Решение № 103 от 07.05.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Айтос, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20242110100727 по описа за 2024 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 330 ГПК, вр. с чл. 321, ал. 5 ГПК.

Първоначално е предявен иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК от В. Т. П. срещу Р. И. Т., но в хода на производството е постигнато споразумение по чл.

51 СК между страните за развод по взаимно съгласие. Страните искат от съда да допусне развода по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

Като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните са сключили брак на 10.12.2022 г. в ***, за което е съставен Акт за граждански брак № 0226/10.12.2022 г. от Община Айтос. При сключването на брака съпругата е променила фамилията си от „П.“ на „П.“. Страните нямат деца от брака си.

За да бъде допуснат разводът по взаимно съгласие е нужно да бъде постигнато писмено споразумение, в което да бъдат уредени всички релевантни въпроси по чл. 51 СК; съгласието на съпрузите да се разведат да е сериозно и непоколебимо; споразумението да не противоречи на закона и добрите нрави.

В случая пред съда е подписано споразумение, с което страните се съгласяват да прекратят брака помежду си по взаимно съгласие; че не си 1 дължат издръжка след брака; че семейното жилище се предоставя за ползване на съпругата; че съпругата ще възстанови предбрачното си име.

Съдът намира, че подписаното споразумение урежда всички релевантни въпроси по чл. 51, ал. 1 СК.

На следващо място, в открито съдебно заседание пред съда страните лично са заявили съгласието си да прекратят брака помежду си. Съдът намира, че това съгласие е сериозно и непоколебимо.

На последно място, споразумението не противоречи на закона и добрите нрави.

Въз основа на изложеното съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът определя окончателна държавна такса по развода в размер на 40 лв. От тях 25 лв. вече са внесени от съпругата, поради което е справедливо остатъкът да бъде внесен от съпруга.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК чрез развод по взаимно съгласие сключения на 10.12.2022 г. граждански брак между В. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен Акт за граждански брак № 0226/10.12.2022 г. от Община Айтос.

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК постигнато споразумение между В. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:

1. Страните не си дължат издръжка след развода.

2. Семейното жилище, което е собственост на ищцата, се предоставя за ползване на нея след развода.

3. Съпругата възстановява предбрачната си фамилия – „П.“.

ОСЪЖДА Р. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 15 лв. – окончателна държавна такса за делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 3