Решение № 185 от 23.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Враца, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500176 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение №56/03.02.2024 г. по гр.д.№ 1494/2023 г. по описа на Районен съдВраца са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от В. Д. К. от гр.Враца против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Враца, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 2 236,18 лв. за периода 16.07.2022 г. до 15.06.2023 г., включително, ведно със законната лихва върху считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2023г. до окончателното изплащане;

2/ иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 110,56 лв. за периода от 01.08.2022 г. до 15.06.2023 г.

Със същото съдебно решение В. Д. К. е осъден да заплати на ОДМВР-Враца сумата 250,00 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца В. Д. К., чрез пълномощника му адв.Г.

Г., който обжалва изцяло Решение №56/03.02.2024 г. по гр.д.№ 1494/2023 г. по описа 1 на Районен съд-Враца. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В жалбата се изразява съгласие с изложените в обжалваното решение мотиви, че съгласно т.6, б."г" от РМС на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на "АЕЦ Козлодуй", се изплащат допълнителни възнаграждения, чийто размер е определен в колона 5 от Приложение № 4 "Ценово предложение" към действащите в периода договори за охрана, което е неразделна част от договорите, както и че тези допълнителни възнаграждения са с постоянен характер и се получават от всеки, който е отработил работните дни на месеца.

Въззивникът обаче счита за неправилен извода на районния съд, че договорите между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не го касаят. Посочва, че действително не е страна по тези договори, но в същите е направена уговорка в полза на трето лице, която е поета от ОДМВР-Враца и се изразява в задължение да изплаща на своите служители преведените суми от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Според въззивника, тази уговорка се установява както от клаузите по т.2 на договорите, така и от задължението на ответника по чл.177, ал.1 ЗМВР. Ето защо счита, че има право на претенция към лицето по договора, което е ангажирано да поиска съответната сума за допълнително възнаграждение и да му я изплати, а именно - ОДМВР-Враца. В подкрепа на това свое становище се позовава и на ТР № 30 от 17.06.1981 г., ОСГК. Навежда доводи, че по аргумент за противното от чл.22, ал.1 ЗЗД не е допустимо в договор между две лица да се уговарят задължения на трето лице без негово съгласие и знание. Намира, че в случая не е било допустимо уговарянето на клаузи, които засягат негативно правото му да получи допълнителните възнаграждения в максимален размер, като чл.4.1.7 от договорите и като предвидената във Вътрешните правила възможност за едностранно намаляване на максималната сума на допълнителното възнаграждение. Изтъква, че такива клаузи не могат да му бъдат противопоставени и желае да се ползва от уговорената сума в максималния й размер; че не могат да му бъдат противопоставени възражения за приети критерии между органа по назначаване и трети лица, за които не е знаел и по които не може да възрази, както и че е налице противоречие с общите норми на трудовото законодателство, които изискват равнопоставеност при договарянето и забрана за намаляване на уговорените възнаграждения на служителя без негово съгласие.

На следващо място се изразява и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е адресат на т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г.

Навеждат се доводи, че в тази точка изрично е посочено, че средствата се осигуряват за допълнително възнаграждение на служителите на МВР, участващи пряко в защитните дейности на централата, каквото качество ищецът безспорно има.

Въззивникът намира за неправилен и извода, че ОДВМР-Враца няма 2 задължение по същото РМС, като счита, че същият противоречи на чл.179, ал.4 ЗМВР.

Според изложеното в жалбата, съдът неправилно е приел, че част от допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/ № 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл.37 ЗМВР - ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 ЗМВР - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

Въззивникът счита, че е налице неразбиране на характера на процесните договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, които не са обичайни договори за изработка по ЗЗД, а са договори по Закона за обществените поръчки и при сключването им не се договарят произволни суми между страните, а възложителите са изцяло ограничени от предварително установените от министъра на вътрешните работи суми и одобрените от него таблици.

Посочва, че за законосъобразното сключване на тези договори се изисква разрешение на министъра на вътрешните работи - чл.92, ал.4 ЗМВР съгласно ал.4 на същата норма.

Същото изискване по аргумент за по-силното основание би следвало да стои и при изменението на договорите, вкл. и на договорените размери на възнагражденията, но по делото липсват доказателства да е било дадено такова разрешение за изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от Приложение 4 - Ценова таблица към договорите. Навежда доводи, че служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл.92, ал.8 ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, се урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници. Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92, ал.8 ЗМВР, която ясно разграничава двете правни отношения - първото по чл.92 ЗМВР между основната структура по чл.37 ЗМВР и заинтересованото лице и второто между съответното лице по чл.158 и чл.159 ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил тези две отношения като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва в определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 ЗЗД договорите не могат да противоречат на закона, поради което не е допустимо с договор, вкл. и по чл.92, ал.1 ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица по чл.92, ал.1 ЗМВР, както е в двата процесни договора.

На следващо място в жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че с процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент.

Развиват се съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а т.4.1.7. от договорите касае предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не обвързват директора на ОДМВР.

Посочва се, че последният следва да се съобрази с договореното в колона 5 на 3

Приложение 4 - Ценова таблица към процесните договори, чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 ЗМВР, в чиято ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОДМВРВраца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна група и наличието единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния период нито един служител на ОДМВР-Враца не е участвал в такава група с право на глас, поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът на ОДМВР-Враца е наредил да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от договорения.

В жалбата се изразява несъгласие и с правните изводи на районния съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона 5 от Приложение 4, свързано с т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на чл.116, ал.1, т.1 ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на ОДМВР-Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г.

В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на изпълнителния директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на това дружество. На следващо място в т.1.3.3. тези правила изискват изготвяне на мотивиран доклад от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1.

- излагане на мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите. Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, както и в протоколите на работната група, не са налице такива мотиви, което представлява нарушение на Вътрешните правила и не може да се вмени във вина на служителя, който е изпълнявал задълженията си и има право на пълно възнаграждение за целия период. Сочи също, че такова изискване е налице и в следващите Вътрешни правила № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. Счита, че съдът погрешно е приел, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки 4 изричното изявление на ответника ОДМВР-Враца, че директорът му не е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.

Въззивникът счита, че съдът е тълкувал погрешно изискването на чл.6, "г" от РМС № 282/1993 г., без да се съобразява с чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, предвиждащ, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основаните начала на правото в РБ.

Посочва, че целта на РМС № 282/1993 г. е ясно дефинирана към датата на издаването му и не са налице неясноти, тъй като чл.6, б."г" отправя към реда и условията на действалата към този момент Наредба за комплексно оценяване условията на труд, уреждаща допълнителни възнаграждения за такива условия на труд, които се явяват вредни за работниците и служителите. С тези съображения обосновава извод, че целта на посочената разпоредба е именно да уреди допълнителни възнаграждения с постоянен характер за работещите полицаи и пожарникари в "АЕЦ Козлодуй", които работят при вредни условия. Извършва позоваване на чл.23 от посочената Наредба, според който работникът или служителят получава допълнително трудово възнаграждение в зависимост от действително отработените дни в неблагоприятни условия на труд, и счита, че ако има някакво намаляване на дължимото по този текст възнаграждение, то може да бъде единствено на основание действително отработеното време и на никакво друго основание. Въззивникът посочва, че дори и да се приеме, че посочената Наредба не намира приложение към момента, поради отмяната си, то са налице действащи разпоредби на други нормативни актове, които установяват отношението на правовия ред към конкретните обществени отношения, а именно ПМС № 235 от 31.07.2014 г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР, в чийто чл.3 чл.1 и т.1.1 изрично се сочи, че допълнително възнаграждение на държавните служители по чл.142, ал.1 ЗМВР, работещи в "АЕЦКозлодуй" се изплащат в пълен размер, независимо от продължителността на работното време. Излагат се доводи, че заплащането на възнаграждението по ПМС № 235/2014 г. е уговорено отделно от заплащането по чл.6, б."г" от РМС № 282/1993 г., което обосновава извод, че единственото условие за намаляване на първоначално уговореното максимално възнаграждение на един служител по чл.6, б."г" от РМС би могло да бъде само отработеното от него време при съответните вредни условия.