Решение № 882 от 24.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Бургас, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501285 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба подадена от „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК 130535643, със седалище и адрес на управление с.Славянци, ***, чрез процесуален представител адв. Елена Иванова-АК-Бургас, срещу решение №143/03.07.2024 год. по гр.д.№

285/2024 год. по описа на Районен съд-Карнобат, в частите с които е осъдено „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК 130535643, със седалище и адрес на управление с.Славянци, *** да заплати на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. .С., ж.к. „К. с.“, вх. „А“, ап. **:

- сумата от 878,35лв., съставляваща неплатени арендни вноски по договор за аренда от 02.08.2019г., сключен между страните, както следва: сумата от 340 лева, дължима за стопанската 2020/2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 340 лева, дължима за стопанската 2021/2022г., ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 198,35 лева, дължима за стопанската 2022/2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата сума,

- сумата от 219,20лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатените и дължими арендни вноски по договор за аренда от 02.08.2019г., сключен между страните както следва: сумата от 114,06 лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена арендна вноска за стопанска 2020/2021г. за периода от 31.03.2021г. до 25.03.2024г., сумата от 79,59 лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена арендна вноска за стопанска 2021/2022г за периода от 31.03.2022 г. до 25.03.2024 г. и сумата от 25,55лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена арендна вноска за стопанска 2022/2023г за периода от 31.03.2023 г. до 26.03.2024г., и сумата от 611,19лв. - съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно като незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения, в противоречие със събрания доказателствен материал и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът необосновано и в противоречие със свидетелските показания на свидетелите М., К., М. и Х. е приел, че ответното дружество е обработвало земята на ищеца до края на м.04.2023 год. Твърди се, че от тези показания се установява, че от средата на м.02.2022 год. ищецът сам е обработвал отдадените под аренда лозя, като по този начин е препятствал ползването и обработването им от ответника, и е демонстрирал пред ответника желанието си за прекратяване на сключения договор за аренда. Сочи се, че евентуално заплащане на аренда би могло да се търси за стопанската 2020/2021 год. за период от 4,5 месеца, но се твърди, че за този период е извършено плащане по представения по делото РКО №8/11.04.2021 год., а изводите на районния съд, че с плащането по РКО №8 са погасени други задължения към ищеца, са необосновани. Поради недължимост на претенциите за главница е оспорено присъждането в тежест на ответника на мораторни и законни лихви, и на разноски. Твърди се, че изцяло погрешен е извода на районния съд за неоснователност на възражението за прекомерност на заплатеното на адвоката на ищеца 2 адвокатско възнаграждение. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на исковите претенции с присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от ищеца по предявения иск П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. .С., ж.к. „К. с.“, вх. „А“, ап. **, чрез адвокат Петър Славов Начков - АК-Сливен, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалвананите части. Твърди се, че приетата от районния съд фактическа обстановка дава основание и кореспондира на изводите на районния съд за основателност на исковите претенции, а свидетелските показания напълно опровергават твърденията на въззивника относно ползването на отдадените под аренда земи от страна на ищеца от средата на м.02.2022 год. Сочи се, че неизпълнението на договора от страна на ответника е доказано, което е било причина от м.04.2023 год. ищецът сам да започне да обработва земите. Сочи се, че отнесеното от съда единствено плащане по договора за аренда като погасяващо най-старите задължения на ответника е в съответствие с чл.76 от ЗЗД, при положение, че длъжникът не е посочил или заявил кое задължение погасява. Сочи се, че уважаването на акцесорните претенции за лихви и за съдебни разноски в полза на ищеца са последица от основателността на исковете за главници до посочените размери, като заплатеното на адвоката на ищеца възнаграждение не се явява прекомерно и е в съответствие с изискванията на закона. Подкрепени са изводите на районния съд по решението в обжалваните части като обосновани и убедителни. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноските пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Карнобатският районен съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията, по претенции за мораторни и законни лихви по чл.86, ал.1 от ЗЗД, и за съдебни разноски.

Предмет на разглеждане от въззивния съд са исковите претенции на ищеца П. Й. П. срещу ответника „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК 130535643 за 3 осъждане на ответника да му заплати главници и мораторни лихви, така както са описани по-горе в осъдителната част на обжалваното решение, ведно с претендираните законни лихви и разноски. Твърди се, че за процесните периоди страните са обвързани от договор за аренда, съгласно който ответникът - арендатор е следвало да заплаща на ищеца - арендодател за отдадените под аренда от ищеца на ответника конкретно посочени земеделски земи, по 340 лв. годишна арендна вноска за всяка стопанска година, но арендаторът е извършил само едно плащане от 340 лв. погасяващо задължението му за арендна вноска за стопанската 2019/2020 год., като не е изпълнил задължението си на падежите на уговорените плащания – до 30.03 на текущата календарна година, за заплащане на арендни вноски за другите процесни стопански години, а именно: изцяло за 2020/2021 год. и 2021/2022 год., както и за периода до м.04.2023 год. от стопанската 2022/2023 год., поради което се претендира осъждането му за дължимите главници, мораторни и законни лихви, и съдебни разноски.

Ответникът с отговора си е оспорил предявените искове, изложил е възраженията направени и пред въззивния съд с въззивната жалба. Твърди, че с плащането извършено през 2021 год. е погасено задължението за плащане на арендна вноска за стопанската 2020/2021 год., а след това договорът е бил прекратен на осн. чл.6, б.“в“ – поради забавяне на плащането на арендните вноски с повече от три месеца, считано от 30.06.2020 год., както и по изричното искане на ищеца. Посочено е също, че за стопанските 2022 и 2023 год. арендаторът фактически не е обработвал процесните земи, тъй като е бил лишен от владение от арендодателя. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.

Страните са поддържали становищата си пред районния съд, ангажирани са доказателства. В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд страните правят искане за уважаване на исканията и възраженията им.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе, предявените искове и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно представения пред районния съд договор за аренда от 02.08.2019 год. сключен между ищеца в качеството му на арендодател и 4 ответника като арендатор, в изискумата по форма по чл.3, ал.1 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/ и вписан съгласно чл.3, ал.2 от същия закон в службата по вписванията, ищецът е отдал на ответника под аренда за седем стопански години земеделски земи представляващи лозя, находящи се в землището на с.Славянци, община Сунгурларе, област Бургас, отразени кадастрално като Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в с. Славянци, местност „ОРЕШАКА“, с площ 665 кв. метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта и Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в с.

Славянци, местност „ОРЕШАКА“, с площ 650 кв. метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

С чл.3 от договора за аренда е договорено арендно плащане дължимо от арендатора на арендодателя – годишна арендна вноска в размер на 340 лв.

Договорено е авансово плащане в този размер за всяка следваща стопанска година в срок до 30 март на текущата календарна година.

По смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗАЗ „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Договорът е сключен на 02.08.2019 год., поради което действието му за седем стопански години е считано от стопанската 2019/2020 год., като за всяка година от действието му е дължима арендна вноска при договорените в чл.3 от договора падеж за плащане и размер. Не се оспорва, че след сключване на договора ответникът е получил от ищеца процесните земеделски земи и е започнал да ги обработва, което се установява и от свидетелските показания на свидетелите разпитани пред районния съд, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на арендна вноска за стопанската 2019/2020 год. в размер на 340 лв. като плащането е следвало да се извърши до 30.03.2020 год. До 30.03.2021 год. е следвало да се извърши плащането за следващата стопанска година – 2020/2021 год., до 30.03.2022 год. е следвало да се извърши плащането за стопанската година 2021/2022 год., а до 30.03.2023 год. е следвало да се извърши авансовото плащане за стопанската година 2022/2023 год. Безспорно е, че по договора, арендаторът е извършил само едно плащане на арендодателя от 340 лв. по представения по делото разходен касов ордер № 8 от 11.04.2021 год., като в документа не е посочено 5 кое задължение се погасява с това плащане. Към момента на плащането на 11.04.2021 год. арендаторът е имал две задължения за плащане на арендни вноски по 340 лв. – за стопанската 2019/2020 г. в размер на 340 лв. и за стопанската 2020/2021 год. в размер на 340 лв. Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, този, който има към едно лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви което от тях погасява. Ако не е заявил това се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения – какъвто е процесния случай, се погасява най-старото. Ето защо следва да се приеме, че с плащането извършено на 11.04.2021 год. ответникът е погасил най – старото задължение, а именно задължението, което е имал към ищеца за арендна вноска в размер на 340 лв. за стопанската 2019/2020 год. Възраженията на въззивника за нещо различно са неоснователни и не се споделят от настоящия съд.

Твърдението на ответника, че устно е заявил на ищеца, че с плащането погасява задължението за стопанската 2020/2021 год. не е доказано по убедителен и несъмнен начин и не се възприема от съда, поради което за тази стопанска година ответникът дължи плащане на главница в размер на 340 лв. и мотаротра лихва за периода от датата следваща падежа, до деня преди предявяване на иска в размер на 114,06 лв. За следващата стопанска година 2021/2022 год. ответникът дължи плащане на главница в размер на 340 лв. и мотаротра лихва за периода от датата следваща падежа, до деня преди предявяване на иска в размер на 79,59 лв, а за спопанската 2022/2023 год. в периода до м.04.2023 год., ответникът дължи плащане на главница в размер на 198,35 лв. и мотаротра лихва за периода от датата следваща падежа, до деня преди предявяване на иска в размер на 25,55 лв.