Решение № 125 от 14.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500184 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред БАС е образувано по въззивна жалба вх.№ 262014/12.04.2022г. на БОС от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „В.“, ул.“О.“ № *, представлявано от М.В. – прокурист и П.Д. – Изпълнителен директор, чрез адв.Хр.И., съдебен адрес: гр.С. ул.“Т.“ № *, ет.*, против решение № 260041/17.03.2022г. по гр.д.

№ 2549/20г. на БОС, в частта, с която съдът е отхвърлил частичните осъдителните искове на дружеството против длъжниците Н. С. Ж., ЕГН:**********, с пост.адрес: гр.П., ул.“С.“ №*, ет.*, ап.* и Ж. И. Ж. , ЕГН:

**********, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. С. Ж., с пост.адрес: гр.П., ул.“С.“ № *, ет.*, ап.*, за заплащане на дължими по договор за потребителски кредит HL 43149/19.09.2008г., суми както следва: по отношение на Н. С. Ж.: за сумата на претендираната просрочена главница над присъдената сума от 2 940.22 евро до исковия размер от 17 993.14 евро, частичен иск от 23 028.16 евро, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020г., до окончателното и изплащане и такси в размер на 70лв.; по отношение на Ж. И. Ж.: за сумата на претендираната и солидарно дължима просрочена главница над присъдената сума от 1 470.11 евро до претендирания размер от 8 996.57 евро, частичен иск от 11 514.08 евро, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020г., до окончателното и изплащане и такси в размер на 35лв., като Банката е осъдена да заплати на противната страна направените от нея разноски по делото, съобразно отхвърлената част 1 от претенциите, както и в частта, с която съдът е разсрочил изпълнението на решението, като е постановил изплащане на задълженията на месечни вноски от по 50лв. всяка, начиная от влизане на решението в сила, до окончателното изплащане на сумата, ведно с дължимата мораторна лихва, равна на законната. Твърди се, че решението не е правилно. Подробни аргументи са изложени във въззивната жалба, като основно се позовава на неправилна преценка на твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по посочения банков кредит. Моли за отмяната му в съответните части и постановяване на ново, с което всички претенции бъдат уважени така, както са предявени. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемите Н. С. Ж., ЕГН: ********** и Ж. И. Ж. , ЕГН:

**********, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. С. Ж., оспорват жалбата в надлежно депозирания отговор, чрез процесуалния си представител адв.Н.С.. Считат постановеното решение за правилно и молят да бъде потвърдено. Също излагат аргументи в защита на твърденията си. Нямат доказателствени искания. Молят за присъждане на разноски.

Пред БОС са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.

Производството пред БОС е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, чрез адв.Хр.И., против Н. С. Ж. и Ж. И. Ж., малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. С. Ж..

Твърди се, че на 19.09.2008г. между Банката (с наименование към момента на сключване на договора „Юробанк и Еф Джи България“ АД), от една страна и от друга – Н. С. Ж. и И. Ж. Ж. ЕГН: **********, поч. на 04.10.2019г. и наследодател на Н.Ж. и малолетната Ж.Ж., е сключен договор за банков кредит № НL 43149 от 19.09.2008г. Съгласно договора, Банката е отпуснала на Н. и И.Ж. сума в размер на 20 000 евро, за срок до 16.10.2033г., платима на равни анюитетни вноски на всяко 16-то число от месеца, считано от 16.11.2008г. Твърди се от въззивника, че по договора е допуснато просрочие и целият кредит е станал и е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 14.03.2019г. С нарочна нотариална покана Н. С. Ж. и И. Ж. Ж. са уведомени за това, но погасителни суми по договора не са постъпили.

Ето защо е заведена настоящата искова молба, като се претендира заплащането: от страна на кредитополучателя и солидарен длъжник по договора Н. С.Ж., в лично качество и като наследник на И. Желязков: просрочена главница в размер от 17 993.14 евро, законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба; такси в размер от 86.30 евро; такси в размер на 70лв.; нотариални такси в размер на 303.62лв.; от страна на малолетната Ж.Ж., действаща чрез своята майка и законна представителка Н.Ж.: просрочена главница в размер от 8 996.57 евро, законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба;

2 такси в размер от 43.15 евро; такси в размер на 35лв.; нотариални такси в размер на 151.81лв., дължими солидарно с Н.Ж.. Моли за решение в горния смисъл, претендира разноски. Ангажира доказателства.

Въззиваемите Н.Ж. и Ж.Ж., действаща чрез своята майка и законна представителка Н.Ж., са оспорили исковете в депозирания отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК. На първо място се оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на Банката по отношение на Ж.Ж..Твърди се, че до нея не е отправено изявление от страна на Банката по реда на чл.84, ал.1 ЗЗД за съществуващото задължение по договора за кредит, за да настъпи изискуемост на цялото вземане. Заявява, че като не е изпратила нарочно съобщение до Ж.Ж., Банката не я е уведомила за размера на задълженията и падежа на дълговете на нейния наследодател. Ето защо по отношение на нея не може да се счете, че съществува вземане в посочения в исковата молба размер.

На следващо място двете въззиваеми се позовават на наличие на множество неравноправни клаузи по договора за кредит, а именно: относно формиране на БЛП на въззивната Банка, методологията за изменението му, съответно – начина на изменение на дължимата лихва. Позовават се на неиндивидуално договорени клаузи по договора и конкретни условия, позволяващи на Банката да едностранно да променя лихвения процент.

Оплакват се, че с исковата молба не е приложен оригиналния погасителен план, актуален към датата на сключване на договора, съответно – не може да се направи обоснован извод за верността на изложените от въззвиаемата Банка твърдения в обстоятелствената част на исковата молба.

Твърдят нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, предл.І ЗЗД – като сключен в противоречие със закона; на основание чл.26, ал.2, предл.ІІ ЗЗД – поради липса на съгласие и на основание чл.26, ал.2, предл.ІV ЗЗД – поради липса на основание.

На следващо място въвеждат възражение за липса на надлежен кредитор, поради това, че не са се осъществили фактите, относими към настъпване на предсрочната изискуемост. Оспорват и сключените допълнителни споразумения към основния договор като нищожни, поради извършеното капитализиране на просрочените лихви, чрез добавянето им към непадежиралата главница, което води до анатоцизъм, забранен от нашето право.

Като следващо правопогасяващо възражение са въвели възражение за давност на всички вземания.

Молят за отхвърляне на исковете. Ангажират доказателства.

За да се произнесе по основателността на заведените искове, след като съобрази изложените с исковата молба твърдения и съответните правозащитни възражения на въззиваемите, в обема на поставения пред настоящата инстанция спор, Бургаският апелативен съд прие следното:

Видно от приложения на стр.7 и сл. по гр.д.№2549/2020г. БОС договор за потребителски кредит № HL 43149 от 19.09.2008г., Банката е отпуснала на 3

И. Ж. и Н.Ж. сума в размер на 20 000 евро, платима за срок до 16.10.2033г. на равни анюитетни вноски в размер на 161.05 евро всяка (според експертното заключение и приложения на стр.134 първоначален погасителен план), дължими на всяко 16-то число от месеца, считано от 16.11.2008г., при условията на договора. От приложеното по делото копие от цитирания договор, става ясно, че двамата кредитополучатели са се задължили за връщането на кредита и за останалите задължения по договора като солидарни длъжници, съгласно чл.1, ал.2 от договора.

Няма спор по делото, освен това Банката е приложила и писмени доказателства, че сумата от 20 000 евро е усвоена от страна на кредитополучателите, а те от своя страна са започнали изпълнение по договора – т.е. да погасяват месечните си задължения по договора. Поради допуснати просрочия да погасят части от ежемесечните задължения, двамата длъжници са сключили допълнително споразумение от 14.09.2009г., анекс от 28.06.2010г., допълнително споразумение от 24.09.2010г., допълнително споразумение от 31.05.2011г., допълнително споразумение от 21.12.2011г., допълнително споразумение от 28.11.2013г. и допълнително споразумение от 27.01.2017г. Видно от тях части от просрочените вземания са прибавяни към непадежиралата част от главницата, кредитът е преструктуриран неколкократно, променяни са клаузите за дължимата лихва за определени периоди, договаряни са гратисни периоди и прочее.

С отговора против исковата молба договорът е оспорен като нищожен на множество основания, като първите три от тях са за: сключването му в противоречие със закона; при липса на съгласие и при липса на основание.

Въведените правозащитни възражения на въззиваемите не са основателни, доколкото разпоредбата на чл.430 ТЗ разрешава сключване на договори за банкови кредити, с които „банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока“, срещу заплащане на възнаграждение под формата на договорена лихва – чл.430, ал.2 ТЗ. След като законът разрешава извършване на кредитиране на физически лица, при определени за кредитодателя и за кредитополучателя условия, не може да бъде направено обосновано заключение, че договорът е изцяло нищожен или пък че е сключен при липса на основание. Не може да се възприеме и възражението за сключване на договора при липса на съгласие от страна на кредитополучателите, понеже е видно, че те са усвоили сумата и са започнали изпълнение по договора.

Въпреки това, съдът приема, че следва да бъдат разгледани оплакванията относно извършваното неколкократно с допълнителните споразумения преструктуриране на задълженията на първоначалните кредитополучатели и да прецени действителността им. В тази връзка съобрази следното: Качеството на Н. и И. Ж. на потребители е безспорно по делото, затова съдът не го обсъжда в подробности. Също така намира за неоснователни оплакванията за липса на индивидуалност на сключените 4 допълнителни споразумения, защото е видно, че в тях са извършвани конкретни вписвания на задълженията им, като са съобразени възможностите на кредитополучателите за погасяване. Ето защо основанието за нищожност по чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП е недоказано.

По отношение на следващите две основания за нищожност, а именно: за поставяне на Ж. в неравностойно положение, явяващо се като резултат от предвидената по договора за кредит възможност Банката едностранно да променя размера на договорения първоначално лихвен процент, водещо до неравновесие в отношенията търговец-потребител, съдът приема следното:

Видно от чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за потребителски кредит № HL 43149 от 19.09.2008г., при промяна на базовия лихвен процент на Банката, потребителят е лишен от право на договаряне, новият размер става задължителен за него и погасяването на кредита продължава по новите условия.

Така е възможно и е станало факт в конкретния случай, размерът на възнаградителната лихва да се увеличи и да доведе до значително увеличаване на размера на дълга, без на потребителите да е предоставено правото да се откажат от договора по правилото на чл.143, ал.2, т.12 ЗЗП, в редакцията към сключване на първоначалния договор. Подобна клауза не е включена нито в основния договор, нито в последвалите допълнителни споразумения. В тях е предвидена възможност кредитополучателите да погасят предсрочно кредита, но не и да се откажат. Ето защо се налага заключение за неравноправност, съответно – нищожност на клаузите по договора и сключените между солидарните длъжници Н. и И. Ж. от една страна и от друга – Банката, допълнителни споразумения, уреждащи размера на възнаградителната лихва. Следователно, съответните клаузи по допълнителните споразумения и договора за потребителски кредит не следва да бъдат зачитани, както и съставените въз основа на тях погасителни планове на кредита, а за меродавен следва да се възприеме размерът на договорения с основния договор размер на ГЛП и първоначално съставения погасителен план по кредита, неделима част от договора.