Определение № 3157 от 19.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3157 гр. София, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501690 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал. 1 ГПК вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена Б. Р. Б. срещу определение № 190 от 03.04.2026г., постановено по гр.д. № 133/2025г. по описа на ОС-Монтана, с което оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски за администриране на въззивна частна жалба с вх. № 540-608/04.02.2026 г. срещу Разпореждане № 26/15.01.2026 г., с което е върната въззивната жалба срещу Решение № 239/04.11.2025 г., постановено по гр.д. № 133/2025 г. на Окръжен съд-Монтана, в общ размер от 7,54 евро, от които: държавна такса 6,52 евро по сметката за държавните такси на Апелативен съд-София и 1,02 евро – по сметката на Окръжен съд-Монтана за изготвяне на препис за насрещната страна.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че отговаря на законовите предпоставки за освобождаване от държавна такса, като в тази връзка твърди, че не разполага със средства за заплащането й. Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил преценка на доходите му, а единствено е изложил, че молителят е в трудоспособна възраст и реализира доходи в размер на 861,90 евро.

Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на искането за освобождаване от такса в производството по делото.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Подадена е въззивна частна жалба с вх. № 540-608 от 04.02.2026 г. от Б.

1

Р. Б., ЕГН ********** от гр. Монтана, чрез пълномощника си адв. С. Н., АК Варна, срещу Разпореждане № 26/15.01.2026 г., постановено по гр.д. № 133/2025 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е върната въззивна жалба с вх.

№ 5375-5689 от 28.11.2025г. срещу Решение № 239 от 04.11.2025 г.

С Разпореждане № 69/05.02.2026 год. частната жалба е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса – 6,52 евро по сметката за държавните такси на Апелативен съд София и 1,02 евро – по сметката на ОС-Монтана за изготвяне на препис за насрещната страна. Разпореждането е получено от пълномощника на жалбоподателя на 17.02.2026 г.

С молба с вх. № 893-1016 от 24.02.2026 г., Б. Б. е поискал освобождаването му от задължението да заплати държавната такса в горепосочения размер, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.

С Разпореждане № 114/09.03.2026 г. съдът е оставил молбата без движение с указания за представяне на доказателства за твърдяното затруднение.

В изпълнение на дадените указания молителят не е представил доказателства, а единствено декларация за материално и гражданско състояние. От същата е видно, че молителят е декларирал, че страда от астма, дискова херния, коксартроза и хипертония, работи на трудов договор, с възнаграждение в размер на 531,90 евро. Получава и инвалидна пенсия в размер на 330 евро, не притежава недвижими имоти и МПС. Женен е, с едно ненавършило пълнолетие дете, съпругата му няма доходи.

Първоинстанционният съд, от служебно приложена справка от Агенция по вписванията е установил, че същият не притежава недвижими имоти. От служебно приложената справка за трудови договори съдът е установил, че Б.

Б. работи като медицински лаборант в „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР АСТРА МЕДИКА“ ООД.

С Определение № 190 от 03.04.2026 г., предмет на въззивен контрол от настоящия състав, Окръжен съд-Монтана е оставил без уважение исканията на частния жалбоподател. В своите мотиви, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че последният не е в състояние да осигури парични средства за заплащането на дължимата държавна такса в размер на 7,54 евро.

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия въззивен състав.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Преценката за наличие на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. 1, т.1 – т. 6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед 2 размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство.

В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Обжалваното определение е неправилно, т.к. видно от подадената от жалбоподателя декларация и служебно събраните от съда доказателства, частният жалбоподател, макар и да упражнява трудова дейност не разполага с доходи, които да му дават възможност да внесе таксите по производството по обжалване на първоинстанционното решение, макар били те ниски по размер.

С оглед запазване, у жалбоподателя на чувството за справедливост и равнопоставеност, в т.ч. и за равен достъп до търсената от него защита (още повече, че насрещната страна е банка и може да се направи дори и в настоящото частно производство, без да се навлиза в съществото на спора, обосновано предположение, че жалбоподателя има качеството на потребител) , то същият следва да бъде освободен от заплащане на държавни такси в образуваното производство по обжалване на първоинстанционното решение, вкл. и от заплащане на държавни такси по всички частни жалби, подадени срещу актове на първоинстанционсния съд, както изрично е поискал ответникът и както изрично се е произнесъл първоинстанционния с обжалваното определение.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени предпоставките на разп. на чл. 83 ал.2 от ГПК, видно от доходите, възрастта, физиологично здраве и семейното състояние на жалбоподателя и пр. и същият следа да бъде освободен от заплащане на държавни такси в производството.

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 10-ти с-в ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 190 от 03.04.2026 г., постановено по гр. д. № 133/2025 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, с което оставена без уважение молбата на Б. Р. Б., ЕГН ********** от гр. Монтана, подадена чрез пълномощника адв. С. Н., АК- Варна за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Б. Р. Б., ЕГН **********, от внасяне на държавна такса и разноски в производството по обжалване на първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 133/2025 г. по описа на Окръжен съдМонтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4