Решение № 4412 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4412 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110129178 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове от В. С. С. против „В.К“ АД с ЕИК:

******** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № ********, предвиждащ начисляване на такса за експресно разглеждане и чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № ********, предвиждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, са нищожни, поради обстоятелството, че същите са неравноправни клаузи и противоречат на императивни правни норми, при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона и накърняващи добрите нрави и морала, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, предявена като частичен иск от сумата 113 лева, представляваща сбор от недължимо платена сума по договор за паричен заем № ******** за неустойка и такава за такса експресно разглеждане, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на исковата молба - 21.05.2024 г. до окончателно изплащане.

Ищецът В. С. С. твърди, че на 09.01.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ******** за сумата от 500 лева при вид на погасителна вноска двуседмична, брой – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %. В чл. 1 ал. 3 от Договора страните уговорили, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем срещу такса в размер на 106,47 лева, платима наред с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 1 било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 70,98 лева, платима наред с погасителните вноски. Твърди че, чрез извършени плащания на 09.01.2023 г. за сумата от 5 лева, на 12.01.2023 г. за сумата от 200 лева и на 13.01.2023 г. за сумата от 408,68 лева, изцяло е погасил задълженията по процесния договор. Оспорва договора като нищожен поради неспазена форма, изискване за шрифт и поради непредоставяне на копие от ОУ и погасителен план. Излага подробни аргументи, че в договора не е посочен правилно приложимият между страните ГПР, което сочи, че е равнозначно на липса на такъв.

Твърди, че действителният размер на ГПР е над максимално допустимия. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна и поради накърняване на добрите нрави, и поради това, че с нея се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като аргументира и че клаузата е неравноправна. Относно клаузата предвиждащата такса за експресно разглеждане излага, че същата е нищожна поради противоречие със закона. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. Счита, че процесните клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.

147 ал. 1 от 33П и същите не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици. Излага, че е върнал по кредита сумата от 613,68 лева, съответно ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 113,68 лева за срок от 4 дни, като в тази връзка твърди, че е налице несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации по процесния договор. Прави възражение за нищожност на целия договор. С уточняваща молба от 11.07.2024 г. ищецът е посочил, че със сумата от 113 лева е погасил неустойка и такса експресно разглеждане по процесния договор. Ето защо предявява настоящите искове.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.К“ АД с ЕИК: ******** е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност, за което излага подробни съображения. Навежда подробни твърдения в насока, че оспорваните клаузи са валидни и отговарят на законовите изисквания, като в тази връзка сочи и още, че претендираните с клаузите възнаграждения не следва да се включват в размер на ГПР.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД за прогласяване съответно нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 №******** и на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем Standard 14 №********:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване 2 нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 №********, предвиждаща неустойка при неосигуряване и непредставяне в срок на обезпечение по кредита в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата е нищожна на посоченото основание, а именно – поради противоречие с добрите нрави.

Между страните е безспорно, а и от представения като доказателство по делото Договор за паричен заем Standard 14 №******** се установява, че на 09.01.2023 г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 500 лева. Ищецът се задължил да върне кредита на 7 погасителни вноски – до 17.04.2023 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 40,32% годишна лихва. Размерът на годишния процент на разходите е посочен като 49,39%.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължил да обезпечи кредита чрез осигуряване алтернативно на едно от следните обезпечения: 1) поръчителството на физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, а именно – да е навършило 21 години, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че случай че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер на 70,98 лева. Посочено е, че задължението за неустойка се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора.

Съдът намира, че предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, 3 обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.

/.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като това стане факт да отпусне кредита.

Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателяпотребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от задължението. С включването на посочената неустойка като част от погасителната вноска по кредита се цели да се увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 4 задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

По изложените съображения, клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за паричен, съгласно която кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 106,47 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата е нищожна на посоченото основание.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за паричен кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 106,47 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема.

Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задължения преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация.