Решение № 1364 от 15.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Перник, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. К. при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. К. Гражданско дело № 20221720104510 по описа за 2022 година при участието на секретаря Кристина Иванова, като разгледа докладваното от съдия К. К. гр.д. № 4510 по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. С. К., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Н. Ц., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 909.85 лева, събрана от ищеца по принудителен ред от ЧСИ С. Б., с район на действие Пернишки ОС по изпълнително дело № 557/2021 г. с взискател ответното дружество, поради събиране на сумата при липса на правно основание за това, доколкото липсва правно основание за задължаване на ищцата по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС – за сумите от 3457.20 лева – главница за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., 1760.36 лева – обезщетение за забава за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., законната лихва върху главницата от 23.01.2012 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 404.35 лева разноски по делото – както и законната лихва върху главницата от 909.85 лева от датата на исковата молба – 03.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че при справка в деловодството на ЧСИ С.

Б. ищцата установила, че срещу нея било образувано изп.д. № 557/2021 г.

Ищцата твърди, че не е получавала никакви документи по изп.д. № 557/2021 г. След справка установила, че същото е образувано по молба на ответника въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу нея по ч.гр.д. № 227/2012 г.

1 на Пернишкия РС. Посочва се, че сумите, обективирани в изпълнителния лист по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС и предмет на изп.д. № 557/2021 г. били погасени по давност, поради бездействие на дружеството да събере същите принудително.

На следващо място се посочва, че в тази връзка по искова молба на настоящата ищца било образувано гр.д. № 3195/2021 г. по описа на Пернишкия РС. По същото било постановено Решение № 271/28.10.2021 г., влязло в сила на 26.11.2021 г., с което било признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителния лист от 04.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС, както следва – главница 3457.20 лева за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. и 3079.22 лева – законна лихва за периода от 23.01.2012 г. до 15.02.2021 г., поради погасяване на сумите по давност.

На следващо място се твърди, че докато производството по гр.д. № 3195/2021 г. по описа на Пернишкия РС било висящо ЧСИ Б. събрал принудително от ищцата сума в размер на общо 909.85 лева. От тази сума ЧСИ превел 824.35 лева на взискателя – ответник в настоящото производство, 13.50 лева били изразходвани за банкови такси, а остатъкът от 72 лева – удържал за такси по принудителното изпълнение. Посочва се, че ищцата направила опити така удържаната сума да бъде възстановена, но не получила отговор от ЧСИ, нито от взискателя. В тази връзка ищцата счита, че след като със съдебно решение е признато за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Пернишкия РС, то сумата от 909.85 лева, принудително удържана за удовлетворяване на вземанията по същия, е иззета от нея неоснователно и следва да й бъде възстановена. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.

С исковата молба са представени: удостоверение от ЧСИ Б. и копие от Решение № 271/28.10.2021 г. по гр.д. № 3195/2021 г. на Пернишкия РС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

В хода на производството по делото е изискано и приложено за послужване гр.д. № 3195/2021 г. на Пернишкия РС, съдържащо копие на изп.д. № 557/2021 г.

В съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г., процесуалният представител на ищеца, счита исковата претенция за доказана в пълен размер и иска същата да бъде уважена.

Процесуалният представител на ответника иска постановяване на съдебно решение, с което претенцията да бъде отхвърлена.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото за послужване гр.д. № 3195/2021 г. на Пернишкия РС със страни като ищец Б. С. К., с ЕГН: ********** /ищец и по настоящото дело/ и като ответник „Топлофикация Перник” АД /ответник и по 2 настоящото дело/ се установява, че същото е образувано на 21.06.2021 г. и е приключило с Решение № 271/28.10.2021 г. влязло в сила на 26.11.2021 г. С последното е признато за установено, че ищецът Б. С. К. не дължи на ответника „Топлофикация Перник” АД сумата от 3457.20 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 3079.22 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.01.2012 г. до 15.02.2021 г., за които вземания срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 227/2012 г. на Пернишкия РС, въз основа на който срещу Б. С. К. били образувани изп.д. № 767/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.а, а след перемирането му изп.д. № 557/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. с взискател ответникът.

От приложеното изп.д. № 557/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че последното е образувано срещу Б. С. К. въз основа на молба на „Топлофикация Перник” АД от 12.02.2021 г. и изпълнителен лист от 04.03.2013 г. по ч.гр.д. № 227/2012 г. на Пернишкия РС. В посочената молба е направено искане за налагане на запор на сметки на длъжника. По приложеното изпълнително дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и е наложен запор на трудово възнаграждение и на банкова сметка – от 14.04.2021 г. /като запорираната сметка е в „ОББ“ АД/.

Други действия по изп.д. № 557/2021 г. не са извършвани.

На последно място от представено удостоверение изх. № 2924/27.01.2022 г. на ЧСИ С. Б. се установява, че: на 01.06.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 327.50 лева + 1.50 лева такса превод; на 01.06.2021 г. на ЧСИ е преведена сумата от 30 лева + 6 лева ДДС; на 05.07.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 74.50 лева + 1.50 лева такса превод; на 07.07.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 81.50 лева + 1.50 лева такса превод; на 31.08.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 29.94 лева + 1.50 лева такса превод; на 10.09.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 40.19 лева + 1.50 лева такса превод; на 04.10.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 29.92 лева + 1.50 лева такса превод; на 03.11.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 61.77 лева + 1.50 лева такса превод; на 03.11.2021 г. на ЧСИ е преведена сумата от 30 лева + 6 лева ДДС на 01.12.2021 г. на взискателя е преведена сумата от 72.50 лева + 1.50 лева такса превод; на 04.01.2022 г. на взискателя е преведена сумата от 106.53 лева + 1.50 лева такса превод;

В тази връзка съгласно удостоверението като постъпили от длъжника Б.

С. К. са разпределени суми в общ размер от 909.85 лева - от които 837.85 лева на взискателя / с вкл. такси превод/ и 72 лева с ДДС на ЧСИ.

3

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл.

124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, получена от ответника за сметка на ищеца без правно основание.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването или за задържане на полученото.

В настоящия случай от представеното по делото удостоверение изх. № 2924/27.01.2022 г. на ЧСИ С. Б. се установява, че от ищеца Б. С. К. е събрана чрез принудително изпълнение сума в общ размер от 909.85 лева. Посочената сума е събрана по изп.д. № 557/2021 г. по описа на ЧСИ Б., след което на дати 01.06.2021 г., 05.07.2021 г., 07.07.2021 г., 31.08.2021 г., 10.09.2021 г., 04.10.2021 г., 03.11.2021 г., 01.12.2021 г. и 04.01.2022 г. е разпределена между взискателя и ЧСИ. В тази връзка съдът приема за доказан фактът на извършено плащане на парична сума – в размер от 909.85 лева. Същата е заплатена не доброволно от ищцата, а чрез принудително изпълнение в хода на изпълнително производство – по изп.д. № 557/2021 г.

Посочената сума е разпределена по изп.дело – с последна дата на 04.01.2022 г. и към образуване на настоящото дело не се намира по сметка на ЧСИ. Същевременно обаче към датата на всички удръжка без първата от 01.06.2021 г. вече е образувано гр.д. № 3195/2021 г. на Пернишкия РС от 21.06.2021 г. Същото е приключило с решение, макар и постановено на 28.10.2021 г. и влязло в сила на 26.11.2021 г., с което сумите, предмет на изпълнителното дело – изп.д. № 557/2021 г. са признати за погасени по давност. В посоченото решение, постановено между същите страни като по настоящото дело, са изложени доводи, че давността за вземанията е изтекла още преди образуване на изп.д. № 557/2021 г. на ЧСИ Б.. В тази връзка и няма отношение, че длъжникът, настоящ ищец, се е позовал на нея по-късно съответно същата е призната в един по-късен момент със съдебното решение по гр.д. № 3195/2021 г. по описа на Пернишкия РС.

В тази връзка към последната дата на разпределение на постъпилите суми от запора – 04.01.2022 г., сумите за събирането на които е образувано изп.д. № 557/2021 г. са погасени по давност. По тези съображения и съдът счита, че сумата от 909.85 лева е отишла в патримониума на ответника без правно основание. Посоченият извод следва от обстоятелството, че както се отбеляза и по-горе, към датите на плащанията от ЧСИ към взискателя – 01.06.2021 г., 05.07.2021 г., 07.07.2021 г., 31.08.2021 г., 10.09.2021 г., 04.10.2021 г., 03.11.2021 г., 01.12.2021 г. и 04.01.2022 г. не е имало основание за извършване на същите, доколкото основанието в действителност е отпаднало още преди самото плащане.

Сумата от 909.85 лева е събрана от ищеца по реда на принудителното изпълнение по изп.д. № 557/2021 г., а не доброволно, поради което и не може да се приложи разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД.

На последно място следва да се отбележи, че ответникът отговаря за 4 пълния размер на претенцията от 909.85 лева макар част от същата да е отишла в полза на ЧСИ Б.. Посоченият извод следва от обстоятелството, че таксите и разноските по изпълнителното дело се дължат от взискателя на съдебния изпълнител и са за сметка на длъжника. В тази връзка и при незаконосъобразно получаване на сумите по изпълнителното дело взискателят дължи разходите по същото, които е спестил, и които в крайна сметка също са били иззети от патримониума на длъжника.

По тези съображения съдът намира исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 909.85 лева за основателна в пълен размер, поради което и същата следва да бъде уважена.

В този смисъл Решение № 112/11.02.2010 г. по гр.д. № 179/2009 г. на 3то г.о. на ВКС и Определение № 634 от 5.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г., 2ро т.о, на ВКС.

По исканията за разноски на страните:

Искане за разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на делото обаче такива се дължат само на ищеца.

Ищецът претендира разноски в размер на 50 лева държавна такса, 380 лева – адвокатски хонорар и 1.20 лева такса за превод. Същите са действително извършени, видно от представени по делото платежни документи. По тези съображения и разноските се дължат в пълен размер от 431.20 лева.

Липсва възражение за прекомерност на разноските за адвокат, макар същите ДА НАДВИШАВАТ минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /наредбата/ с 80 лева. Освен това на съда прави впечатление, че договорът за правна защита и съдействие /ДПЗС/ е представен по делото с исковата молба от 04.08.2022 г. /като копие/, а впоследствие и в оригинал в о.с.з. на 21.11.2022 г. Датата на сключване на договора обаче е 31.11.2022 г. – дата, която е невъзможна /м. ноември има 30 дни, а не 31 дни/ и освен това след датата на обявяване за решаване на делото. В тази връзка и съдът намира ДПЗС за антидатиран с оглед измененията в наредбата от ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г., които предвиждат по-високи размери на адвокатските хонорари.