Определение № 168 от 23.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600171 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

С определение № 58 от 07.02.2024 г. по НОХД № 1085/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура - Пазарджик за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

Срещу разпореждането е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура - Пазарджик с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото - върнато за разглеждане на окръжния съд.

Срещу подадения протест е постъпило възражение (наименовано „отговор“) от адв. А. П., защитник на подсъдимата А. Е. А., с доводи за неговата неоснователност. Прави се искане протестираният съдебен акт, като обоснован и законосъобразен, да бъде потвърден.

Срещу протеста е постъпило и възражение (също наименовано „отговор“) от подсъдимия А. А. С., чрез неговия защитник - адв. К.С., в което 1 се излагат доводи за неговата неоснователност и се прави искане атакуваното с него определение на окръжния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в частния протест и във възраженията срещу него доводи, както и с атакуваното определение на окръжния съд намира, че частният протест е процесуално допустим, а разгледан по същество - неоснователен.

Процесуалното развитие на настоящото наказателно производство е следното:

По внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 44/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик. По делото е постановена присъда № 55/10.12.2019 г., с която са били признати за виновни и осъдени подсъдимите:

- А. М. А. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- А. А. С. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- С. А. А. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- С. С. М. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- Е. Т. С. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- С. Ф. Д. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- А. Е. А. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- Й. А. М. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- Р. М. И. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- А. Е. И. - за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 407 НК;

- О. А. Б. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- Р. В. К. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- Н. А. Щ. - за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК;

- В. С. С. - за престъпления по чл. 407 НК, като е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 164, ал. 1 НК.

По подадени протест и жалби срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 361/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. По делото е постановено решение № 260023/19.02.2023 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

По постъпили касационни жалби срещу така постановеното въззивно решение е образувано н. д. № 522/2021 г. на ВКС, II н. о. По делото е постановено решение № 60161/11.04.2022 г., с което е отменено решението по ВНОХД № 361/2020 г. и потвърдената с него присъда по НОХД № 44/2016 2 г., поради допуснати съществени процесуални нарушения по време на съдебното и досъдебното производство, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на разпоредителното съдебно заседание.

След връщането на делото е образувано НОХД № 167/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като в проведеното разпоредително заседание е постановено определение № 225/23.05.2022 г., с което, съобразно указанията в решението на ВКС, делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

По внесен отново обвинителен акт е образувано НОХД № 1085/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик срещу следните лица:

- А. М. А. - за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено от месец ноември 2013 г. до 25.11.2014 г. в градовете П, П и А. и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода месец ноември 2013 г. до 25.11.2014 г. в гр. П;

- А. А. С. - за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено през месец май 2014 г. в гр. П и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода 31.05.2014 г. до месец септември 2014 г., включително в гр. П;

- С. А. А. - за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено на 31.05.2014 г. в гр. П и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода 31.05.2014 г. до 25.11.2014 г. в гр. П;

- С. С. М. - за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено от 31.05.2014 г. до 05.08.2014 г. в гр. П и за престъпление по чл.

407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода от 05.08.2014 г. до 02.11.2014 г. в гр. П;

- Е. Т. С. – за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено от м. май до м. юли 2014 г., включително в гр. П и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода от края на м. май 2014 г. до 28.07.2014 г., включително в гр. П;

- С. Ф. Д. – за престъпление по чл. 164, ал. 1 НК, извършено 31.05.2014 г. и 28.07.2014 г., включително в градовете П и А. и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода от 31.05.2014 г. до 28.07.2014 г. в гр. П и А.;

- А. Е. А. - за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено от средата на м. юни 2014 г. до края на м. октомври 2014 г. в с. С., област С. и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода месец юни 2014 г. до 25.11.2014 г. в с.

С., ул. К.Ф., № **, обл. С.;

- Й. А. М. – за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено от 22.01.2014 г. до 19.09.2014 г. в гр. П и за престъпление по чл.

3

407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода от 18.06.2014 г. до средата на м. юли 2014 г. в гр. П;

- Р. М. И. – за престъпление по чл. 164, ал. 1 НК, извършено на 31.05.2014 г. в гр. П и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода 31.05.2014 г. до края на м. юли 2014 г. в гр. П и гр. П;

- А. Е. И. – за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода 26.05.2014 г. до 25.11.2014 г. в гр. П. и за престъпление по чл. 339 ал. 1 НК, извършено на 25.11.2014 г.;

- О. А. Б. – за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено на 31.05.2014 г. в гр. П и за престъпление по чл. 407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода 27.11.2013 г. до 18.11.2014 г., включително в гр. П;

- Р. В. К. – за престъпление по чл. 164, ал. 1, пр. 1 НК, извършено от 31.05.2014 г. до 18.11.2014 г., включително в гр. П и за престъпление по чл.

407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода 02.06.2014 г. до 18.11.2014 г., включително в гр. П;

- Н. А. Щ. – за престъпление по чл. 164, ал. 1 НК, извършено от 10.06.2014 г. до 15.09.2014 г., включително в гр. А. и за престъпление по чл.

407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода от 04.08.2014 г. до 15.09.2014 г., включително в гр. А.;

- В. С. С. – за престъпление по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 2 НК, извършено от 20.12.2013 г. до 25.11.2014 г. в гр. П и за престъпление по чл.

407 НК, извършено в условията на продължено престъпление в периода от 24.10.2013 г. до 15.09.2014 г., включително в гр. П.

В атакуваното пред въззивната инстанция определение, постановено в разпоредително заседание, окръжният съд е приел, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. В него продължават да са налице констатираните в отменителното решение на ВКС непълноти и неясноти относно времето, мястото и начина на извършване на престъпленията, които са вменени във вина на подсъдимите. Този извод се споделя изцяло от настоящия въззивен състав. Новият обвинителен акт страда от същите недостатъци като първоначалния, което няма как да не е така, тъй като представлява смесица между почти дословен препис на обвинителния акт, по повод на който е образувано НОХД № 44/2016 г. на ПзОС и „ copy paste“ на мотивите към постановената и отменена по същото дело присъда (и двата акта критикувани от ВКС). Така, например, описаното в обвинителния акт за А. М. А. от стр. 25-гръб до стр. 35-лице от НОХД № 1085/2023 г. на ПзОС е препис на мотивите на окръжния съд от л. 4684 - гръб до л. 4699 – гръб от НОХД № 44/2016 г. на ПзОС. Нещо повече, преписвайки мотивите на окръжния съд, прокурорът дори не се е постарал да коригира качеството на обвинените лица, което те би следвало да имат в обвинителния акт, като вместо обвиняеми, на много места те са посочени като подсъдими, напр.:

„Безспорно е установено по делото, че всички подсъдими редовно са 4 посещавали проповедите на обв. А. …“; „…също установяват по безспорен начин по делото, че подс. А. непрекъснато е проповядвал на горепосочените градове и места, като по безспорен начин от показанията на част от тези свидетели се установява също, че подс. А. е проповядвал и пред знамена на …“; „Обв. С. е мюсюлманин, който изповядва салафитското течение на исляма – по начин, изповядван от подс. А., подробно посочен по-горе“;

„Съдът приема, че подс. А. е осъществила от обективна и субективна страна …“; Безспорно е по делото, че в дома на подс. А. в с. С.

…“;“Безспорно е по делото, че това знаме е било подарено на подс. А. от нейни роднини …“; Това обстоятелство се установява от обясненията на самата подс. А. – в частите, посочени по-горе“; и т.н. (дословните цитати са от стр. 26 - лице, стр. 38 – гръб, стр. 117 - лице, от НОХД № 1085/2023 г. на ПзОС). Така, чрез извършеното механично събиране на части от предишния обвинителен акт и отменената първоинстанционна присъда, новият обвинителен акт продължава да страда от същите празноти и неясноти относно приетите от прокурора фактически положения, свързани с време и начин на осъществяване на деянията на подсъдимите и конкретизиране на действията, с които те са осъществили съставите на престъпленията, в извършването на които са обвинени.

Отделно от горното, присъдата по НОХД № 44/2016 г. на ПзОС е с осъдителни диспозитиви за всички подсъдими, но има и оправдателни такива - с нея подсъдимият А. Е. И. е признат за невинен и оправдан изцяло по обвинението за престъпление по чл. 407 НК, подсъдимият В. С. С. е признат за невинен и оправдан изцяло по обвинението за престъпление по чл.

164, ал. 1 НК и частично по обвинението по чл. 407 НК, а всеки от останалите подсъдими (без подсъдимия А.) е признат за невинен и оправдан частично по обвинението за престъпления по чл. 164, ал. 1 НК и по чл. 407 НК.

Производство по ВНОХД № 361/2020 г. на ПАС е образувано по протест срещу всички оправдателни части на присъдата и по жалби на всички подсъдими срещу нейните осъдителни части. С въззивното решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло, като срещу него са постъпили само касационни жалби от подсъдимите, с оплакване относно осъждането им и наложените им наказания. По постъпилите касационни жалби е образувано н. д. № 522/2021 г. на ВКС, II н. о., като по делото е постановено решение, с което е отменено въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда. В тази процесуална ситуация, според настоящия въззивен състав, следва да намери приложение забраната за влошаване положението на подсъдимия (reformation in pejus). Принципът е, че положението на подсъдимия не може да се влошава по негова жалба, нито служебно. То може да се утежни само ако е налице "съответен протест или жалба от частния тъжител или частен обвинител". Разбирането за понятието "съответен протест/жалба" е еднозначно в доктрината и съдебната практика протест или жалба на частния обвинител/частния тъжител, в които е направено изрично искане за утежняване. Забраната за reformation in pejus представлява допълнителна процесуална гаранция за правото на защита и осигурява свобода на правото на подсъдимия да обжалва без опасения, че ще 5 влоши положението си. Забраната е насочена и към ефективността на защитата, защото усилията на обжалващия подсъдим се насочват към оборване на очакваното, а не на всяко възможно влошаване на положението.