Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 411 от 27.05.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1478/2021
Вид
Решение № 411
Подписан
27.05.2021
В сила
27.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 321, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 49, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 50 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 28 · Семеен кодекс
  • чл. 51, ал. 2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. П. , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Росица Василева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело № 20215220101478 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена о т М. Б. А. против К. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника К.А.. Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 28.05.2000 г., като от брака имат родени две деца – пълнолетният А.К. А., ЕГН ... и малолетният, ЕГН .... Сочи, че през цялото време на съвместния им живот отношенията им с ответника не били добри. Ответникът злоупотребявал с алкохола, проявявал неуважително отношение към ищцата и децата им, упражнявал физическо насилие и психически тормоз към тях.

Отношенията между съпрузите охладнели, двамата били напълно отчуждени един към друг. Ищцата твърди, че брака им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и изпразнен от съдържание и моли за прекратяването му по вина на ответника. Иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.К. А., ЕГН ...; да бъде определено местоживеенето на детето на нейния адрес; да бъде определен режим на лични отношения на детето А.К. А. с бащата К. А. А. всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 08.30 часа до 18.30 часа и по 10 дни през зимата и лятото (общо 20 дни), когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде осъден ответника да заплаща на малолетното дете А.К. А. месечна издръжка в размер на 250.00 лв., чрез неговата майка и законен представител М. Б. А., считано от датата на завеждане на исковата м о л б а в съда – 27.04.2021 г. до настъпване на основания за нейното 1 изменение или прекратяване; да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр. П., ***, ет. 2, ап. 1. Ищцата желае след развода да продължи да носи брачното си фамилно име „А.“. Не претендира издръжка от ответника. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е депозирано споразумение с вх. № 8426/14.05.2021 г. по описа на Районен съд - П., подписано лично от ищцата и ответника, в което молят съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК да премине към производство за развод по взаимно съгласие без да издирва мотивите за прекратяване на брака и да утвърди постигнатото между тях споразумение, уреждащо всички последици на прекратяването на брака. Към споразумението съпрузите представят писмени доказателства.

В съдебно заседание страните се явиха лично и заявиха желание за прекратяване на брака помежду им с развод по взаимно съгласие. Поискаха от съда да постанови решение за развод по взаимно съгласие, без да се произнася по въпроса за вината и без да издирва мотивите за прекратяване на брака, както и да утвърди с решението по делото постигнатото между тях в открито съдебно заседание споразумение относно всички последици на развода.

С протоколно определение от 27.05.2021 г. съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК премина от производство за развод по исков ред към производство за развод по взаимно съгласие.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите са съпрузи, сключили граждански брак на 28.05.2000 г. в гр. П., за което е съставен Акт за граждански брак № 164 от 28.05.2000 г. на Община П..

Видно от представените по делото удостоверения за раждане, страните имат родени две деца – А.К. А., ЕГН ..., род. на 26.08.2000 г., който към настоящия момент е пълнолетен и малолетният А.К. А., ЕГН ..., род. на 12.12.2012 г. Предвид пълнолетието на сина на молителите - А.К. А. с постигнатото между страните споразумение относно последиците от прекратяване на брака не се обсъждат въпросите за упражняването на родителските права, местоживеене, лични отношения и издръжката на А.К.

А..

Не е спорно по делото, а и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт № 120, том I, рег. № 3285, дело № 97/25.11.2010 г. на Нотариус Милена Минкова, с рег.№ 571 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – П. под акт № 60, том XXII, дело 3697/25.11.2010 г., се установява, че К. А. А., е придобил чрез договор за покупко-продажба, 2 обективиран в посочения титул за собственост, по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност, следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на етаж втори в пететажна сграда № 3 (три), разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ***, ет. 2, ап. 1, с площ от 64.71 кв.м, брой нива на обекта: един, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с прилежащи части: 7.86 кв.м идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелния обект: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, над обекта:

***, ***; 2) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на етаж първи в пететажна сграда № 3 (три), разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.

П., ***, ет. 1, с площ от 5.27 кв.м, брой нива на обекта: един, предназначение на самостоятелния обект – за склад, с прилежащи части: 0.64 кв.м идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелния обект: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***; 3)

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на минус първи етаж в пететажна сграда № 3 (три), разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ***, ет. -1, с площ от 15.46 кв.м, брой нива на обекта: един, предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, с прилежащи части: 23.35 кв.м идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелния обект: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: няма, над обекта: ***,

***, ***; 4) 19.24/861 (деветнадесет цяло и двадесет и четири стотни върху осемстотин шестдесет и едно) идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед КД-14-13571/07.08.2009 г. на Началника на СГКК-П., с адрес на имота: гр. П., п.к. 4400, ***, с площ от 861 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), номер по предходен план: 8576, квартал 5, парцел: XIII, при граници и съседи 3 на имота: ***, ***, ***, ***.

По делото е представена скица на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК-П., видно от която площта на поземления имот е 860 кв.м.

Видно от представеното удостоверение изх. № ДО003443/05.05.2021 г., издадено от Община П., Отдел „МДТ“, данъчната оценка на гореописаните недвижими имоти е в размер на 21286.40 лв.

От представените по делото свидетелство за регистрация част I № 009571943/03.12.2018 г. и свидетелство за регистрация част I № 007260727/04.11.2015 г. се установява, че К. А. А., ЕГН **********, е собственик на лек автомобил, марка и модел „М.“, с рег. № ..., рама № ..., двигател - без номер, цвят – черен и на товарен автомобил, марка и модел „Ф.Д.“, с рег. № ..., рама № ..., двигател - без номер, цвят – бял, като страните не спорят, че моторните превозни средства са придобити възмездно по време на брака.

Видно от приложените по делото Удостоверение № 345160/07.05.2021 г. и Удостоверение № 345161/07.05.2021 г., и двете издадени от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, застрахователната стойност на лекия автомобил „М.“ е 6800.00 лв., а застрахователната стойност на товарния автомобил „Ф.Д.“ е 4700.00 лв.

Преди брака съпругата е носила фамилното име „К.“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима и основателна.

Между съпрузите е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за прекратяване на брака са без значение (чл. 50 от СК), поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите, молители в настоящото производство, са постигнали споразумение, уреждащи всички последици на развода, което не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави и е в интерес на роденото от брака малолетно дете А.К. А..

С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а постигнатото в открито съдебно заседание между страните споразумение относно последиците на развода - да бъде утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 от СК.

По разноските:

4

Страните не претендират разноски.

На основание чл. 6, т. 3 и чл. 7, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК молителят К. А. А. следва да заплати по сметка на Районен съд-П. сумата в размер на 15.00 лв. допълнителна държавна такса по допускане на развода , сумата в размер на 180.00 лв. – държавна такса върху размера на издръжката за детето А.К. А. и сумата в размер на 655.73 - държавна такса върху стойността на дела си по споразумението за имуществените отношения.

На основание чл. 6, т. 3 и чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК молителката М. Б. А. следва да заплати по сметка на Районен съд-П. сумата в размер на 15.00 лв. допълнителна държавна такса по допускане на развода и сумата в размер на 655.73 лв. - държавна такса върху стойността на дела си по споразумението за имуществените отношения.

В изпълнение на задължението по чл. 50 вр. чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ съдът следва да осъди молителката М. Б. А. да заплати дължимия от нея, съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ, местен данък при придобиването на описаните по-горе недвижими имоти по чл. 44 от ЗМДТ. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ при делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението. В случая със споразумението по имуществените последици на развода се ликвидира съсобственост, породено от прекратяването на съпружеска имуществена общност, в която съпрузите са по презумпция с равни дялове (чл. 28 от СК). Ето защо местният данък следва да се определи върху половината от данъчната оценка на недвижимите имоти (чл. 46, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗМДТ). Данъкът се дължи в полза на общината по местонахождение на недвижимите имоти – чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ, в случая – Община П.. Следователно молителката М. Б. А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Община П. сумата от 319.30 лв. – данък за придобиване на 1/2 ид. част от недвижимите имоти (при въведена от Община П. ставка от 3.00 % върху оценката на имуществото, придобито по възмезден начин за 2021 г.).

По същите съображения молителят К. А. А. следва да бъде осъден да заплати дължимия от него, съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ, местен данък при придобиването на посочените по-горе лек и товарен автомобили по чл. 44 от ЗМДТ. Местният данък следва да се определи върху половината от застрахователната стойност на всеки от автомобилите (чл. 46, ал. 2, т. 2 вр. чл. 33, ал. 1, т. 4 о т ЗМДТ). Данъкът се дължи в полза на общината по постоянния адрес на молителя – чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ, в случая – Община П..

Следователно молителят К. А. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Община П. сумата от 172.50 лв. – данък за придобиване на 1/2 ид. част от леките автомобили (при въведена от Община П. ставка от 3.00 % върху оценката на имуществото, придобито по възмезден начин за 2021 г.).