Решение № 3002 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3002 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110209330 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от Д. А. Д. , с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ,,***'' чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 26 – 4332 – 003911, издадено на 22.04.2026г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на по 51.13 евро за извършени административни нарушения по чл.98, ал.1, т.5 и т.6 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, по подробно изложени мотиви, поради което и се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено. Алтернативно навежда на възражение за маловажност на случая.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. – редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи, ведно с произтичащите законови последици.

Отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Административно наказващият орган – Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР - редовно призован, не се явява и н есе представлява.

В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на наказателното постановление.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 25.03.2026г. около 09:44ч., в гр.София, на кръстовището на бул.,, Александър Стамболийски“ и ул.,,Странджа“, жалбоподателят Д. Д. престроява в зоната на кръстовището и непосредствено след пешеходната пътека тип зебра, обозначена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д – 17 в лек автомобил ,,***'' с рег.№ ,,***'', собственост на търговското дружество ,,,,***''“ ООД. Неговото поведение било възприето от мл.автоконтральор И.Ц. и П.П., които го установили местоположението на МПС – то и съставили на водача АУАН.Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя и неговия защитник страните, поради което съдът възприе същата като обективно възникнала и доказана въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на свидетелите И.Ц. и П.П. е, че двамата са били непосредствени очевидци на деянията в лицето на жалбоподателя. По признания в разпитите им водачът на МПС – то се е намирал на място, където е пречел на движението на две улици и на движението по пешеходна пътека. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Същите намират опора и от приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а извършените нарушения са описани ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна 2 квалификация. При съставяне им са спазени давностните срокове по чл. 34, ал.

1 и ал. 3 ЗАНН. При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние. Налице е издадено наказателно постановление от компетентен орган, за което е приложена по административната преписка нарочна заповед.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички признаци, свързани с административните нарушения.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение Д. А.

Д. е извършил от обективна и субективна страна административни нарушения по чл.98, ал.1, т.5 и т.6 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна двете изпълнителни деяния са формални и се считат за извършени чрез действие. Жалбоподателят е поставил управлявания от него лек автомобил в зона на кръстовище и непосредствено пред пешеходна пътека тип зебра без да има основателна причина за това. По делото не беше доказано и не бяха ангажирани насрещни доказателства, които да установят техническа неизправност на автомобила, извършването на товарително – разтоварителни дейности или включване на аварийни светлини.

От субективна страна нарушителят е действал при форма на вина пряк умисъл по отношение на нарушенията, като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.

По отношение на наказанията съдът намира, че административно наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.183, ал.4 т.8 от ЗДвП, която предвижда за извършените нарушения глоба в размер на 100 лева, респ. 51.13 евро. Липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира за ирелевантна предвид строго фиксирания характер на наложените наказания.

Случаят не се характеризира по никакъв начин с по-ниска степен на обществена опасност от сходни нарушения от посочения вид, предвид броя на нарушенията и данните за предходни такива на водача, даваща възможност да се приеме приложимост на чл. 28, б. "а" ЗАНН.

3

Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че липсват пространствени измерения на разстоянието където се е намирал автомобилът. Законодателят не е вменил задължение разстоянието от 5 метра да бъде непременно измервано с рулетка или някакъв друг технически уред, като това може да стане и приблизително от страна на актосъставителя. Също така очевидно в случая не е налице ,,престой“ по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДвП, тъй като по показания на разпитаните свидетели не се доказва жалбоподателят да е бил спрял за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Отразеното в АУАН и НП понятие ,,престоява“ е произволна форма на ,,престоявам“ и означава, че водачът стои известно време някъде.

По повод възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че с оглед описание на нарушенията в АУАН и в НП не съществува никаква неяснота при описание им относно мястото, където е било разположено МПС.

От показанията на свидетелите не се установява автомобилът да е бил с технически проблем. Като наред с това се установява, че още при проверката жалбоподателят е завил на полицейските органи, че не желае съставянето на фиш, а ще обжалва съставения му АУАН.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото и направеното жалбоподателят Д. А. Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 76,72 евро представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС сумата от 02,55 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 – 4332 – 003911 издадено на 22.04.2026г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР с което на Д. А. Д., с ЕГН: ********** са наложени административни 4 наказания глоба в размер на по 51.13 евро за извършени административни нарушения по чл.98, ал.1, т.5 и т.6 от Закона за движение по пътищата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН:

********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 76,72 евро, представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 02,55 евро, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5