Решение № 2305 от 06.03.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2305

Варна, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 973 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

С Решение № 3691/18.04.2022 г. по адм. дело № 11183/2021 г. на ВАС е отменено решение № 833/17.06.2021 г. по адм. дело № 2173/2021 г. на Адм. съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане.

Производството е образувано е по жалба от „Макси мес“ ООД, [ЕИК] срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003741-091-001/12.05.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 178/31.08.2020 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС и корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г.

Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на РА поради нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждения за адвокат за всички инстанции.

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски за съдебно – счетоводни експертизи /ССЕ/ и възнаграждение за юрисконсулт за всички инстанции.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С РА е прието, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. С Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-03000319003741-113-001/03.02.2020 г. /л.117/ връчено на 04.02.2020 г. е уведомен жалбоподателя, че данъчната основа ще се определи по реда на чл.122 от ДОПК.

По ЗКПО с РА е установено:

За 2017 г. - През 2017 г. жалбоподателят е получил стоки по фактури издадени от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД и „БАШ“ ООД, който не са отразени в счетоводството му на обща стойност 73307,92 лева, описани подробно в РД - стр.29-32. Доставките са за месо и местни изделия, свързани с основната дейност на жалбоподателя. Фактурите са издадени от обичайните доставчици, от които има много фактури за предходни периоди. През 2017 г. данъчната основа на доставките /доставна цена/ е 73307,92 лева. Прието е, че има получени стоки, които не са отразени в счетоводството, не са отчетени приходи от продажба на продукция и стоки. РА сочи, че не е установено по безспорен начин, че закупените СМЗ по неосчетоводените фактури да са продадени като стоки или като продукция, но също така е установено, че няма излишъци в края на годината, поради което е прието по-благоприятното за дружеството - като продажби на стоки, поради което е изследвана надценка за продажба на стоки, като е прието, че за 2017 г. е 10,673% описани в РД. Определена е данъчна основа на приходите от продажби по реда на чл.122 от ДОПК за стоките предмет на доставка по неотчетени фактури за 2017 г. доставна цена 73307,92 лева, ДДС 14661,58 лева, надценка 10,673%, надценка 7824,15 лева продажна цена 81132,07 лева. Прието е, че продажбите са извършени до 31.12.2017 г. и приходите от тях следва да са отчетени през 2017 г.

Относно разходите от дейността – с РА е прието, че жалбоподателят е отчел в счетоводството си разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО и чл.77, ал.1 от ЗКПО – разходни отчети в нарушение на счетоводното законодателство по фактури:

ДФ № **********/07.12.2017 г., 1076,52 лева, издадена от „Баш“ ООД не е издадена на жалбоподателя.

ДФ № **********/07.09.2017 г., 795 лева, издадена от „Панаком лимитед“ ООД осчетоводена по см.302 през м.09 и м.12.2017 г.

ДФ № **********/22.08.2017 г., 2799,99 лева, издадена от „Вивекта“ ЕООД осчетоводена по см.302 през м.08 и 09.2017 г.

ДФ № **********/29.09.2017 г., 558,83 лева, издадена от „Вивекта“ ЕООД осчетоводена по см.302 през м.09 и 12.2017 г.

ДФ № **********/20.10.2017 г., 81,67 лева, издадена от „Нова търговска компания 2004“ АД, осчетоводена по см.302 през м.10 и 11.2017 г.

Посочените фактури са на обща стойност 4235,49 лева и са дублирани в отчетните регистри на дружеството.

Определен е дължим корпоративен данък за 2017 г. 8003,43 лева, внесен 6689,81 лева, разлика за внасяне 1313,62 лева и лихва 281,36 лева /за периода от 03.04.2018 г. до 12.05.2020 г./

За 2018 г. Прието е, че през 2018 г. жалбоподателя е получил стоки па фактури издадени от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД, „НОВА ТЪРГОВСКА КОПАНИЯ 2004“ АД И „МАКСИ МЕСО“ ЕООД, които не са отразени в счетоводството на дружеството, на обща стойност 60060,82 лева, описани в РД стр.38-39.

Прието е, че не са налице доказателства, че през 2018 г. жалбоподателя е получател на стоки по фактури от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД на обща стойност 11475,44 лева и „МАКСИ МЕСО“ ЕООД на обща стойност 131585,86 лева /описани в РД –стр.40/, отразени са в отчетните регистри по ЗДДС – дневници за покупки на жалбоподателя през 2018 г., но не са намерили отражение в счетоводните сметки на дружеството, по които се отчитат доставените стоки и материали. Получаването на СМЗ е прието, че е доказано, чрез отразяването им в дневниците за покупки на жалбоподателя и ползването на данъчен кредит. През 2018 г. общата стойност на доставките /доставна цена/ [рег. номер],12 лева, не са отчетени счетоводно приходи от продажба на стоки и продукция. През 2018 г. жалбоподателя няма наети лица, няма условия за производство на продукция от получени стоки, а само за продажба на стоки в непреработен вид. Определена е средна надценка за 2018 г. 10,164%, съответно при тази надценка продажната цена без ДДС е определена в размер [рег. номер],45 лева. Прието е че продажбите са извършени до 31.12.20218 г. и приходите от тях следва да са отчетени през 2018 г.

Относно разходите за 2018 г. е прието, че са отчетени разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО и чл.77, ал.1 от ЗКПО, а именно отчетени в нарушение на счетоводното законодателство: изписани са СМЗ 62035 лева отнесени по Дт сметка 703 приходи от продажба на услуги /наем на МПС/ в кореспонденция със сметка 611 – разходи за основна дейност, за които от жалбоподателя не са представени документи послужили като основание за счетоводните записвания и за отчитане на разходи. Установени са разходи за външни услуги в размер [рег. номер],17 лева отнесени по Дт на сметка 60205 в кореспонденция със сметка 401 – доставчици, за които от жалбоподателя не са представени документи, послужили като основание за счетоводните записвания и за отчитане на разходи. Не е представен Дневник на сметка 6025 с оглед хронологичното проследяване на направените счетоводни записвания и формиране на сумата 144726,17 лева. Сумите от 62035 лева [рег. номер],17 лева са участвали при формирането на финансовия резултат за 2018 г. като разходи на суровини и материали и външни услуги в нарушение на чл. 26, т.2 и чл.77, ал.1 от ЗКПО. Определен е корпоративен данък за 2018 г. в размер на 13592,17 лева, не е внесен такъв, прието е, че дължим в размер 13592,17 лева и лихва 1540,57 лева - за периода 01.04.2019 г. до 12.05.2020 г.

По ЗДДС с РА е установено:

През 2017 г. с ДО 73307,92 лева и 2018 г. с ДО 60060,82 лева жалбоподателя е получател на стоки по фактури от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД, „БАШ“ ООД И „МАКСИ МЕСО“ ЕООД описани л. 45-55 от РД.

Установени са документи от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД И „МАКСИ МЕСО“ ЕООД, отразени в дневниците за покупки на жалбоподателя и по тях е ползван ДК. Не са осчетоводени и не е начислен ДДС. ДО 73307,92 лева – 2017 г. и [рег. номер],12 лева – 2018 г.

Направен е извод, че в нарушение на чл.71, т.1 и чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС жалбоподателя е ползвал неправомерно ДК относно:

Ф. № **********/30.08.2017 г. с ДО 2454,01 лева и ДДС 490,80 лева издадена от „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД на „ТРАНЖ“ АД, отразена в дневника за покупки на жал.

Ф. № **********/07.12.2017 г. с ДО 1076 лева и ДДС 215,31 лева издадена от „БАШ“ ООД на „МАКСИ МЕСО“ ООД отразена в дневника за покупки на жал.

Дублирани документи в дневниците за покупки на жалбоподателя с ДК общо 4320,45 лева описани в РД стр.59.

В нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС не е отразило в дневниците за покупки ДКИ издадени от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД на жалбоподателя по три фактури описани на стр.8 от РА.

6. Прието е, че не са налице доказателства за приложението на чл. 69, ал.1 от ЗДДС относно данъчни документи отразени в дневниците за покупки на „Макси мес“ ООД за данъчни периода м.01.2019 г. и м.03.2019 г. от доставчици „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД и „МАКСИ МЕСО“ ООД описани в РД – стр.60-61, които не са намерили отражение в счетоводните сметки на дружеството, по които се отчитат доставените стоки и материали. Прието е, че са събрани доказателства от доставчиците, че стоките предмет на доставка по фактурите получени от жалбоподателя на датата на издаването им. Тези стоки не са отразени по сметките отчитащи СМЗ, съответно е прието, че няма да се отчитат облагаеми доставки за целите на ЗДДС. С тези съображения е направен извод, че ДК в общ размер 9371,55 лева за данъчни периоди м.01.2019 г. и м.03.2019 г. по фактури от „ВИВЕКТА БГ“ ЕООД и „МАКСИ МЕСО“ ООД описани в РД е ползван в нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.

В резултат на административното обжалване на РА с решението на директор на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е прието, че жалбата е неоснователна.

От справка за актуални трудови договори на „Макси мес“ ООД /л. 1436 – 1437/ се установява, през периода 2017 – 2019 г. с кои лица дружеството е имало трудови правоотношения.

В съдебното производство са представени документи от „Вивекта БГ“ ЕООД, „Макси месо“ ООД, „Бартлинк интернешънъл“ ООД, „Нова търговска компания 2004“ АД, „Екопродукт“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „Баш“ ООД.

Изготвена и приета е СГЕ, неоспорена от страните /л. 117 – 125, адм. дело № 2173/2020 на Адм. съд – Варна/, която установява, че след изследване на фактури от доставчици на „Макси мес“ ООД една фактура издадена от „Бартлик интернешънъл“ ООД и 13 фактури издадени от „В.“ ООД за получател е положен подпис от П. Г. П..

СГЕ /л.231-257/ адм. дело № 973/2022 г. на АС – Варна, която не е оспорена от страните, установяванията на СГЕ съдът ще обсъди в мотивите на решението.

ССЕ /л. 143-162/, допълнена ССЕ /л. 175 – 185/ неоспорени от страните и приети по адм. дело № 2173/2020 на Адм. съд – Варна, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 15.09.2020 г., жалбата е подадена на 28.09.2020 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-2273/20.12.2018 г. издадена от директор на ТД на НАП - Варна /л.1445-1446, том І/ са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е Д. К., началник сектор „Ревизии“. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319003741-020-001/18.06.2019 г., относно задължения за корпоративен данък от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и ДДС от 01.01.2017 г. до 31.05.2019 г., връчена на жалбоподателя на 27.06.2020 г., срока за извършване на ревизията е бил три месеца, ревизиращ екип - Й. К. определена за ръководител на ревизията и И. З.. Със Заповед № Р-03000319003741-023-001/16.08.2019 г., на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК е спряно производството от 16.08.2019 г. до 16.10.2019 г., възобновено е със Заповед от 17.10.2019 г. и е определен срок за приключване на ревизията до 28.11.2019 г. Със ЗИЗВР от 28.11.2019 г. е продължен срока на ревизията до 28.01.2020 г. Със заповед от 27.01.2020 г. е спряно производството по ревизията от 27.01.2020 г. до 03.02.2020 г., възобновено е със заповед от 31.01.2020 г. и е определен срок за ревизията 03.02.2020 г. С Решение № Р-03000319003741-098-001/28.11.2019 г. издадено от Д. К. – началник сектор „Ревизии“ на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на ревизията от Й. К. и е определена за ръководител на екипа М. П. Г. – Н. /л.1411/. Съгласно Заповед № Д-2272/20.12.2018 г. на директор на ТД на НАП – Варна, Д. К. е имала компетентност да издаде решение за изземване на ревизия. От издадени болнични листи на Й. К. – л. 27-29 адм. д № 2173/2020 г. на Адм. съд – Варна се установява, че през периода 18.09.2019 – 30.09.2019 г., 01.10.2019 – 14.10.2019 г., 15.10.2019 – 28.11.2019 г., 26.11.2019 г. – 16.01.2020 г. и 07.01.20-26.02.2020 г. е била в отпуск по болест, като диагнозите са МКБ 047.0 – лъжливо раждане преди 37 години, Z35.8 – наблюдение върху бременността на гена, подложена на друг висок риск и 080.0 – спонтанно раждане. Съгласно чл.7, ал.3 от ДОПК отпускът за бременност, раждане и отглеждане на дете не е трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая се касае за ревизионно производство, сроковете за провеждането и приключването, на което са уредени в чл. 110 – 120, чл.114 от ДОПК. Когато поради обективни причини органът е в невъзможност да участва в провеждането на ревизията в посочените времеви граници, следва да се приеме, че в такава хипотеза е налице "трайна невъзможност" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. В този смисъл законосъобразно с решение № Р – 03000319003741 – 098 – 001/28.11.2019 г. на възложителя на ревизията на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на ревизията от Й. К.. В този смисъл решения на ВАС по адм. дела №5741/2021 г. и № 390/2021 г. След изземване на ревизията от Й. К. за ръководител на ревизията е определена М. П. Г. – Н..