Решение № 734 от 07.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Бургас, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100501144 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Българска федерация по колоездене „-гр.Пловдив -ищец по гр.д. № 6760 /2025 год. по описа на

Бургаския районен съд против решение № 1031/27.04.2026 год.постановено по същото дело,с което е ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 203, КТ и чл. 86, ЗЗД на „Българска федерация по колоездене“, код по БУЛСТАТ 205777624, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Район Централен, бул. „Асеновградско шосе“ № 8, МСЗ – Колодрум, за приемане за установено, че ответникът Р. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. *** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.**, дължи на ищеца сума в размер от 1102,91 евро (2157,10 лева) – стойност на вредата на лек автомобил „Ситроен“, рег. № M-CL 4168, съгласно щета № 9073189598/2024 год., причинена от ответника на ищеца-работодател по небрежност при изпълнението на трудовите му задължения в гр. Котбус, Германия, възникнали с трудов договор от 29.03.2024 год., ведно със законната лихва върху 1 главницата, начиная от 04.09.2025 год. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение рег. № 2779/10.09.2025 год., издадена по ч. гр. д. № 4431/2025 год. на РС – Перник Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения.

Счита се на първо място ,че липсва надлежен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ал. 1 ГПК и на страната не са дадени указания съобразно чл. 146 ал. 2 от ГПК относно необходимостта от ангажиране на доказателства по конкретни факти .В доклада по делото не е бил поставен като релевантен за доказване въпросът относно наличие на заповед по чл. 210 КТ,нито е било указано ,че съдът счита този факт като елемент от фактическия състав на претенцията Впоследствие именно липсата на такава заповед е било основно и решаващо основание за отхвърляне на иска .Това според въззивната страна представлява недопустимо изменение на предмета на доказване след приключване на съдебната подготовка и е в пряко противоречие с чл. 146 ГПК,както и с принципите за състезателност и равенство на страните в процеса..По този начин,нарушавайки чл. 7 ал. 1 ГПК ,като съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна , съдът е изградил решаващите си изводи върху обстоятелства ,които не са били предварително очертани като спорни и не са били поставени в предмета на доказване и фактически е санкционирал въззивника за неизпълнение на процесуални задължения ,които никога не са били ясно формулирани и указани в хода на процеса .

Неправилно според въззивника е приложението на материалния закон Съдът е квалифицирал претенцията изцяло в рамките на чл. 203 и чл. 210 КТ и е приел,че липсата на заповед по чл. 210 КТ препятства реализирането на претенцията на „Българска федерация по колоездене „.Това не отговаря на действителното естество на спорното правоотношения .В случая претенцията има характер на регресно вземане за възстновяване на реално понесена имуществена вреда вследствие извършено плащане на възззивника към трето лице-наемодателя на автомобила .Вредата е възникнала при ползването на предоставеното МПС от ответника и е довело до имуществено разместване в патримониума ответника ,чрез реално извършено плащане 2

.Следователно спорът не се изчерпва с вътрешните отношения по трудовото правоотношение,а има самостоятелен гражданскоправен характер ,при което намират приложение общите правила на ЗЗД .

Неправилен е и изводът на съда ,че липсата на заповед по чл. 210 от КТ изключва автоматично материалноправната легитимация на ответника

.Разпоредбата на чл. 210 КТ урежда специален ред на ограничена имуществена отговорност в рамките на трудовото правоотношение ,но не дерогира възможността работодателят да претендира обезщетяване на реално претърпените вреди по общия гражданскоправен ред ,когато е налице имуществено разместване вследствие поведението на работника .Съдът не е анализирал характера на самото вземане и автоматично е приложил специалната уредба ,не е обсъдил и анализирал ,че претенцията произтича от извършено плащане кътм трето лице за вреда ,настъпила в периода ,през който автомобилът е бил под фактическата власт и ползване от ответника .

Оспорват се фактическите изводи относно недоказаността на претенцията ,като в тази връзка се излагат подробни съображения .

Счита се ,че съдът е обезценил представените писмени доказателства – протокол за щета ,описание на претенция и платежни документи ,като е приел ,че същите не доказват настъпването на вредата .Тези доказателства не са ценени в тяхната съвкупност с останалите доказателства ,включително и с безспорния факт на извършеното плащане от въззивника към наемодателя на автомобила .Плащането представлява юридически факт с пряко имуществено отражение и не може да бъде игнорирано или разглеждано изолирано от останалата доказателствена съвкупност.Същевременно са кредитирани изцяло свидетелските показания на свиЯ. ,без да се отчете тяхната ограничена доказателствена стойност и без същите да са подкрепени от приемопредавателен протокол ,официален документ от състоянието на автомобила при връщането му или техническа еспертиза .Фактът ,че автомобилът е върнат без увреждания е възприет ,като е изграден единствено върху субективни възприятия ,без обективна доказатествена основа .

Нарушена е и разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК - съдът основава решението си върху фактически констатации и правни изводи ,които не са били предмет на процесуално изясняване ,като ищецът не е имал възможност да организира защитата си .Съдът е формирал извод за недоказаност на факти 3

,без предварително да е определил същите като спорни необходимите указания относно доказателствената тежест . и да е нал

Тези нарушения спор въззивната страна са довели до постановяване на неправилен съдебен акт .Те не могат да бъдат санирани във въззивното производство ,тъй като засягат само развитие на първоинстанционния ред ,правото на защита на въззивника ,поради което се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с което се уважи претенцията изцяло , а при условията на евентуалност –моли се решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване изискванията на чл. 146 ГПК и гарантиране правото на защита на страните .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор си по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемият-ответник Р. К. , чрез процесуалния си представител,оспорва наведените от въззивника доводи и счита решението за правилно ,както и че при постановяването му не са допуснати визираните нарушения .

Счита се за правилен изводът на съда относно недоказаност на фактическия състав на чл. 203 тот КТОграничената имуществена отговорност на работника по чл. 203 ал. 1 КТ се реализира по реда на КТ ,при предвидените в тази норма предпоставки –ако вредата е причинена по небрежност при иили по повод извпълнение на трудовите задължения . В нормата на чл. 210 от КТ е предвиден специален ред за реализиране на ограничената имуществена отговорност –издаване на заповед от работодателя ,в която определя основанието и размера на отговорността ,в предвидените в ал. 2 срокове ,респ. оспорването й от работника .

В случая работодателят не се е възползвал от този облекчен ред към момента на плащането – на 25.04.2024 г.,а вместо това е предявил претенции пред съда ,като не е издал заповед по чл. 210 КТ в едномесечен срок от плащането на сумата .Този ред е специален и той дерогира общите правила на ЗЗД .

Правилно първоинстанционният съд е приел ,че по делото по никакъв начин не е доказано ,че наетият автомобил е бил увреден по веме на ползването му от служителя – ответник .Всички документи и фактури 4 относно процесната щета по автомобила не са подписани от ответника ,за да могат същите да го обвържат с предявената претенция,нито ответникът е участвал в процедурата по установяване на застрахователната претенция .Представените от ищеца протокол за щета и писмено описание на претенция за обезщетение не носят подпис на съставител ,тези документи са частни удостоверителни ,не се ползват с материална доказателствена сила и не обвързват ищеца , освен това са опровергани от показанията на свид. Я.

,който е бил заедно с ответника при връщането на автомобила .Допълнителна индиция ,че автомобилът е върнат без щети е и протокола ,съставен от ответника при връщането му ,представен по делото и неоспорен от ищеца.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 203, КТ и чл. 86, ЗЗД ,каквато правна квалификация е дадена от съда още с предявения на страните по делото доклад по смисъла на чл. 146 ал. 1 ГПК . В този смисъл неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения относно липсата на надлежен доклад по делото и указания съобразно чл. 146 ал. 2 ГПК .Верно е ,че ищецът не е длъжен, когато индивидуализира спорното право чрез основанието и петитума на иска, да посочи изрично и неговата правна квалификация. Погрешната правна квалификация, дадена от ищеца, не обвързва съда. Съдът е овластен да окачестви правно спорното право независимо от дадената от ищеца правна квалификация. Правната квалификация е резултат на прилагане на правните норми към изнесените от ищеца факти Предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита В случая районният съд правилно е квалифицирал предявения иск с оглед твърденията в исковата молба и петитума на иска .

В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: страните са били обвързани с трудов договор, сключен на 29.03.2024 год.; щетата е причинена и установена по време на участието на 1 07.04.2024 год.

5 на българския националния отбор по колоездене, воден от координатораответник Р. К., на състезание в гр. Котбус, Германия – „Международна колоездачна обиколка на Котбус за юноши“; наетият от компанията SIXT лек автомобил е бил управляван от Р. К., който най-вероятно е ударил друга кола или е ударил неподвижен обект; ищецът не е запознат с механизма на увреждането, тъй като ответникът не е информирал ищеца за пътния инцидент; процесната вреда, причинена от ответника Р. К. на работодателя, се установява от констативни протоколи по заведена Щета № 9073189598, за наем на лек автомобил № 9504971928, описание на претенция за обезщетение и платежно нареждане от 25.04.2024 год.; заплащането на щетата е извършено от ищеца; на 11.06.2025 год. ищецът е изпратил покана до ответника, на електронния му адрес, за възстановяване на главницата от 2157,10 лева. За заплащане на процесната сума, ведно с обезщетение за забава, е подадено заявление по чл. 410, ГПК, издадена е заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4431/2025 год. на РС – Перник, срещу която е подадено възражение от длъжника.Затова се иска установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищцовото дружество сумата от 2157,10 лв. –явяваща се главница по извършено плащане на заведената щета ,ведно с лихвата и разноски в заповедното производство ,както и сума за извършен превод на документите по заведената щета от немски език .

По делото не се спори, че страните са били обвързани със срочно трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор от 29.03.2024 год., по силата на което ищецът Р. К. е заемал длъжността „Спортен мениджър“ в ищцовата федерация, за срок до 31.12.2024 год. Ищецът твърди, че на 07.04.2024 год. ответникът е бил командирован в гр. Котбус, Германия, във връзка с участие на българския национален отбор в състезание по колоездене, и тогава на наетия и използван от Р. К. по време на престоя в Германия лек автомобил е била нанесена вреда. Ищецът твърди, че тази вреда е в размер от 2157,10 лева, а сумата е била заплатена по банков път от ищеца в полза на наемодателя на автомобила– КД „Сикст“, на 25.04.2024 год. По делото е представен протокол за щета № 9073189598, в който е посочено, че наемател и водач на лек автомобил с рег. № M-CL 4168 е Р. К.; щетата е нанесена на „врата, предна (каросерия)“ и се състои във вдлъбнатина не помалка от 3 см., с увреждане на боята. Този протокол не носи подпис на служител на наемодателя или на наемателя Р. К.. Представено е и писмено 6 описание по претенция за обезщетение, с номер на щета 9073189598, съставено от наемодателя на автомобила – КД „Сикст“, в което е посочена дължимата сума – 1100 евро, за лек автомобил с рег. № M-CL 4168, с водач Р.