Решение № 841 от 01.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Бургас, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120106597 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на Т. Ж. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез адв. Д. Г., против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

С., *** , представлявано от И. В. В., с която се иска да се приеме за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/**.**.****г., е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/**.**.****г., с който от ответното дружество е била предоставена сума в размер на 5000 лева, при ГПР от 49.66%, със срок на погасяване на кредита - 18 месеца. Съгласно условията на договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк (***) в полза на ответното дружество. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т.

10, тъй като в него е посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не и методиката на формирането му. Заявено е, че не е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата за възнаграждение за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР.

Изложени са подробни съображения за неравноправност на договора, нарушаване на правата на протребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е оспорило иска. Твърди, че сключването на договор за 1 поръчителство не е задължително условие за отпускане на кредита, а същият е можело да бъде обезпечен по различни начини, като ищецът е избрал именно този начин на обезпечение. Излага също, че договорът за гаранция е сключен с Мултитуюд Банк, което е самостоятелно юридическо лице, лицензирано в ***.

Посочва се, че договорът за гаранция е самостоятелно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. На следващо място е заявено, че договорът за гаранция е незадължителна услуга, договореността е с различно от ответника юридическо лице и доколкото е уговорено възмездно поръчителство, то този разход по него не следва да се включва в ГПР на договора за кредит. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа предявените искове.

Ответника не се явява в съдебно заседание, с писмена молба оспорва иска.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.

3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от **.**.****г. с размер на кредита – 5000 лв. Представени са счетоводни документи видно от които сумата по кредита е усвоена. Ищцата се е задължила към ответника да върне заетата сума в 18 месечен срок с годишна лихва в размер на 23,33 %, като общо дължимата от потребителя сума е 6750 лв. Посочен е ГПР – 49,66 %. Сумата се дължи на месечни вноски включващи главница и лихва.

Представен е Договор за гаранция (поръчителство) от **.**.****г., сключен между ищеца и „Мултитюд Банк“ ЕАД (***), видно от който със същия се обезпечава процесния договор за потребителски кредит, като е договорена такса дължима от кредитополучателя на гаранта в размер на 5300 лв., която се дължи на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителния план по кредита.

Представено е удостоверение за наличие на задължение издадено от ответното дружество, видно от което към задълженията по кредита е зачислена и таксата дължима по договора за гаранция.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието 2 на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 49,66 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Съгласно Решение на СЕС от **.**.**** г. по дело *-***/**, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Договорът за гаранция, както и този за предоставяне на потребителски кредит, следва да се разглеждат като част от едно цяло, доколкото сключването на първия е изрично предвидено в чл.5 от договора за потребителски кредит, при това и в него е изрично предвидено дружеството, с което да се сключи договор за гаранция. Установява се, че на практика договорът за потребителски кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума. Предвид всичко изложено е видно, че за да бъде отпуснат на практика процесния потребителски кредит, кредиторът обичайно и по принцип задължава потребителят да заплаща допълнителна „такса“ за гаранция /без значение от наименованието/. Тоест това представлява конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по този кредит.

По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 ЗПК /В същия смисъл и цитираното по – горе Решение на СЕС от **.**.**** г. по дело *-***/**, както и съдебна практика на националните съдилища – напр. Решение № *** от **.**.**** г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № ***/**** г./.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 3 задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По тези съображения и предвид изводите, че допълнителната такса с дружеството - гарант следва да бъде съобразена при определяне на ГПР /предвид тясната й връзка с договора за потребителски кредит и задълженията за сключване на договор именно с Мултитюд Банк/, то при нейното включване безспорно би се стигнало да размер на ГПР, който не отговаря на изискванията на закона, тъй като размерът й надвишава пълният размер на отпуснатият кредит. По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 22 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С тези съображения съдът намира, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие със закона и предявеният установителен иск следва да бъде уважен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2021 г., IV г. о., ГК и др. /. Предвид обстоятелството, че изходът на делото е в полза на страната, то искането за осъждане за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъдат присъдени разноски в размер на 300 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Ж. Ц., ЕГН 4

**********, с адрес: гр. Б., ***, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, че сключеният между тях договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/**.**.****г., е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д. Д. Г., сумата в размер на 300 евро, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5