Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 29.09.2025, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 777/2025
Вид
Решение № 240
Подписан
29.09.2025
В сила
29.09.2025
Състав
Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Айтос, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20252110100777 по описа за 2025 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по молба с правна квалификация чл. 50 от Семейния кодекс, подадена от С. И. М. и С. А.-М., за прекратяване на брака им чрез развод по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение относно последиците от развода.

Като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Молителите са сключили брак на 01.08.2023 г. в с. Разбойна, за което е съставен Акт за граждански брак № 03 от Община Руен. При сключването на брака съпругата е променила фамилията си от „А.“ на „А.-М.“.

Молителите нямат деца от брака си.

За да се допусне развод по взаимно съгласие, е нужно да бъде постигнато писмено споразумение, в което да бъдат уредени всички релевантни въпроси по чл. 51 от Семейния кодекс; съгласието на съпрузите да се разведат да е сериозно и непоколебимо; споразумението да не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдът намира, че представеното споразумение урежда всички релевантни въпроси по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс.

1

В открито съдебно заседание пред съда страните лично заявиха съгласието си да прекратят брака помежду си. Съдът намира, че това съгласие е сериозно и непоколебимо.

Съдът счита, че представеното споразумение не противоречи на закона и добрите нрави.

Въз основа на изложеното съдът счита, че бракът между страните следва да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение.

Съдът определя окончателна държавна такса по развода в размер на 40 лв., които вече са внесени от страните. Съпругът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Айтос държавна такса в размер на 95,12 лв. за поставеното му в дял имущество (автомобил със застрахователна стойност от 4756 лв.).

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК чрез развод по взаимно съгласие сключения на 01.08.2023 г. граждански брак между С. И. М., с ЕГН **********, с адрес: **********, и С. А.-М., с ЕГН **********, с адрес:

**********, за който е съставен Акт за граждански брак № 03/01.08.2023 г. от Община Руен.

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК постигнато споразумение между С. И. М., с ЕГН **********, с адрес: **********, и С. А.-М., с ЕГН **********, с адрес: **********, както следва:

1. Страните нямат спорове относно недвижимото имущество придобито по време на брака. Евентуално бъдещи такива ще решават по взаимно съгласие или съдебен ред съгласно законодателството на Република България.

2. Семейното жилище е собственост на родителите на С. И. М., с ЕГН********** с адрес: ***, и остава за негово ползване.

3. По време на брака съпрузите нямат придобити парични влогове или депозити в банки, както и изтеглени кредити.

4. Придобитият по време на брака лек автомобил марка AЛФA РОМЕО, модел 159, рег. № A 0748 РН, рама № ZAR93900007259175, със застрахователна стойност 4756 лв. (четири хиляди седемстотин петдесет и шест) лева се поставя в дял на съпруга.

За уравнение за поставения в дял на съпруга лек автомобил, същия е заплатил на съпругата си, сумата от 2378 /две хиляди триста седемдесет и осем/ лева.

5. След прекратяване на брака страните няма да си дължат издръжка 2 един на друг.

6. След прекратяване на брака жената ще носи фамилното си име, отпреди сключване на брака – „АЙДОГДУ“.

C настоящото споразумение страните считат всички свои имуществени и неимуществени отношения от брака за уредени изцяло и окончателно.

Евентуални бъдещи такива ще решават по взаимно съгласие или по съдебен ред, съгласно законодателството на Република България.

ОСЪЖДА С. И. М., с ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 95,12 лв. за поставеното му в дял имущество.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Айтос, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20252110100777 по описа за 2025 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по молба с правна квалификация чл. 50 от Семейния кодекс, подадена от С. И. М. и С. А.-М., за прекратяване на брака им чрез развод по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение относно последиците от развода.

Като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Молителите са сключили брак на 01.08.2023 г. в с. Разбойна, за което е съставен Акт за граждански брак № 03 от Община Руен. При сключването на брака съпругата е променила фамилията си от „А.“ на „А.-М.“.

Молителите нямат деца от брака си.

За да се допусне развод по взаимно съгласие, е нужно да бъде постигнато писмено споразумение, в което да бъдат уредени всички релевантни въпроси по чл. 51 от Семейния кодекс; съгласието на съпрузите да се разведат да е сериозно и непоколебимо; споразумението да не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдът намира, че представеното споразумение урежда всички релевантни въпроси по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс.

1

В открито съдебно заседание пред съда страните лично заявиха съгласието си да прекратят брака помежду си. Съдът намира, че това съгласие е сериозно и непоколебимо.

Съдът счита, че представеното споразумение не противоречи на закона и добрите нрави.

Въз основа на изложеното съдът счита, че бракът между страните следва да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение.

Съдът определя окончателна държавна такса по развода в размер на 40 лв., които вече са внесени от страните. Съпругът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Айтос държавна такса в размер на 95,12 лв. за поставеното му в дял имущество (автомобил със застрахователна стойност от 4756 лв.).

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК чрез развод по взаимно съгласие сключения на 01.08.2023 г. граждански брак между С. И. М., с ЕГН **********, с адрес: **********, и С. А.-М., с ЕГН **********, с адрес:

**********, за който е съставен Акт за граждански брак № 03/01.08.2023 г. от Община Руен.

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК постигнато споразумение между С. И. М., с ЕГН **********, с адрес: **********, и С. А.-М., с ЕГН **********, с адрес: **********, както следва:

1. Страните нямат спорове относно недвижимото имущество придобито по време на брака. Евентуално бъдещи такива ще решават по взаимно съгласие или съдебен ред съгласно законодателството на Република България.

2. Семейното жилище е собственост на родителите на С. И. М., с ЕГН********** с адрес: ***, и остава за негово ползване.

3. По време на брака съпрузите нямат придобити парични влогове или депозити в банки, както и изтеглени кредити.