети застрахованото лице, като възстанови или изплати съответното обезщетение в цялост, без приспадане на присъщите разходи за доставка, в т.ч. и да заплати дължимия ДДС.

В обобщение се сочи, че сумата, необходима за ефективното отстраняване на вредите, причинени на собственика на застрахованото имущество в резултат на настъпилото ПТП, възлиза на 8 841,58 лв., включваща и начисления и изплатен от застрахователя ДДС.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на направените деловодно разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

С отговор вх.№ 998/29.02.2024 г. Община Мездра поддържа, че въззивната жалба на „Дженерали Застраховане” АД е неоснователна.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба трябва да съдържа указание в какво се състои порочността на решението, т.е. какви са конкретните оплаквания, поради които жалбоподателят не е доволен от обжалваното решение. Въззиваемият счита, че изложеното в жалбата не съдържа такива конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част.