Решение № 93 от 12.06.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 266/2025
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева, Виктория Росенова Стоилова, Мариета Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 57 · Конституция на Република България
- чл.242 · Наказателен кодекс
- чл.343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 37 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.45 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.306 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.381, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева
Членове:
Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600266 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК.
С протоколно определение от 20.02.2025 г. по н.о.х.д. № 9/2025 г., по описа на Районен съд – С., съдът е постановил на основание чл. 343, ал. 5, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК моторно превозно средство - лек автомобил „Мини Н“, с рег. № LIP 101S, послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия Е. Н. М. Ф., да бъде отнето в полза на държавата.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Е. Н. М. Ф., чрез упълномощения му защитник – адв. П. И. Й. , с молба същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на постановеното определение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че отнемането на автомобила по посочения ред е в пряко противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 57 от Конституцията на Република България относно неприкосновеността на частната собственост.
Поддържа също, че санкцията по чл. 343б, ал. 5 НК води до несъразмерност на наказанията, спрямо тежестта на престъплението.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция упълномощения защитник на подсъдимия Е. Н. М. Ф. – адв. П. И. Й. изцяло поддържа въззивната си жалба, по изложените в нея съображения, като моли атакуваното определение да бъде отменено, като процесния автомобил бъде 1 върнат на подсъдимия.
Подсъдимият Е. Н. М. Ф., редовно уведомен не се явява в съдебно заседание, проведено пред въззивния съд.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, с оглед което счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. По същество излага, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е приложена от първоинстанционния съд в съответствие със закона. Счита, че с оглед дисциплиниране и превенция, спазване и постигане на целите на чл.
37 НК, счита че мярката има своето въздействие и подпомага генералната превенция.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура – К., ТО – С. обвинителен акт, като в хода на делото съдът е пристъпил към разглеждането му по реда на Глава двадесет и девета НПК, с оглед внесеното споразумение за решаване на делото в съдебно производство, изготвено на основание чл.381, ал.1 НПК, между прокурор от РП – К., ТО – С., подсъдимият Е. Н. М. Ф. и неговия защитник – адв. П. И. Й..
С пределение от 20.02.2025 г., състав на Районен съд – С. е одобрил по реда на чл. 382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с него е признал подсъдимия Е. Н. М. Ф. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК, за което му е наложил наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години, както и наказание на осн. чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от осем месеца.
С определение от същата дата /20.02.2025 г./ в процедура по реда на чл.306 ал.1, т.1 НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 НК, относно приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка „Мини Н“, с рег. № LIP 101S, послужил за извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, собственост на подсъдимия Е. Н. М. Ф., като го е отнел в полза на държавата.
Мнозинството на настоящият състав на въззивния съд намира, че този съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, във връзка с осъждането на подсъдимия Е. Н. М. Ф. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Напълно обосновано първият съд е сторил това в производство по чл.
306, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК изрично предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл. 53 НК, следва да се извърши именно по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 НК предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на неговата 2 равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Мнозинството на настоящият съдебен състав намира, че тази имуществена санкция за дееца, е вид принудителна мярка по чл. 53 НК и като такава същата не представлява наказание по смисъла на НК. Последната следва да бъде приложена императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл. 343б ал. 1-4 НК.
Единствено обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 НК.
Съобразно посочената разпоредба законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на извършителя на деянието, която предпоставка в случая е налице. От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за което е бил признат за виновен и съответно осъден е собственост именно на подсъдимия Е. Н. М. Ф..
Мнозинството на настоящият съдебен състав, намира че не следва да се разглеждат като основателни, доводите в жалбата, че така приложената спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на изискването за пропорционалност и справедливост, и не може да удовлетвори целите на наказателната репресия – да бъде предотвратено извършването на друго престъпление от страна на дееца. И това е така, защото отново според мнозинството на съдебния състав, отнемането по чл. 343б, ал. 5 НК е една принудителна мярка от вида на мерките по чл. 53 НК, различна от видовете наказания по чл. 37 НК, поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на извършеното престъпление. Това означава, че в тези случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати в значително по-висока степен. Обстоятелството, че има образувано дело пред Конституционния съд на Република България, относно противоконституционността на произнасянето по отнемане в полза на държавата на автомобили или присъждане на тяхната равностойност, не следва да бъде отчитано в случая. Докато Конституционният съд не се произнесе по въпроса относно това дали нормата на чл. 343б, ал. 5 НК противоречи на Конституцията на Република България, съдът е длъжен да се съобрази с действащото законодателство и да я прилага /независимо дали ще се приеме от Конституционният съд, че това е допълнително санкциониране на съответното лице, извън наложените му наказания за това деяние/.
По гореизложените съображения мнозинството на съдебния състав на въззивния съд намира, че атакуваното определение на Районен съд - С. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав – съдия Яника Бозаджиева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.02.2025 г. по н.о.х.д.
№ 9/2025 г. по описа Районен съд – С., с което съдът е постановил на основание чл. 343, ал. 5, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК моторно превозно средство - лек автомобил „Мини Н“, с рег. № LIP 101S, послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия Е.
Н. М. Ф., да бъде отнето в полза на държавата.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Особено мнение на съдията Яника Тенева Бозаджиева
При цялостния служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, председателят на въззивният съдебен състав, изрази особено мнение, приемайки, че следва да бъде отменено като изцяло противоречащо на Конституцията и международните актове, по които РБългария е страна, определението, с което е постановено отнемане на инкриминирания л.а.марка „Мини Н“, с рег. №. ....., по следните, изложени по долу съображения:
Действително, от времето на римското право е в сила максимата: „Dura lex sed lex“. С други думи законът следва да бъде прилаган такъв, какъвто е.
Прилагането на закона обаче следва да се предшества от преценка от страна на правоприлагащия орган за съответствие на прилагания закон, със нормативни актове с по-висша сила - от по- висш ранг и степен- а именно:
Конституцията на Република България, съдържаща основните принципи на правото в държавата, както и с международните документи, по които Република България е страна.
На следващо място- съдът споделя оплакването в жалбата за липса на пропорционалност под формата на прекомерност на т.нар. мярка по чл.53 НК за отнемане на автомобила, с който е извършено престъплението или присъждане на неговата равностойност, спрямо характера и тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца.
Наказанието, такова каквото е, за да постигне целите на чл.36 НК, следва да съответства по вид и размер на характера и тежестта на 4 извършеното престъпление- в зависимост от преценката на различни обстоятелства, приоритетно сред които е вида на обществените отношения, защитими от държавата и правовия ред, които се засягат с извършване на престъплението – пр. човешкия живот –като висше човешко благо, здравето и телесната неприкосновеност на личността и др.под. и степента, в която се засягат – дали се касае за резултатно престъпление, от което обективно са настъпили вреди /имуществени или неимуществени/ или се касае за престъпление на просто извършване без съставомерен резултат. На следващо място наказанието по своята тежест следва да съответства в пълна мяра на личността и обществената опасност на осъденото лице, само по този начин биха могли да се постигнат целите на индивидуалната превенция.
Имайки предвид тези отправни положения, съдът не би могъл да не се съгласи със застъпеното становище в жалбата, че макар и да е определено от законодателя като мярка по чл.53 НК, неможе да се сравни с отнемане на ножа-средството за извършване на убийство, а се касае за имущество, вещи на особено значителна стойност, по начин, че отнемането, по силата на чл.343б, ал.5, вр.ал.1/ респ.ал.2, вр.ал.1 НК, по своята същност тежест и последици, се приравнява на наказание „конфискация на имущество“ по смисъла на чл.37, ал.1 т.3 и чл.45 НК.
Във връзка с изложеното по-горе, прави впечатление, вън от всякакво съмнение липсата на пропорционалност при прилагане на т.нар.мярка с последици на конфискация.
Обект на престъплението по чл.343б, ал.1 НК / респ.- по чл.343,ал.2, вр.ал.1 НК/ , при което е предвидено отнемане на МПС, управлявано от дееца, е защита на обществени отношения, свързани със сигурността по транспорта.
Престъплението е наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 200 до 1000 лева. По втората алинея се предвижда наказание – лишаване от свобода от една до пет години и глоба- от 500 до 1500 лева.
Липсата на предвидено наказание „конфискация на имущество“ в потежките състави – на убийство и квалифицирани състави на убийство – по глава Втора, раздел Първи, телесни повреди по раздел Втори на същата глава, тежки квалификации на грабеж и изнасилване, налага извода за липса на правна адекватност, пропорционалност и справедливост, същността на което е за по-тежки престъпления да се налагат по-тежки наказания.Тази констатация обуславя като последица липса на правна сигурност и доверие в правото и в закона, тъй като не се оправдават справедливите очаквания на членовете на обществото, по-тежките инкриминирани деяния да бъдат санкционирани с по тежки по вид и размер наказания и наказателно-правни последици в по- общ смисъл.