Решение № 577 от 09.07.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. гр. Хасково, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640102309 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, гр. София, против Н. Д. С., с ЕГН: ********** гр. Хасково с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 425.80 лв., от които: 349.50 лв. главница по предоставения кредит, 32.15 лв. претендирана със заявлението по заповедно производство договорна лихва за периода 06.05.2023 г. до 04.08.2023 г. и 44.15 лв. лихва/обещетение за забава за периода от датата на забавата от 04.08.2023г. до 05.07.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на погасяване на дължимата сума за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1771/24 по описа на ХРС.

В исковата молба ищецът сочи, че на 06.04.2023 г. между „Изи Финанс“ ЕООД, като кредитодател и ответника, като кредитополучател е сключен Договор за предоставена на кредит от разстояние №432611, като договора бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, където били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно ОУ, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както 1 и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите, след което той получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и бщи условия за писмено потвърждаване, което ставало по следния начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип, преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записвал и по този начин клиентът отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В случая, при кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер: *** и следния имейл: [email protected]., а активиращият му код бил 1454. Ищецът поддържа, че сключването на договора чрез електронната платформа представлявало годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като приложим по повод дефиницията на електронен документ бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена била и снимка тип „селфи" с личната карта и било видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Доколкото нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат, според ищецът било явно, че именно ответникът предоставил снимките. Предоставена била и снимка от видеоразговор, по време на който кредитополучателят разговорял на живо с кредитния инспектор. Целта на този разговор била да се удостовери, че в действителност титуляра на личната карта и личните данни е кандидатстващия, затова била направена снимка от видео разговора, която била съпоставена със снимката от личната карта и „селфито". По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин.Ищецът твърди, че гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което му бил отпуснат кредит с главница в размер на 650 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 650 лв. по посочен от кредитополучателя начин. В случая ответника пожелал тя да му бъде преведена по „Изи Пей“ АД. Твърди,ч е видно от чл.4, а. 3, т.2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 650 лева била разпределена на 4 2 вноски, всяка от които в размер на 162.50 лева за периода 06.05.2023г. – 04.08.2023г. Погасената главница в размер на 300.50, с което изцяло били погасени вноските за 06.05.2023г., като вноската за 05.06.2023г. била погасена сума в размер 138 лева. Цялото вземане за главница падежирало преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поради това следвало да се уважи цялата претенция по заявление и по настоящата искова молба за главница за периода остатъка от вноската за 05.06.2023г. – 04.08.2023г. в размер на 349.50. Сочи се, че при изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от процесния договор, лихвеният процент бил в размер на 40.15 %, като в случая била погасена договорна лихва за периода 06.04.2023г. - 06.05.2023г. и се претендирала такава за периода 06.05.2023г. - 04.08.2023г. в размер на 32.16 лева. Кредитът падежирал изцяло на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно 04.08.2023г. Той не бил погасен. Поради това ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит – 04.08.2023г. Крайната дата на претендираната лихва – 05.07.2023г. бил произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда. С оглед горното претендират вземане за законна лихва в размер на 44.15 лева за периода 04.08.2023г. до 05.07.2023г. Посочва се, че ищецът направил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, които били безуспешни, поради което депозирал пред Районен съд - Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което било препратено по местна компетентност на PC-Хасково и било образувано ч.гр.д. № 1771/2024г, заповедта за изпълнение била редовно връчена на длъжника, като същия подал възражение срещу нея. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса, поради което за същия се пораждал правен интерес да заведе настоящото дело. Моли да се уважи предявения иск.

Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не подава писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи.

3

На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 453,75 лева, от които 25лв. за ДТ и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение дължими по заповедното производство, както и 78,75 лв. за ДТ и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждени и настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. С., с ЕГН:

********** с адр. ********* , ЧЕ ДЪЛЖИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, с адр. гр. София, 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ №17, ап. 1 сумата от 425.80 лева., от които: 349.50 лв. главница по предоставения кредит от разстояние №432611 от 06.04.2023г., 32.15 лв. претендирана със заявлението по заповедно производство договорна лихва за периода 06.05.2023 г. до 04.08.2023 г. и 44.15 лв. лихва/обещетение за забава за периода от датата на забавата от 04.08.2023г. до 05.07.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2024г. до датата на погасяване на дължимата сума за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1771/24 по описа на ХРС.

ОСЪЖДА Н. Д. С., с ЕГН: ********** с адр. *********, да заплати на Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, с адр. гр. София, 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ***, ап. 1, направените по делото разноски в общ размер на 453,75 лева по настоящото и заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

4