Определение № 24371 от 04.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24371 гр. София, 04.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110116704 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 188071/12.06.2026 г., с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 против С.

Д. С., ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК в производството по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово.

При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът е приел, че същата е нередовна.

Безспорно е в производството, че в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово, длъжникът по делото и ответник в настоящото производство, е заплатил в полза на Топлофикация София ЕАД сумата от 939,00 евро, като в платежното нареждане, като основание за плащането, изрично е посочено, че същото се извършва в изпълнение задълженията на ответника по издадената заповед за изпълнение в заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово.

По становище на настоящия съдебен състав в производството по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово не е проведена и приключена редовно, процедура по чл. 414а ГПК. Вместо да размени книжа и да проведе надлежно такава процедура, заповедният съд е приел, че с извършеното плащане задълженията на длъжника са погасени, обезсилил е заповедта за изпълнение и е прекратил производството пред себе си. Този акт на заповедния съд е отменен от Окръжен съд – Враца, който от своя страна приема, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, че е налице спор 1 относно дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение и относно поредността на погасяване на вземанията на заявителя, поради което отменя акта на Районен съд – Оряхово и връща делото на същия за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на указания до заявителя за предявяването на иска по чл.422 ГПК за установяване на вземанията.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на Окръжен съд – Враца, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, то за ищецът не са били налице основания да погасява вземания за разноски по заповедното производство, каквито все още не са му били присъдени с влязъл в сила съдебен акт, а следвало да погаси претендираните в заповедното производство главници и лихви /включително законни такива/, като при наличие на спор, дали длъжникът дължи /изцяло и/или частично/ и претендираните от ищеца разноски в заповедното производство, приложение отново намира разпоредбата на чл. 414а ГПК и по скоро ал. 3 на същата, като именно в това производство, следва да се разреши спорът, дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и след извършване преценка по този въпрос, заповедният съд, следва да издаде изпълнителен лист за непогасената част от разноските, ако приеме, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно, да обезсили заповедта за изпълнение, ако приеме, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, респективно, че не дължи разноските в производството.

Именно това е идеята, която законодателят е вложил в разпоредбите на чл.

414а ГПК в неговите седем алинеи, а именно при извършено плащане на сумите по заповедта /която към момента на плащане все още не е влязла в законна сила/ заповедният съд, след изслушване становищата на страните, включително по отношение разпределението отговорността за разноски в производството, да постанови акт, с който /с оглед липсата на спор относно дължимостта на вземанията за главници и лихви/ да се разреши делото окончателно, включително в частта за разноските в заповедното производство.

Това заключение е в унисон и с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. Дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, не е допустим за разноските в заповедното производство, както и съгласно т. 10а от същото Тълкувателно решение, съгласно което процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. В случая нито е подадено възражение от длъжника в заповедното производство, нито е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение /напротив извършил е пълно плащане на същите, като с оглед липсата на влязла в сила заповед за изпълнение заявителят не е имал правна възможност да погаси разноски, както е направил, а следвало да погаси в цялост главници, лихви и законни лихви върху главници и да иска от заповедния съд издаване на 2 изпълнителен лист за частта от разноските по делото, които не са били погасени/.

Съобразявайки разрешенията, дадени в т. 10а Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. Дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите, обективирани в акта на Окръжен съд – Враца /обсъдени по-горе/, липсата на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и липсата на подадено възражение срещу същата /както и липсата на редовно проведена и приключена процедура по чл. 414а ГПК, която да реши въпроса относно поредността на погасяване и дължимостта на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово, настоящият съдебен състав намира, че предявените за разглеждане в настоящото производство искове са недопустими.

В тази връзка, са дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, съобразявайки изложеното по-горе, да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявяване на исковете, предмет на исковата молба, послужила за образуване на настоящото исково производство.

В предоставения срок от името на ищеца е депозирана молба вх. № 202670/24.06.2026 г., с която същият изрично заявява липсата на правен интерес за себе си от предявяване на процесните искове и заявява, че с извършеното в хода на заповедното производство плащане, са погасени в цялост: 1/ претендираните от него суми за главници, законни лихви върху главници и мораторни лихви; 2/ в цялост – платената държавна такса в заповедното производство и 3/ частично определеното му от заповедния съд юрисконсултско възнаграждение, като непогасено е единствено част от определеното в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Съобразявайки разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. Дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, не е допустим за разноските в заповедното производство, както и съгласно т. 10а от същото Тълкувателно решение, съгласно което процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането, липсата на подадено възражение от длъжника в заповедното производство, липсата на оспорване от същия дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, извършеното пълно плащане на сумите по заповедта и изложеното от ищеца в молбата му от 24.06.2026 г., настоящият съдебен състав намира, че настоящото исково производство, следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявените искове и липса на правен интерес за ищеца от същите.

По становище на настоящия съдебен състав, ищецът следва да сезира заповедния съд с искане за провеждане на процедура по чл. 414а ГПК, респективно с искане за издаване на изпълнителен лист за сумите за разноски, 3 останали непогасени от длъжника.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, производството по гр. дело № 16704/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4