Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11439 от 01.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24434/2023
Вид
Решение № 11439
Подписан
01.07.2023
Състав
ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11439 гр. София, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110124434 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 439 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. М. А. против **********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 11.01.2001г., издаден по ч.гр.д. № 8022/2000г. по описа на СРС, въз основа на който било образувано изп.д. № 1550/2021г. по описа на ЧСИ *******.

Ищцата твърди, че срещу нея в полза на ответника имало издаден ИЛ по гр.д. № 8022/2000г. по описа на СРС, вземанията по който били погасени по давност.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира иска за неоснователен, защото били извършвани действия, прекъсващи давността (по изп.д. № 313/2004г., както и по изп.д. № 1550/2021г. по описа на ЧСИ *******).

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото изпълнителен лист от 11.01.2001г. по гр.д. № 8022/2000г. описа на СРС, 66 състав, се установява, че ищцата била осъдено да заплати на ответника сумата от 4987лв., от които 4100лв. главница и 887лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от 16.10.2000г. до изплащане на вземането.

Приета по делото е покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 2021**0401550 по описа на ЧСИ *******, рег. № ** на КЧСИ, от която се установява, че въз основа на 1 издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1550/2021г. по описа на ЧСИ *******. Приети по делото (л.23 и сл.) са запорно съобщения от 31.03.2022г. по изп.д. № 1550/2021г.

Останали писмени доказателства са ирелевантни за предмета на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК, в тежест на ответника е разпределено да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД, като съдът е указал по чл.146, ал.2 ГПК, че не се сочат доказателства за обстоятелството, че са извършвани действия, прекъсващи давността по изп.д. № 313/2004г., както и по изп.д. № 1550/2021г. по описа на ЧСИ *******.

Въпреки дадените указания по чл.146, ал.2 ГПК не са ангажирани доказателства за предприемане на действия, които прекъсват или спират давността в периода от издаване на изпълнителния лист (от 11.01.2001г.) до образуване на изп.д. № 2021**0401550, съответно извършените действия, които прекъсват давността (31.03.2022г.), т.е. в период от около 21г. няма събрани по делото доказателства за предприемане на изпълнителни действия, прекъсващо давността от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест. С оглед на което съдът приема, че приложимата 5г. давност за вземанията е изтекла в периода от 11.01.2001г. до 30.03.2022г., съответно искът се явява изцяло основателен.

По разноските:

С право на разноски разполага ищцата, която е доказала сторени разноски само в размер на 350лв. за адв. възнаграждение (л.14 по гр.д .№ 358/2023г.), което следа да бъде присъдено.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.77 ГПК да заплати дължимата държавна такса в размер на 199,48лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 ГПК, че Й. М. А., ЕГН: **********, *********, не дължи на **************, сумите по изпълнителен лист от 11.01.2001г., издаден по гр.д. № 8022/2000г. описа на СРС, 66 състав, а именно: сумата от 2

4987лв., от които 4100лв. главница и 887лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от 16.10.2000г. до изплащане на вземането , въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № 2021**0401550 по описа на ЧСИ *******, рег. № ** на КЧСИ , поради погасяването на сумите по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **************, да заплати на Й. М. А., ЕГН:

**********, *********, разноски по делото в размер на 350лв.

ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК **************, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски за държавна такса в размер на 199.48лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3