Определение № 50395 от 08.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50395 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110106497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес:

*****************, чрез адв. П. П. от САК, срещу ***************, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************, с която е предявен иск за следното:

Да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ************** г. поради противоречие на закона.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.02.2026 г. от 14:15 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи като доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10 1

ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК, предявен от С. Е. С. срещу *************** за прогласяване на нищожността на сключения мжеду страните договор за потребителски кредит № ************** г. поради противоречие на закона.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за потребителски кредит № ************** г., по силата на който му бил предоставен кредит от 1400 лв., които следвало да върне за 18 месеца при лихвен процент от 50 % годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62,95 %. В чл. 6 от договора обаче било договорено задължение ищецът в тридневен срок от усвояване на кредита да обезпечи задълженията си с едно от посочените обезпечения – банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на множество изисквания. А в случай, че не го направи, съгласно чл.

18, ал. 1 от договора дължал неустойка в размер на 2696,68 лв. Твърди, че договорът бил сключен в нарушение на чл. 10 ЗПК, като предвидената в ЗПФУР форма не била спазена.

Излага подробни съображения, че неустойката следвало да се включи като част от ГПР по кредита, като същата била неправомерно начислена, вкл. поради неравноправност и противоречие с добрите нрави, като целяла повишаване на кредитните разходи, поради което целият договор бил нищожен. Поддържа, че при включването на начислената неустойка в ГПР, то размерът на последния би надвишил допустимия максимален праг, което било самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Отделно от това, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК лихвеният процент и ГПР били посочени единствено като абсолютни стойности, като не били посочени останалите компоненти на лихвения процент, посочени в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР.

На следващо място посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият между страните представлявало заблуждаваща търговска практика. Договорът бил нищожен и поради нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва от 50 %, чийто размер надхвърлял трикрания размер на законната лихва, като в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД била неприложима. На следващо място договорът бил нищожен и поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в него не били посочени условията за упражняване на правото на отказ и лихвеният процент на ден. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва доводите на ищеца за нищожност на процесния договор. Твърди, че същият е сключен по реда на ЗПФУР и са спазения изискванията на закона. Оспорва доводите за нищожност на клаузата за договорна лихва, като твърди, че същата била индивидуално уговорена. Оспорва доводите на ищеца, че неустойката при непредоставяне на обезпечение следвало да бъде включена при формирането на ГПР по кредита. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване 2 правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: сключването на процесния договор между страните със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът, вкл. оспорените клаузи, страдат от твърдените пороци, вкл. че при сключването на договора са нарушени императивните изисквания на ЗПФУР и ЗПК, и договорът е нищожен на заявеното основание – противоречие на закона.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите възражения, вкл. че при сключването на договора са спазени императивните изисквания на ЗПФУР и ЗПК, че оспорените договорни клаузи са индивидуално уговорени, за което съдът му указва, че не сочи доказателства.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е сключен процесният договор за потребителски кредит № ************** г., както и че при формиране на посочения в договора ГЛП и ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, предвидена в чл. 18, ал. 1 от договора, в размер на 2696,68 лв.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3