Решение № 276 от 19.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20268002900578 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „Търговска банка Д““АД със седалище София ЕИК 121884560 срещу решение №1378 от 25.11.2025 г. на САС по в.гр.д.

№1496/2025 г., с което е потвърдено решение № 1086 от 24.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 6516/2023 год. по описа на СГС, I-30 състав, с което е било признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че Т. Г. Б. не дължи на „Търговска банка Д“ АД следните суми: 700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски по заповедното производство – 20 516.72 лева, представляващи държавна такса и 15 917.54 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, за събиране на които е образувано изп. дело № 202180404400070 по описа на ЧСИ Д. Н., и в частта за присъдените в полза на ищеца Т. Г. Б. разноски пред двете инстанции.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, състоящи се в допуснати нарушения на материалния 1 закон -неприлагане на разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД , съществено нарушение на съдопроизводствените правила/необсъждане на доводите на ответника по отрицателния установителен иск за приложение на нормата в чл.76 ал.2 ЗЗД, а не на ал.1/ относно реда за погасяване на процесното вземане, като част от цялата дължима сума 2 445 506.17 щатски долара и необоснованост на изводите на съда за погасяване на процесната част от цялотоото вземане, предмет на образуваното изпълнително производство и на така предявения отрицателен иск по чл.439 ГПК чрез събирането й по реда на ЗОЗ от имуществото на другия солидарен длъжник у усвояване на финансовите обезщетения, учредени в полза на кредитора. В открито съдебно заседание изложеното в КЖ се поддържа от страна на процесуалния пълномощник.

От страна на ответника по касация Т. Г. Б. чрез неговия процесуален пълномощник е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото въззивното решение се явява законосъобразно и обосновано. Съображенията за това се свеждат до доводи, че банката-кредитор е претендирала пред съда издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК за сумата от 700 000 щатски долара като част от вземане в общ размер на 2 445 506,17 щатски долара, за който размер /700 000 щатски долара/е и издадената заповед №3522/14.08.2014 г. и изпълнителен лист по гр.д. №5941/2014 на РСБургас, въз основа на който е образувано и изп.дело№20218040400070 на ЧСИ Д. Н. №804 на КЧСИ с р-н на д-е: ОС-Бургас. В последствие през м.10.2014 година са усвоени от страна на банката-кредитор , учредените финансови обезпечения , а по реда на ЗОЗ са продадени заложени вещи на

„РУМБАКО1“ЕООД. Така посредством тези две действия в полза на банкатакредитор по вземането е постъпила обща сума в размер на 1 415 179,70 щатски долара-осчетоводени като погасена главница по кредита и 42 447,78 лева-съдебни разноски. Ето защо ,според ответника по касация , следва, че вземането на банката кредитор, предявено съдебно по реда на заповедното производство до размер на 700 000 щатски долара е погасено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, от ищеца Т. Г. Б. против „Търговска банка Д“ АД за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 700 000 щатски долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941/14 г. по описа на Районен съд - Бургас, на 2 две основания, заявени в условията на евентуалност – поради погасяване на вземанията чрез принудително изпълнение и евентуално – поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Твърди се, че погасяването на дълга е извършено посредством налични средства по сметка на длъжника и чрез реализиране на обезпеченията, предоставени от длъжника, в това число депозит и стоки по Закона за особените залози /ЗОЗ/. Поддържа се, че кредиторът е събрал общо суми в размер на 1 418 516.52 лева, като не са отразени по образуваното изпълнително дело за погасяване на съдебно предявената част от дълга. Твърди, че към 31.10.2014 г., посредством действията на Банката по усвояване на финансовите обезпечения и реализирането на обезпечението от заложени стоки, извършени след стабилизиране на заповедта за изпълнение, с тези суми са погасени всички вземания по процесния изпълнителен лист. Ето защо, моли съда да признае за установено, че вземанията към него по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство, са погасени поради плащане. При условията на евентуалност, моли съда да признае за погасено правото на принудително изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист поради изтичането на давностния срок.

Ответникът „Търговска банка Д“ АД е оспори л а и с к а , доколкото сумите, получени от продажби по ЗОЗ и усвоените по ЗДФО обезпечения по кредита, не са погасили тази част от него, за която банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист: банката се е снабдила със заповед и изпълнителен лист по реда на заповедното производство само за част от главницата по договора за кредит, а именно – за сумата от 700 000 щатски долара, за да не се обременяват излишно солидарните длъжници „Румбако 1“ ЕООД и ищеца с допълнителни такси и разноски, които са доста по-високи в заповедното производство, отколкото при продажбата по реда на ЗОЗ, както и защото получените суми от продажбите по ЗОЗ на заложените вещи (карбамид, минерални торове и др.) не са били достатъчни за погасяване на целия размер на ползвания и непогасен кредитен лимит. След реализацията по ЗОЗ на заложените минерални торове и обезпеченията по ЗДФО, е останал непогасен дълг, част от който е предмет на изпълнителния лист от 15.08.2014 г., за събирането на който понастоящем е висящо изп. дело № 20218040400070. Ето защо счита, че са налице основани за отхвърляне на иска за установяване на недължимост на процесните 700 000 щатски долара .

Съдът се позовал на това, че н яма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства и заключението на приетата съдебноикономическа експертиза, че вземанията по процесния договор за кредит са били частично погасени чрез реализация на финансови обезпечения и продажба на заложени стоки по реда на ЗОЗ.

Размерът на задължението на ищеца, според съда, към 26.08.2014 г. възлизала на сумата от 1 037 183 лева, представляващи главница /равностойността на 700 000 щ.д./, сумата от 4 045.59 лева, представляващи лихва, сумата от 36 434.26 лева - неолихвяема сума и разноски по 3 изпълнителното дело.Призовката за доброволно изпълнение/ ПДИ/ е била връчена на длъжника на 28.08.2014 г. и се е стабилизирала на 12.09.2014г. /с изтичането на двуседмичния срок за възражение, съгласно редакцията на закона към онзи момент/. В резултат на реализация на финансовите обезпечения и след пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ срещу солидарния длъжник – търговец, банката кредитор е получила след посочената дата, в периода 09.10-31.10.2014 г. суми, с които са погасени следните задължения, съгласно заключението на експертизата: 1/ на 13.10.2014 г. - 36 755.41 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД; 2/ на 13.10.2014 г. 63 211.13 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД; 3/ на 31.10.2014 г. - 592 561.45 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД със сума от закрити финансови обезпечения и 4/ на 31.10.2014 г. - 63 492.06 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД - получен превод от ЛАВЕНДА ТРЕЙД за покупка на тор или погасена е общо главница в размер на 719 264.64 USD. На 13.10.2014 г. са погасени съдебни разноски в общ размер на 42 477.78 лева. Тези суми, според съда, изцяло покриват задълженията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, вкл. и присъдените лихви, които съда на основание чл.162 от ГПК изчислява в размер на 23 406.63 лева за периода от 12.08.2014 г. /датата от която е присъдена законна лихва върху главницата/ до 31.10.2014 г. /датата на окончателното погасяване/. Следователно, според съда, когато солидарни длъжници по договор за кредит, са осъдени частично за първоначалната част от вземането и е образувано срещу тях изпълнително производство, но след това един от тях е погасил част от вземанията чрез изпълнение по ЗОЗ за удовлетворяване на цялото вземане и при спазване реда на чл.76 от ЗЗД, то, извършеното погасяване следва да се вземе предвид по изпълнителното дело .

Щом събраните от кредитора суми са достатъчни за погасяване вземанията по изпълнителния лист, а солидарните длъжници не са осъдени за остатъка, то според съда, следвало да се приеме, че частичното погасяване от страна на един солидарен длъжник по реда на ЗОЗ, е ползвало и другия солидарен длъжник – ищеца и е погасило задълженията, за които е бил осъден – главницата в размер на 700 000 USD, като част от цялата главница в размер на 2 455 506.17 USD, ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство.

С оглед изложеното, съдът е приел исковата претенция по чл.439 ЗЗД за основателна.

С определение № 1386/19.05.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК, за проверка за съответствие на отговора в обжалваното решение с прието в мотивите на ТР №3/27.03.2019 по тълк. дело № 03 /2017 г. на ОСГТК на ВКС и 4 представляващо задължителна практика, както и с решение по чл.290 ГПК на ВКС: Р №241 от 20.02.2018 г. по т.д. №985/2017 г. на Второ т.о. по въпроса:

При наличие на разделяне на задължението на части с предприети от кредитора паралелни производства за неговото принудително изпълнение /по реда на ГПК и на ЗОЗ/ следва ли с частично събраната сума да се счита за погасена първо частта от вземането , предмет на образуваното производство за принудително изпълнение по ГПК и след това-тази за събиране по ЗОЗ и следва да се приложи реда по чл.76 ал.2 ГПК .

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

В мотивите на ТР №3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС са изложени задължителни за съдилищата постановки относно тълкуването и прилагането на чл.76 ал.1 и ал.2 от ЗЗД е поставено в зависимост от следните хипотези: Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.