Решение № 118 от 07.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 466/2022
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 07.11.2022
- В сила
- 07.11.2022
- Състав
- Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева, Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 35 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Пазарджик, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирина Ат. Джунева
Членове:
Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600466 по описа за 2022 година С присъда №69/23.06.2022г. постановена по НЧХД № 1132/2021г.
Пазарджишки районен съд е признал подсъдимия С. К. А. за виновен в това, че на 08.03.2021г. в с. *** е причинил на П. Д. А. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размера на 1000лв. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Осъден е подсъдимият да заплати на П. А. сумата от 1000лв. за причинените неимуществени вреди от престъплението. Присъдени са и дължимите такси и разноски.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Н. Б., в качеството му на защитник на подсъдимия С. К. А..
В жабата се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба в което са изложени съображения за противоречие в мотивите на решаващият съд и за превратно тълкуване на доказателствата. Не се прави искане за събиране на доказателства.
Жалбата е подадена на 03.08.2022г. На 21.09.2022г. е постъпила молба от подсъдимия , саморъчно написана, в която заявява , че си оттегля жалбата.
На 27.09.2022г. постъпи молба от подсъдимия, подадена по електронен път и подписана с електронен подпис, в която заявява, че си оттегля молбата с 1 която иска прекратяване на делото и моли да се разгледа жалбата му.
От частният тъжител е постъпило писмено становище в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват. Иска се да се отмени присъдата и да се постанови нова оправдателна такава или да се приложи института на реторсията.
Частният тъжител, чрез поверениците си моли да се потвърди присъдата като излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доводите на страните и като провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:
От събраните пред районния доказателства се установява следната фактическа обстановка:
П. А. стопанисва под наем обект, състоящ се от незастроена и застроена площ, находящ се в бившия селскостопански двор в с.***, обл.Пазарджишка.
Този обект функционирал като пункт за изкупуване на метални отпадъци, каквато дейност развивал тъжителят. Същият бил любител на кучета, поради което отглеждал около 20-30 непородисти такива в пункта. Те не били вързани или оградени в специално пространство, а се движели свободно в пункта и района около него. Не били редки случаите, в които хора, минаващи или стопанисващи обекти в района, се оплаквали от агресивното поведение на някои от кучетата. На 08.03.2021г., около 15:00 часа, подс.С. А., с л.а.
„***“ с рег. № ****, се движел по черен път в близост до пункта на тъжителя.
Той се връщал от посещение на своите приятели и колеги земеделски производители – свидетелите П. В. и И. В., които имали база в близост до пункта на А.. В този момент, непосредствено срещу входа на пункта на тъжителя, на самия черен път, лежали три от неговите кучета. Когато ги достигнал с автомобила подс. А. не спрял, нито направил опит да ги заобиколи, а минал директно през едно от тях, като го прегазил, след което продължил. Това било възприето от тъжителя А., който в момента се намирал в офиса си в пункта и гледал мониторите, свързани с камери за видеонаблюдение, една от които обхващала района пред входа на пункта.
Възприемайки прегазването на кучето, тъжителят А. излязъл незабавно от офиса и побягнал след автомобила на подсъдимия. Последният изминал известно разстояние, но след като очевидно възприел, че А. го гони и му викал да спре - спрял. Тогава тъжителят А. отворил предната дясна врата на автомобила и се привел напред, като частично навлязъл с главата си и горната част на тялото в купето. Несъмнено бил ядосан от постъпката на подс.А., заради което му ***** Точно в този момент при тях пристигнал св.Заприн Г. – племенник на тъжителя, работещ в пункта. Преди това той също бил с тъжителя в офиса, но не разбрал защо вуйчо му изведнъж излиза и побягва навън. Няколко секунди след излизането на А., св.Г. също излязъл да види какво става. Тогава видял прегазеното куче, а малко след това и как тъ***а.
Виждайки това изтичал към тях и издърпал тъжителя назад, след което боят бил прекратен. Тъжителят и св.Г. се върнали в пункта, като А. се обадил на 2 мобилния телефона на полицейски служител от РУ-Септември и подал сигнал за инцидента. Подсъдимият пък се върнал с автомобила си при базата на В.и, влязъл в нея и затворил входната врата. В този момент там дошли тъжителят и св.Г., като продължили да се карат с него заради прегазеното куче. Тъжителят псувал и обиждал подсъдимият, като казвал, че ще го ликвидира и смачка, приканвал го да излезе навън, което той не направил.
Малко след това горните двама се върнали в пункта за отпадъци.
Подсъдимият останал в базата на свидетелите В.и, където бил дошъл и работещият в този момент за тях – св.Д.Б.. Всички те видели наличието на кръв по устните на подс.А., а той им споделил, че П. А. го бил ударил.
Специално пред св.П. В. и св.Д.Б. пояснил, че А. ***** Около тридесет минути след инцидента на място пристигнали полицейските служители – свидетелите Й.З. и В.Й.. Те провели разговор с тъжителя и подсъдимия, като всеки от тях твърдял, че бил ударен от другия, както и че другият бил започнал пръв. След като снели писмени обяснения от участниците в конфликта, полицейските служители съставили против всеки от тях предупредителни протоколи по ЗМВР. На 09.03.2021 год. тъжителят посетил кабинета по Съдебна медицина в „МБАЛ – Пазарджик“ АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено медицинско удостоверение. От приетото по делото като писмено доказателство СМУ № 54/09.03.2021г. се установява, че при извършения преглед на тъжителят били констатирани следните телесни увреждания:
***********
Така констатираните телесни увреждания според съдебния лекар съставлявали лека телесна повреда, т.к. са причинили на тъжителя болка. По повод на описаното до тук, на 26.07.2021г. тъжителят А. сезирал с тъжба РС-Пазарджик, в резултат на което било отпочнато настоящото наказателно производство.
На 08.09.2021г. С. А. също подал частна тъжба в ПзРС против П. А., касаеща събитията от същия инцидент, с която повдигнал обвинения против него за причиняване на лека телесна повреда и нанасяне на обида, като по тази тъжба било образувано НЧХД № 1365/21г. по описа на съда.
На първо място следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на защитата, че съдът е игнорирал факта, че са налични два инцидента първия в автомобила и втория зад автомобила. Напротив, съдът е възприел като фактическа обстановка и двата инцидента и ги е описал вярно така както е установено от свидетеля очевидец Г.. Правилно съдът е кредитирал показанията на св. Г. като непротиворечиви тъй като същият е бил напълно добросъвестен да установи действията не само на подсъдимия, но и на тъжителя.
Основните доводи на защитата са за наличието на неизбежна отбрана или реторсия.
Решаващият съд е изложил убедителни мотиви защо липсва неизбежна отбрана които се споделят и от настоящата инстанция. Тъжителят е нападнал подсъдимия вътре в автомобила след което е излязъл и е минал зад този автомобил. Към този момент А. е бил в автомобила си. Въпреки, че А. е преустановил нападението си спрямо А. последния е излязъл от автомобила и 3 е започнал да нанася удари на тъжителя като последния му е отговорил също с такива. В настоящата ситуация тъжителят е преустановил своето нападение, извършено в автомобила и последвалите действия не са неизбежна отбрана.
Въпросът с неизбежната отбрана, съответно превишаването на нейните предели, стои само при условие на непосредствено налично нападение, при което е започнало самото увреждане или е създадена реална опасност от увреждане, когато не е прекратено. Деецът не може да се позовава на неизбежна отбрана, когато нападението е било отблъснато или прекратено, включително и когато пострадалият обективно не може да продължи посегателството, независимо по каква причина. В конкретния случай подсъдимият е можел да продължи с автомобила си тъй като тъжителя е бил извън него като доброволно се е отказал от продължаване на нападението.
По тези съображения настоящият състав приема, че не е налице неизбежна отбрана на която се позовава защитата.
За да не приеме наличието на реторсия съдът е изследвал вида и степента на телесните увреждания които са си причинили подсъдимия и тъжителя. По делото е допусната и назначена съдебно медицинска експертиза която е установила, че ако подсъдимият е имал кръв по устните си и се възприемат показанията на свидетелите И. и П. В. и Д.Б. то на А. е причинена телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК , ако се възприемат показанията на свидетелите З. и Й. то на подсъдимия е причинена телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Следва да се отбележи, че свидетелите Й. и З. са служители на полицията които са пристигнали известен период от време след инцидента. Свидетелите В.и и Д. Б. са възприели състоянието на А. веднага след случката и са непротиворечиви, че на устните на подсъдимия е имало кръв. И тримата свидетели едва ли могат да направят разлика за вида на телесното увреждане, за да преиначават истината в полза на подсъдимия. Показанията на свидетелите З. и Й. не опровергават тези на свидетелите В.и и Б.. Служителите на полицията са пристигнали по -късно и е логично кървенето да е спряло. От друга страна и пред тях подсъдимия е заявил, че е ударен в зъбите. Както е уточнило вещото лице при удар в областта на зъбите е възможно да се получи нараняване на лигавицата и да има кървене. При така изложените доказателства съдът не е направил превратен анализ на същите и напълно обосновано и законосъобразно е приел, че тъжителят е причинил на подсъдимия телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От медицинското свидетелство и от заключението на медицинската експертиза е установено, че телесните ,увреждания на тъжителя са по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
При така установените увреждания е недопустимо да се приложи института на реторсията. Леките телесни повреди по степен на увреждане са два вида: с разстройство на здравето - чл. 130, ал. 1 НК, и без разстройство на здравето - чл. 130, ал. 2 НК. В т. 15 и 16 на постановление № 3/79 г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, с което е обяснил обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни повреди. Разстройство на 4 здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организация или тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна повреда без разстройство на здравето - чл. 130, ал. 2 НК има, когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.
Лека телесна повреда без разстройство на здравето - чл. 130, ал. 2 НК, има, когато увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. „Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, приема, че съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т. е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. Това е така, защото в чл. 130, ал.
1 и 2 НК законът предвижда два различни състава на престъпления, макар и от един и същ вид - леките телесни повреди. Те имат различни обективни и субективни признаци и за тях са предвидени различни наказания. Такъв извод налага и граматическото тълкуване на чл. 130, ал. 3 НК, в който се посочва, че повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде "такава". Ако законът имаше предвид каквато и да е лека телесна повреда, независимо от нейния вид, щеше да употреби множествено число или думата "такива". За разлика от чл. 142 НК (отм.) от 1951 г., който предвиждаше, че "съдът може да освободи подсъдимия от наказание или да накаже и двамата, ако пострадалият е отвърнал с лека телесна повреда", в чл. 130, ал. 3 НК е предоставена възможност само за освобождаването от наказание извършителите на леки телесни повреди, а не и наказването им. Ето защо, когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена лека телесна повреда, която е с болка и страдание без разстройство на здравето, а пострадалият е отвърнал с лека телесна повреда с разстройство на здравето, реторсията не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи също и този, който е причинил по-тежко увреждане. Същото е приложението и при обратната хипотеза. Това би противоречало на чл. 35 НК, който изисква съразмерност на наказанието със степента на обществената опасност на извършеното престъпление.“/ Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК/.