Решение № 264846 от 19.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14364/2019
- Вид
- Решение № 264846
- Подписан
- 19.07.2021
- В сила
- 19.05.2022
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Други актове по делото
- Решение № 265783 от 16.09.2021 · КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№…………….. гр. София, 19.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА А.
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА А.при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия А. гр. дело № 14364 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
122565 от 23.05.2019 г. по гр.д. № 20262/2015 г. по описа на СРС, 72 с-в е прогласена за нищожна по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявен от В.Д.М., ЕГН ********** срещу Д.Е.М., ЕГН **********, договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 137/07.11.2006 г., том I, н. д. № 120/2006 г. на нотариус Л.З., с който Е.Н.К.-М. дарила на В.Д.М. недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „******, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, антре, клозет и килер, заедно с таванско помещение, при съседи: С. К., общ таван, коридор и избено помещение, при съседи: К.В., М.С.и общ зимник, заедно с 250/5363 идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ 692 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ 1-1 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер едно/ от квартал 110 по плана на гр.
София местността „Зона Б-, тъй като е привиден, като е ПРИЗНАЛ за действителен в отношенията между страните по сделката Е.Н.К.-М. и В.Д.М. прикритият договор за покупко-продажба на имота. Със същото решение е НАМАЛЕНО на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Е.Н.К.-М., направено със саморъчно завещание от 16.09.2014 г., в полза на сина й В.Д.М., с 1/3 идеална част, като е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на Д.Е.М., като наследник по заместване на Е.Д.М., от наследството на Е.Н.К.-М., в размер на 1/3 идеална част. С решението е ДОПУСНАЛ да се извърши делба между Д.Е.М., В.Д.М. и М.Х.М. на следния съсобствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №97, на втория етаж във вход „Д”, в жилищна сграда - блок 214, в гр. София, СО, р-н „Сердика”,ж.к „Фондови Жилища“, със застроена площ 84.00 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, държавен апартамент №96, ул. „Скопие“, ул. „Кирил Николов“, с прилежащите избено помещение №11, с площ 2.00 кв.м., при съседи: коридор, ул.“Скопие“, П. и М. А., и 0.842% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011г., разположен в поземлен имот с идентификатор ***, при квоти: Д.Е.М. - 3683.88/12662 ид.части, В.Д.М. - 7367.77/12662 ид.части, и М.Х.М. - 1610.33/12662 ид.части.
С решението е ДОПУСНАЛ да се извърши делба между Д.Е.М., В.Д.М. и М.Х.М. на следния съсобствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 39, находящ се в жилищна сграда в гр. София,СО, р-н „Сердика”, ул. „Княз Борис I”, на втория етаж във вход „Б”, със застроена площ 66.39 кв.м., състоящ се от една стая, дневна-трапезария с кухненски бокс, входно антре, баня с тоалетна и балкон, при съседи: коридор, апартамент №40, асансьор, апартамент №38, заедно е мазе №39, с площ 3.05 кв.м., при съседи: мазе №38, коридор, мазе №40 и мазета №24 и №25, заедно с 0.800% ид.части от общите части на сградата и заедно с 1.13636 от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при квоти: Д.Е.М.
– 1/3 ид.част, В.Д.М. – 2/3 ид.части.
С решението е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д.Е.М., срещу В.Д.М., иск за делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „******, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, антре, клозет и килер, заедно с таванско помещение, при съседи: С. К., общ таван, коридор и избено помещение, и общ зимник, заедно с 250/5363 идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ 692 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ 1-1 /парцел първи, отреден за имот с планоснимачен номер едно/ от квартал
110 по плана на гр. Софоя местността „Зона Б-2“.
В срока по чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от съделителя – ищец Д.Е.М., срещу решението, в частта, в която е прогласен за нищожен договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 137/07.11.2006 г., том I, н. д. № 120/2006 г. на нотариус Л. З., с който Е.Н.К.-М. дарила на В.Д.М. недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „******. Излага доводи, че в посочената обжалвана част решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила.
Излага становище, че разписката, съставена от Е.М. не може да се приеме, че изхожда от насрещната страна по оспорената сделка /дарение/ и не съдържа признание за възмездния й характер. С оглед това, според въззивника, не е налице предпоставка на изискуемото от закона начало на писмено доказателство за допускане на гласни доказателства и е налице нарушение на процесуалните правила чл.165, ал.2 ГПК. С оглед това сделката дарение е действителна и предявения от него иск по чл.30, ал.1 ЗН следва да бъде уважен, като дарението на посочения недвижим имот следва да бъде намалено с 1/3 и.ч. , като бъде възстановена запазената му част като наследник по заместване на починалия му баща Е.Д.М. от направеното дарение от Е.М. в размер на 1/3 ид.ч. като се допусне и делба на апартамента, находящ се в гр.София, ул.******между Д.Е.М. и В.Д.М. при квоти 1/3 ид.ч. за първия и 2/3 ид.ч. за втория.
Въззиваемата страна В.Д.М. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че правилно районният съд е анализирал събраните доказателства в т.ч. и представените разписки. В обжалваната част решението е правилно и законосъобразно, постановено при спазване процесуалните правила.
Поддържа становище, че Д.Е.М. не попада в кръга на лицата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД, тъй като наследник на Е.К.не е трето добросъвестно лице. Излага доводи, че в проведеното производство и при постановяване на решението съдът не е нарушил разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, напротив съобразил се е с нея и я приложил правилно. Така, именно по силата на цитираната процесуална норма, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Друга страна по см. на цитираната разпоредба е лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката. С оглед това правилно съдът е възприел, че съставената от Е.К.разписка изхожда от насрещната страна по сделката и съдържа признание за възмезден характер на сключената сделка. Именно поради това същата представлява начало на писмено доказателство, което сочи за допустимост на гласните доказателства.
Освен това представената разписка не е оспорена в производството и съдът правилно я е възприел при разрешаване на спора по същество. Чрез последната и въз основа на събраните в производството гласни доказателства правилно и законосъобразно правилно съдът е възприел фактическата обстановка и е приложел правилно закона като е прогласил нищожността на привидната сделка – дарение и е обявил за действителна – прикритата сделка – продажба.
Въззиваемата страна М.М. е подала писмен отговор, в който изразява становище за основателност на въззивната жалба. Излага доводи, че представените по делото доказателства не кореспондират с приетата по делото фактическа обстановка.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите за неправилност, съдът намира следното:
За да уважи иска по чл.
26, ал.2, вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД първоинстанционният съд е приел за установено, че приживе Е.К.- М. се е разпоредила с притежавания от нея АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, р-н
„Възраждане“, СО, на етаж 3 в жилищна сграда на бул. „******, в полза на сина си В.Д.М. – ответник в производството, като оформената с нотариален акт № 137, сключен на 7.11.2006 г. сделка –дарение на недвижим имот е симулативна, тъй като прикрива договор за продажба. За формиране на този извод, съдът е приел, че от представената по делото разписка от 27.06.2003 г., изхождаща от насрещната страна -Е.К.-М., се налага извод за възмезден характер на сделката. В последната същата е посочила, че е получила от сина си В.Д.М. сумата от 15000 долара, съставляваща половината от стойността на апартамента в гр.София, бул. „******, който се задължила да му прехвърли. Съдът е посочил, че разписката изхожда от насрещна страна по договора и съдържа признание за възмездния ѝ характер.
От свидетелските показания на свидетеля А.било установено, че сделката е сключена като дарение с цел да се избегне включването на имота в състава на СИО на купувача-ищец. Така договорът за дарение като привиден бил прогласен за нищожен, а прикритият валиден договор - за продажба обвързал страните, като са заплатени 30 000 долара за него. Последното при съобразяване и представена в производството разписка за заплатена сума 15000 долара от страна на В.Д.М. на брата на Е.К.–М.- Т.К.във връзка с прехвърлената от последния на Е.К.½ ид.ч. от същия апартамент по договор за продажба от 14.05.2003 г.
Настоящият състав, намира че постановеното от СРС решение е правилно. Фактическите констатации на СРС са правилно установени и формираните от съда правни изводи се възприемат изцяло от настоящия състав. С оглед това, на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. Съдът не може да обявява за нищожна на основание чл. 26 ЗЗД сделка само защото била симулативна. В този случай съдът е длъжен да установи дали се касае до абсолютна или относителна симулация, както и да изясни характера на дисимулираната сделка и едва тогава, ако се касае до абсолютна симулация, да обяви сделката за нищожна, а ако се касае до относителна симулация, да постанови приложение на правилата относно дисимулираната сделка.
Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2dfdd54c-7051-4d96-926f-5db2981c7983