Решение № 94 от 23.10.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. К., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Г.а при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Г.а Административно наказателно дело № 20235320200336 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-0281-000399 от 04.05.2023 г. на Началник РУ- К. към ОД на МВР- П., на Х. Б. В., ЕГН **********, от гр.К., ул. „С.“ ***** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К.- упълномощен, който взема становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като излага доводи в тази насока и иска отмяната му. Пледира и за маловажност на случая.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска намаляване размера на претендираните разноски до минималния им размер.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, 1 обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Г. като актосъставител, Г. като свидетел по акта и доведения по почин на жалбоподателя свидетел Г., както и приобщените писмени доказателстванаказателно постановление № 23-0281-000399 от 04.05.2023 г., разписка за връчването му, АУАН серия АД бл. № 093242/30.03.2023 г., възражение, справка за нарушител/водач, справка ИС КАТ, заповед №8121з1632/02.12.2021 г., заповед ****121К-10478/19.11.2018 г., справка от РУ- К., фотоснимка, писмо до гражданин, глоба с фиш серия GT № 1849472/ 07.03.2023 г., уведомление на осн. чл.186 ал.3 от ЗДвП, възражение, съдът намира за установено следното:

На 07.03.2023 г. дежурен автопатрул при РУ- К., в който участвал и актосъставителя Г.- тогава изпълняващ длъжността мл. автоконтрольор изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред и безопасност на движението. Около 12,30 часа, в гр. К., на ул. „П.С.“ до ****, на кръстовището с ул. „К.“ бил установен паркиран лек автомобил „*******, като частично автомобилът бил позициониран върху находящата се на кръстовището пешеходна пътека. Посоченото било счетено като нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП, за което било издадено уведомление по чл.186 ал.3 от ЗДвП, за налагане на глоба с фиш в размер на 50 лв. Били направени и фотоснимки.

На 10.03.2023 г. постъпило възражение срещу уведомлението за налагане на глоба с фиш от жалбоподателя В., който оспорил извършването на твърдяното нарушение.

Във връзка с така направеното възражение В. бил поканен с писмо за съставяне на АУАН.

На 30.03.2023 г. мл. автоконтрольор при РУ- К. Г., в присъствие на свидетеля по акта Г. и жалбоподателя В. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП, тъй като на 07.03.2023 г., около 12,30 часа, в гр. К., ул.

„П.С.“ до ****, до кръстовището с ул. „К.“ паркирал личния си лек автомобил „*************** върху пешеходна пътека. Посочено, че АУАН е съставен на основание възражение срещу съставен фиш серия GT № 1849472/ 07.03.2023 г. с вх. № 281000-2832/10.03.2023 г.

Жалбоподателят В. подписал акта, като вписал в него възражения, че не е съгласен с констатациите и реакцията на контролния орган.

По- късно депозирал и писмени възражения, с които оспорил 2 извършване на деянието.

Въз основа на така съставения АУАН, на 04.05.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства по нарушението и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателят В. било наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП. Изложените във възражението мотиви били счетени за неоснователни.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 19.06.2023 г., а жалбата срещу него- депозирана на 03.07.2023 г.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания по делото свидетел- Г., чиито показания съдът кредитира с доверие и ползва при постановяване на решението си, като ги намира за депозирани без интерес от изхода на делото, последователни и пряко относими към предмета на делото. Така депозираните показания на свидетеля се явяват потвърдени от останалите гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на св. Г., който заявява, че жалбоподателя е спрял между двете пешеходни пътеки, тъй като същите противоречат на останалите доказателства и се явяват изолирани.

Налице е и фотоснимка, от която се установява, че задните гуми на лек автомобил „*************** се намират върху пешеходна пътека.

Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил паркиран, макар и частично върху пешеходна пътека, в нарушение на забраната на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП за паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, помалко от 5 метра преди тях.

Приложена е относимата към описаното нарушение санкционна норма н а чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, като размерът на наказанията е наложен в 3 определения от посочената разпоредба фиксиран размер от 50 лв.

Излагат се мотиви по същество на спора, че деянието е маловажно, съгласно чл.28 от ЗАНН. Императивната разпоредба на чл.189з от ЗДвП изключва приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение нарушения на ЗДвП.

Деянието не може да се счете и за малозначително, тъй като обществената му опасност не е явно незначителна. Паркирането върху пешеходна пътека или на разстояние до 5 метра от нея създава опасност за движението и преди всичко опасност за ползващите я пешеходци.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0281-000399 от 04.05.2023 г. на Началник РУ- К. към ОД на МВР- П., с което на Х. Б. В., ЕГН **********, от гр. К., ул. „С.“ ***** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.

П..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4