Решение № 961 от 13.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. гр. Стара Загора,, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530102414 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 103 – 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********/****** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при евентуалност нищожност на клаузите на чл. 27 от договора и 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 37,50 евро, представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********/****** г.

Ищецът Ц. И. твърди, че е сключил с ответното дружество „Лендиво“ ООД Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********/****** г. Съгласно чл. 1 от договора, параметрите на заема били следните: главница - 200 лева; Срок: 30 дни; Фиксиран годишен лихвен процент - 36 %; Годишен процент на разходите на заема - 42,58 %; обща сума за плащане - 200 лева. В чл. 17 от процесния договор било уговорено, че в тридневен срок от сключването на договора потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с 1 което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 /тридесет/ дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 27 от договора, В случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В чл. 29, ал. 2 от процесния договор било указано, че неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Ищецът е погасил процесния кредит на ******** година, чрез заплащането на сумата от 273,35 лева.

Счита Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********/****** г. за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.

В конкретния случай били посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече в ГПР не била включена предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Несъответното в случая било, че заемната сума по договора за кредит възлизала на 200 лева, а сумата, която е върнал кредитополучателя за 35 дни е драстично по-висока - 273,35 лева.

Договорът въвеждал неустойка за кредитополучателя, в размер 0,9 % от заемната сума на ден, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъдело изпълнено. Кредиторът не включвал т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3 дни от сключване на договора. Именно предвид гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено.

2

С оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит се явявал недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение общо заплатената сума по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** от ****** година била 273,35 лева, при главница 200 лева.

Надплатената сума от 73,35 лева/37,50 евро над главницата подлежала на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между Ц. Т. И. и „ЛЕНДИВО“ ООД Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********/****** г., при евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл. 27, вр. чл. 17 от договора предвиждаща заплащане на неустойка и да осъди „ЛЕНДИВО“ ООД, да заплати на Ц. Т. И. сумата 73,35 лева/37,50 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** от ****** г.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете.

Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който бил сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Стандартен европейски формуляр (СЕФ), Общите условия на „ЛЕНДИВО“ ООД.

Не била налице недействителност по смисъла на ЗПК - противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл.

19, ал. 1 ЗПК компоненти. В чл. 28 от Общите условия към договора, които били предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично били посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт.

Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била 3 уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР бил сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следвало да е наясно предварително за размера на тази цена. Неустойката, от своя страна, обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежала на договаряне между страните. По този начин и двете страни са били напълно наясно с всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не бивало да се смесват като понятия.Разходите, които се включвали в ГПР били такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора, само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си и само за периода от срока на договора, в който кредитът не е обезпечен. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Начинът на формиране на размера на неустойката бил ясно описан в договора и изцяло в полза на потребителя същата била разсрочена на вноски, които можел да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.

Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, била посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължала само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било посочено изрично и в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*" и съответната бележка след плана било посочено, че тези суми щели да бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита и само за периода, в който кредитът не е обезпечен.

Оспорената неустойка била действителна - съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране била съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, 4 кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от Договор № ******* по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси.

По отношение на осъдителния иск - от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следвала и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Не оспорва, а признава получаването на процесната сума в размер на 37,50 евро по Договор № ******** /по който е инициирано гр.д. № *****/2026 г./, 73,50 евро по Договор № ******* /по който е инициирано гр.д. № ******/2026 г./ и 426,90 евро по Договор № ******* над чистата стойност на кредита, за което са представени доказателства, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. Моли съдът да отдели за безспорен и ненуждаещ се от допълнително доказване факта, че ищецът е платил на ответното дружество 37,50 евро по Договор № ********, 73,50 евро по Договор № ******* и 426,90 евро по Договор № ******* над чистата стойност на кредита. Моли за отхвърляне на исковете.