Решение № 78 от 21.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Перник, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно наказателно дело № 20231720200279 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № BG25072022/5800/P8-1445/16.01.2023г. на директора на национално ТОЛ управление към Агенция „П.И.“ гр. София на А. И. С., ЕГН **********, с адрес община ******, със съдебен адрес гр. ********* на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на1800/хиляда и осемстотин/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателното постановление е останал санкционирания водач, който в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна.

В жалбата най- напред се сочи, че възприетата фактическа обстановка не кореспондира с действиетлността. Сочи се, че по сметката за превдарително плащане на на евентуално дължими ТОЛ такси за осъществени превози е имало налична сума, от която да бъде платен размера на задължението, като именно предвид на това и не съответните компетентни лица не са изпълнили задължението си за удържане на дължимата ТОЛ такса. Именно предвид това бездействие и нарушението не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призован, не се явава, вместо него се явява негов защитник, който излага подробни мотиви за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт, който 1 пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като изтъква, че същото е издадено от компетентен орган, сочи, че в рамките на производството са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които да потвърдят извършеното нарушение, като не са допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.07.2022 г., в 21,16 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата“, пристигнало пътно превозно средство с рег. № ******, вид: влекач, марка и модел ФОРД Ф МАКС, с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, брой оси - 5, управлявано от жалбоподателя.

При извършена проверка от свидетелите В. Д. К. и Д. Б. А. било установено, че на 15.07.2022 г., в 13:30 часа. горепосоченото пътно превозно средство с регистрационен № ******. попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като превозното средство било засечено на 15.07.2022 г., 13:30 часа. по път А-3. км. 21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

За използването на път А-3, км. 21+932, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение бил генериран и доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението E4A0D19C68C13470E053021F160A6BD9, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20322) - част от системата.

В тази връзка с АУАН № BG25072022/5800/P8-1445/25.07.2023г., съставен от свидетеля К. била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за гореописаното нарушение.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно 2 постановление № BG25072022/5800/P8-1445/16.01.2023г., на директора на национално ТОЛ управление към Агенция „П.И.“ гр. София на жалбоподателя на основание чл.

179, ал. 3а от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на1800 /хиляда и осемстотин/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите В. Д. К. и Д. Б. А..

Съдът кредитира изцяло изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съгласно която „Бордово устройство със сериен № ****** за ППС с peг. № ****** на 15.07.2022 г. в 13,30 часа най-вероятно е било изправно. Няма информация по делото за сривове на системата за проследяване от доставчика на услугата. Връзката между гореописаното бордово устройство и системата за проследяване на доставчика не е сработила и съответно не е извършен трансфер на пари за дължимата тол такса, за посочената дата, час и маршрут, описано в НП. Няма налична статистика дали е била налице неизправност в устройството и/или в системата за проследяване на какво се дължи тя, какви са техническите последици от това и къде и по какъв начин е отбелязано това. Няма налична статистика дали по въпроса в документите по делото относно това дали са възниквали ли са същите или подобни проблеми с описаното по-горе устройство през 2022 г. и с каква честота.

Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетелите В. Д. К. и Д. Б. А., като от същите се изясняват обстоятелствата по протичането на процесната проверка, както и установените в хода на проверката обстоятелства, които намират пълно потвърждение в приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост и приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от 3 административните органи санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.

Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11- 167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Г.А.Т. е оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП622/18.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.

В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им.

Съдът приема, че описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.

В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за 4 установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

По делото е безспорно, че на 25.07.2022 г., в 21:16 часа, на граничен контролнопропускателен пункт Кулата, жалбоподателят е установен от контролните митнически органи да управлява пътно превозно средство с рег. № ****** - влекач, марка и модел „Форд Ф Макс“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на посочените от административния орган дата и час на извършване на административното нарушение 15.07.2022 г., в 13:30 часа, жалбоподателят с управляваното от него ППС е осъществил движение именно по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и за ППС-то не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал ППС-то по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и именно поради движението по този път, последният да дължи пътна такса по смисъла на ЗП, за което е санкциониран, за да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл.179, ал. 3а ЗДвП, каквото е административното обвинение.

От друга страна, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект.

Доколкото в разпоредбата чл.179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е административното обвинение.