Решение № 23 от 08.03.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 396/2022
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 08.03.2023
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- Марина Трифонова Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.209,ал.1 · Закон за здравето
- чл.63,ал.1 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Самоков, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г. като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20221870200396 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Р. Г. И. от гр.Самоков е обжалвала наказателно постановление № 28./24.04.2020 год. на Директора на ОДМВР-София,с искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Твърди се ,че жалбоподателката не е извършила нарушението ,за което е съставен АУАН и е издадено НП.Иска се изцяло отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В с.з.адв.Грета Ганчева–пълномощник на жалбоподателя Р. Г. И. поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и е изложил съображения.
Административно-наказващият орган –ОДМВР-София не се представлява.В писмена молба ,депозирана по делото изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
1
С обжалваното наказателно постановление № 28./24.04.2020 год. на Директора на ОДМВР-София, на Р. Г. И. от гр.Самоков й е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209,ал.1 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.63,ал.1 от Закона за здравето,във връзка със Заповед № РД 01-124/13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,изменена и допълнена със Заповед № РД 01-143/20.03.2020 год., затова ,че на 12.04.2020 год., около 10.30 часа в гр.Самоков ,на ул.“Т.“ № 3,в храм „Б.Ц.Б.“, явяващо се открито обществено пространство ,се събират повече от двама човека на едно място ,с което си действие не е изпълнявала въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положени е,обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 год.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 28. от 15.04.2020 год. за установяване на административно нарушение от Е. И.
П.–полицай при РУ -Самоков.Актът е съставен в присъствието на един свидетел-К. Н. Б. и е предявен на нарушителя.В обстоятелствената част на АУАН е отразено ,че на 12.04.2020 год. около 10.30 часа ,в гр.Самоков ,в храм „Б.Ц.Б.“,Р. Г. И. нарушава въведеното ограничение със Заповед № РД-01143/20.03.2020 год.на министъра на здравеопазването за събиране на повече от двама човека на едно място ,във връзка с обявеното извънредно положение с Решение от 13.03.2020 год. на Народното събрани на Република България.Като нарушена е посочена нормата на чл.63,ал.7 от ЗЗ и т.5 от Заповед № РД-01-131/17.03.2020 год. и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 год.
По делото са разпитани свидетелите Е. И. П. –актосъставител и К. Н. Б.
–свидетел при съставяне на акта ,от показанията на които се установява ,че АУАН е съставен след изготвена докладна записка на полицейски служители от Криминална полиция ,по повод събиране на множество хора в църква „Х.Б.“, за нарушаване на противоепидемичните марки срещу Ковид 19.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на 2 административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
В хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Административнонаказателното производство е приключило при нарушаване на процесуалните изисквания на ЗАНН.Издаденото наказателно постановление не дава описание на деяние, което да съставлява нарушение и да е извършено виновно от привлеченото лице. Налице е нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в атакуваното наказателно постановление липсва разбираемо описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които е извършено.Налице е несъответствие на описанието с посочената като нарушена административна норма. Налице е пълно несъответствие на описанието със санкционната разпоредба, на чието основание е наложено административното наказание.
Административното наказание глоба е наложено на жалбоподателката за нарушение по чл.63, ал. 1 от Закона за здравето , която към датата на извършване на вмененото нарушение гласи:При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61,ал.1 от ЗЗ с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Разпоредбата не съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено от жалбоподателя.
Санкционната разпоредба, на чието основание е наложена глобата на жалбоподателката е посочена като чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето .Към датата на извършване на вмененото нарушение посочената разпоредба предвижда глоба от 50 до 100 лв. за този, който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация.Горното нарушение по никакъв начин не е вменявано в отговорност на жалбоподателя, такова обвинение не й е предявявано.
Допуснатото нарушение е съществено и е довело до ограничаване правото на защитата на наказаното лице.Административно-наказващият орган е длъжен в НП като акт на правораздаване да посочи пълно и изчерпателно 3 всички факти,които обосновават извършеното административно нарушение.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.Посоченото нарушение е съществено и е достатъчна предпоставка за цялостна отмяна на атакуваното НП,тъй като опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По разноските.
Административнонаказаващият орган-ОДМВР-София е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение . направил
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК .Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК.Жалбоподателят е направил разноски в размер на 400 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.А според чл.18,ал.3-за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 500 лева. При това положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички оста нали случаи извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.В случая е договорено възнаграждение под минималния размер 400 лева и заплатено от жалбоподателя.С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния 4 размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от Р. Г. И. не е прекомерно. Ето защо възражението на АНО ОДМВР-София за прекомерност на същото се явява неоснователно.
С оглед на изложеното и при този изход на делото в полза на Р. Г.
Иваноа следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждениена в размер на 400 лева, като същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-София.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено РЕШИ:
О Т М Е Н Я наказателно постановление № 28./24.04.2020 год. на Директора на ОДМВР-София, с което на Р. Г. И. от гр.Самоков й е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209,ал.1 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.63,ал.1 от Закона за здравето,във връзка със Заповед № РД 01-124/13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,изменена и допълнена със Заповед № РД 01-143/20.03.2020 год.,
ОСЪЖДА ОДМВР - София да заплати на Р. Г. И. от гр.Самоков сумата от 400 лева–разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 5