Решение № 4523 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4523 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна М.ова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20221100506102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1841/09.03.2022г. по гр.д. № 61732 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 128-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит , че М. Ч. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* дължи на Т.Б.“АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.11.2014г., до изплащането й, представляваща неплатена просрочена главница по договор за потребителски кредит овърдрафт № ECL0000000001V/31.07.2012г. ; сумата от 205,97лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 31.07.2012г. до 07.07.2014г.; сумата от 20,81лв., представляващи лихва за забава за периода от 07.07.2014г. до 19.11.2014г; сумата от 80лв., представляващи комисионни за ангажимент за периода от 07.05.2014г. до 19.11.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 64536/2014г. по описа на СРС, като М. Ч.

1

И . , ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.Б.“АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1040,74лв., представляващи съдебни разноски по заповедно дело и по исково дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№60907/28.03.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете М. Ч. И., ЕГН ********** със съдебен адрес : Адвокатско дружество „В. и Л.“, Адвокатска кантора „М.“-София, гр. София, ул. ********* в частта, в която исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че исковият съд дължи самостоятелна проверка за допустимостта на исковете, поради което и независимо от определението на СГС, с което възражението е прието по реда на чл. 423 от ГПК но не е обезсилена заповедта, районният съд следвало да установи недопустимостта й. Подаденото възражение по чл. 423 от ГПК сочело, че не са налице условията по чл. 411, ал.2, т. 4 от ГПК , установено било че нямал обичайно местопребиваване в РБ, СГС приел за установени тези обстоятелства, но въпреки това неправилно не обезсилил заповедта, а само приел възражението по чл. 423 от ГПК. Районният съд следвало да съобрази тези обстоятелства и да приеме, че иск е недопустим. Решението било неправилно, защото не било установено сключването на договора. Това бил договор за заем, който бил реален, а доказателства, че е получил сумата не били събрани. Счетоводната експертиза установила, че няма данни за лицето, което е усвоило сумата, вещото лице не видяло документ, носещ подписа му за получена сума чрез „Изипей“АД, други доказателства за това обстоятелство не били ангажирани.

Нареждането не установявало получаването на сумата от ответника. Договорът бил недействителен, защото противоречал на чл. 11 и на чл. 12 от ЗПотрКр. - не сочел общата сума, дължима по договора; не сочел годишния процент на разходите, нито ясни и точни правила за погасяването на сумата, предоставена като овърдрафт Главницата следвало да върне за 1 година, а лихвите се удържали ежемесечно, неясно било начисляването на неустойките за забава, които били лихва върху лихва. Не му бил предоставен стандартния европейски формуляр. Договорът съдържал едностранно определени от банката клаузи.

Договорът нямал погасителен план Нямало основание за прилагане на чл. 23 от ЗПК, защото исковете били на договорно основание, а тази разпоредба 2 сочела основание неоснователно обогатяване. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. с ДДС .

Въззиваемият- ищец Т.Б.“АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Посочило е, че дали длъжникът има място на обичайно пребиваване в РБ не се изследвало от съда при издаване на заповедта. Исковият съд не можел да преценява тези обстоятелства в хипотеза, в която се е развило производство по чл. 423 от ГПК и възражението е прието, но заповедта не е обезсилена. Липсата на обичайно местопребиваване в РБ не било сред основанията за обезсилване на заповедта. Решението било правилно. Събраните доказателства макар и косвени, доказвали усвояването на сумата по договора . Това обстоятелство не било оспорено с отговора на исковата молба и въвеждането му в последствие било преклудирано. Клаузите по договора съответствали на изискванията на договорите за овърдрафт, въведени със ЗПК в редакцията му към сключване на договора. Клаузите на чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК се прилагали само за договори за овърдрафт с падеж до 3 месеца, какъвто не бил случая. За договора за кредит овърдрафт приложими били разпоредбите на чл. 15 от ЗПК изискващ предоставяне на информация в последствие Не намирали приложение чл. 11 и чл. 12 от ЗПК. Общата сума била посочена в чл. 4, ал. 3 от договора, разходите били посочени в чл. 7 от договора . При този кредит вноските зависели от размер на усвоената сума, период за който е усвоена , просрочията и размера им, невъзможно било да се посочат предварително. ГПР бил посочен в договора размер бил 27,319544%.

Ежемесечното задължение било да се плаща лихвата и таксата, но не и главницата Ответникът бил запознат с размера на ежемесечната вноска и това се установявало от счетоводната експертиза, посочило, че 18 месеца са плащани вноски за лихвата и таксата. С подписването на договора ответникът потвърдил, че е запознат с всички условия по договора и информацията по стандартния европейски формуляр Дори да се приемело , че някоя от клаузите по договора е нищожна, то това не водело до нищожност 3 на целия договор. Посочена била формулата за изчисляването на дължимите суми, поради което и непосочването на общата дължима сума не било порок водещо до нищожност на клаузата и на договора. Претендирало е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 78198/28.10.2021г. на Т.Б.“АД, ЕИК ******* срещу М. Ч. И., ЕГН

********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.

415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и с чл. 92 , чл. 79 ичл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.11.2014г., до изплащането й, представляваща неплатена просрочена главница по договор за потребителски кредит овърдрафт № ECL0000000001V/31.07.2012г. ; сумата от 205,97лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 31.07.2012г. до 07.07.2014г.; сумата от 20,81лв., представляващи лихва за забава за периода от 07.07.2014г. до 19.11.2014г; сумата от 80лв., представляващи комисионни за ангажимент за периода от 07.05.2014г. до 19.11.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 64536/2014г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че сключило с ответника договор за потребителски кредит-овърдрафт за 2000лв. , на ответника била предоставена цялата сума, уговорена била договорна лихва от 12% и краен срок за връщане на сумата 31.07.2013г., но съгласно чл. 8, ал.2 от договора срокът се продължавал за нов 12 месечен период, освен ако банката не вземе решение да не го продължава, в случая срокът на договора бил продължен през 2014г. и тогава било допуснато просрочие на задълженията по договора от ответника в частта за договорните лихви считано от 07.05.2014г., поради което и кредитния лимит бил блокиран на 07.07.2014г., на 23.07.2014г. било изпратено писмо до ответника за настъпилата изискуемост на задълженията, то се върнало като непотърсено. Крайния срок на договора изтекъл на 24.11.2014г. дължими били процесните суми.

Ответникът М. Ч. И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е 4 оспорил исковете. Посочил е че същите са недопустими и неоснователни.

Посочил е, че исковият съд дължи самостоятелна проверка за допустимостта на исковете, поради което и независимо от определението на СГС, с което възражението е прието по реда на чл. 423 от ГПК но не е обезсилена заповедта, районният съд следвало да установи недопустимостта на исковете.

Подаденото възражение по чл. 423 от ГПК сочело, че не са налице условията по чл. 411, ал.2, т. 4 от ГПК , установено било че нямал обичайно местопребиваване в РБ, районният съд следвало да съобрази тези обстоятелства и да приеме, че иск е недопустим.

Договорът бил недействителен, защото противоречал на чл. 11 и на чл. 12 от ЗПотрКр. - не сочел общата сума, дължима по договора, а само главницата; не сочел годишния процент на разходите, нито ясни и точни правила за погасяването на сумата, предоставена като овърдрафт. Главницата следвало да върне за 1 година, а лихвите се удържали ежемесечно, неясно било начисляването на неустойките за забава, които били лихва върху лихва, така не ставало ясно дали за една година следва да се плати всичко дължимо по договора или това важи само за главницата. Не му бил предоставен стандартния европейски формуляр. Договорът съдържал едностранно определени от банката клаузи.

Договорът нямал погасителен план. Нямало основание за прилагане на чл. 23 от ЗПК, защото исковете били на договорно основание, а тази разпоредба сочела основание неоснователно обогатяване. Задълженията били погасени по давност.Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 64536/2014г., съгласно което по заявление вх. № 64536/25.11.2014г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено М. Ч. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

******* да заплати на Т.Б.“АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.11.2014г., до изплащането й, представляваща неплатена просрочена главница по договор за потребителски кредит овърдрафт от 31.07.2012г. ; сумата от 205,97лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 31.07.2012г. до 07.07.2014г.; сумата о т 20,81лв., представляващи лихва за забава за периода от 07.07.2014г. до 19.11.2014г; сумата от 80лв., представляващи комисионни за ангажимент за периода от 07.05.2014г. до 19.11.2014г., съдебни разноски от 356,88лв. С Определение от 07.09.2021г.

5 по гр.д. № 10596/2021г. по описа на СГС, 1-во Г.О., е прието на основание на чл. 423, ал.3, изр.1 вр. с ал.1, т.2 от ГПК възражение срещу заповедта, на 01.10.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 28.10.2021г.

По делото е приет договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL0000000001V/31.07.2012г , носещ подпис за страните по него, съгласно който Т.Б.“АД се е задължило да предостави на М. Ч. И. банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 2000лв. За текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата, заедно с дължими лихви, такси и комисионни, други разноски. Съгласно чл. 2 от договора усвояването на сумата се осъществява на каса в Изипей“АД или на касите на банката срещу представяне на лична карта. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора при усвояване на суми, то кредитния лимит /отпуснат и неусвоен или усвоен, но вече погасен овърдрафт/ намалява с усвоената сума по съответната транзакция. Съгласно чл. 3 от договора за целите на договора банката открива разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN ************0, която е предназначена за усвояване и обслужване на кредита. Съгласно чл. 4 от договора възнаградителната лихва е в размер на базовия лихвен процент на банката към съответния месец , който при сключване на договора е 7%, увеличен с надбавка от 5%, лихвата се дължи ежемесечно на първия работен ден от месеца следващ този, за който е начислена. Съгласно чл. 4, ал.2 от договора годишния процент на разходите е 27,319544% към сключване на договора при допускане че лихвите и таксите остават неизменни, кредитния лимит е усвоен изцяло и незабавно и ще се погаси еднократно при падежа.