Определение № 37 от 14.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 699/2025
- Вид
- Определение № 37
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- Даниела Дончева, Михаил Малчев, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл.165, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37 гр. София, 14.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Димитър Мирчев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000699 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 127/28.07.2025 г., постановено по т. д. № 183/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, са отхвърлени исковете на „Строителнопредприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК 130917415, предявени против община Якоруда, БУЛСТАТ 000025039, за присъждане на: 1/ сумата в размер на 804 567,96 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени и приети видове работи по договор № 9200-833 от 02.11.2018 г. за възлагане на обществена поръчка, чрез публично състезание по ЗОП, с предмет: Избор на изпълнител на СМР по проект: „Рехабилитация на улична мрежа в гр. Якоруда“, удостоверени с окончателен протокол от 11.02.2021 г.; 2/ сумата в размер на 280 000 лева, представляваща законна лихва върху посоченото възнаграждение, считано от 16.05.2021 г. до 16.05.2024 г.; 3/ сумата в размер на 388 135,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди - платени суми за погасяване на задълженията за лихви по договор за кредит, които „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД е претърпяло в резултат на действията по усвояване на банкова гаранция № 000LG-L-006843 от 08.01.2018 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, за възстановяване на авансовото плащане, което Община Якоруда не е имала право да получи; и 4/ законната лихва върху сумите от 804 567,96 лв. и 388 135,66 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 16.05.2024 г. до окончателното плащане.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Като 1 съществено процесуално нарушение на първата инстанция се сочи, че същата е игнорирала най-съществените доказателства по делото – протокол за извършени СМР - Междинен акт № 1 от 07.10.2020 г., подписан от кмета на община Якоруда; протокол № 1 за действително извършени СМР от 11.02.2021 г., подписан от лицата, които са били ангажирани да упражняват инвеститорския контрол на обекта; трите заменителни таблици към акт 1 образец 19 за действително извършени СМР към 11.02.2021 г., подписани от лицето, упражняващо функцията на строителен надзор, проектанта на обекта и лицата, осъществявали инвеститорския контрол. Твърди се, че от тези доказателства се установява извършването и надлежното приемане на строителните и монтажни работи, възнаграждението за които е дължимо, но не е платено от ответника. В тази насока се поддържа, че изводите на първата инстанция за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД са явно необосновани. Посочва се освен това, че твърденията на ответника, че всички документи, удостоверяващи извършването и приемането на СМР, са неистински са опровергани от събраните свидетелски показания.
Лицата, осъществяващи инвеститорски контрол в полза на възложителя, са заявили пред окръжния съд, че са подписали процесните протоколи. Това според въззивника означава, че извършените СМР са фактически приети, което е напълно достатъчно, за да възник задължение за заплащането им.
Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил възражения, че общината е неизправна страна по договора и няма право на развалянето му.
Освен това се изтъква, че не са представени доказателства от ответника, че изпълнените от ищеца СМР са безполезни за него, което може да го освободи от задължението за плащане на тяхната стойност. Поддържа се, че дори и да се приеме, че договорът е развален, то развалянето не изключва задължението за заплащане на вече извършените СМР. Изтъква се по предявения иск на деликтно основание, че към момента на предявяване на искането за усвояване на банковата гаранция, община Якоруда вече е приела изпълнението на СМР съгласно протокол за изпълнени СМР - междинен акт № 1 от 07.10.2020 год. за сума в размер на 723 277.01 лева, следователно авансът е бил усвоен изцяло.
Заключава се, че тези факти обосновават извода, че ответникът неправомерно е усвоил сумата по издадената банкова гаранция, въпреки прието изпълнение на извършени СМР на обекта за сума надхвърляща размера на сумата по издадена банкова гаранция за авансова плащане (при цялостно усвоен аванс).
Моли се решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - община Якоруда, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че в случая той е изправна страна, защото съгласно клаузите на процесния договор, ищецът се е задължил да извърши всички договорени СМР, в техния пълен обем, в срок до 14.12.2020 г., след което за 2 възложителя е възниквало задължение да му заплати възнаграждение.
Възнаграждението, уговорено в чл. 7 на договора, единствено е авансово и окончателно. Изтъква се, че с отговора на исковата молба е отправено волеизявление за разваляне на договора, като към този момент срокът за изпълнение на възложените СМР (14.12.2020 г.) е изтекъл преди повече от 3 години и 6 месеца, поради това не е било необходимо да се дава срок за изпълнение. Оспорва се твърдението като невярно, че срокът за изпълнение е автоматично продължен съгласно чл. 13, ал. 3 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и преодоляване на последиците. Изтъква се, че не са доказани твърденията на ищеца, че някъде по улиците, които е следвало да се ремонтират по процесния договор, имало незаконно строителство, което да е попречило на строителя да извърши възложените СМР в срок. Сочи се, че развалянето на договора има обратно действие, поради което не може изпълнителя да претендира плащане на основание чл. 266 ЗЗД, при положение че правата и задълженията са отпаднали с обратна сила. Твърди се, че кметът на общината никога не е приемал изпълнение на СМР по договора, като друго лица, освен него не са били легитимирани да извършват такова действие.
Поддържа се, че всички възложени СМР е следвало да бъдат извършени в срок с оглед отпускането на средствата за заплащането им по „Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 01/07/2/0/00696 от 13.02.2018 г. по мярка Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. Ето защо и видно от изричните клаузи на самия процесен договор за възлагане на СМР неизпълнението в срок на всички възложени СМР е равнозначно на пълно неизпълнение и води до последица - отказ от финансиране от страна на ДФ „Земеделие“. Моли се решението да бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство съдебни разноски.
С разпореждане от 24.10.2025 г. въззивният съд е указал на община Якоруда, действаща чрез процесуалния си представител, с писмена молба, депозирана с препис на насрещната страна, в едноседмичен срок, считано от съобщаването, да посочи ясно, точно и конкретно кои точно подписи и на кои лица оспорва като неистински за всеки от документите, намиращи се на л. 155 – л. 166 от делото пред окръжен съд. Също така в молбата следва да бъде изрично заявено дали се поддържа оспорването на верността на нотариалната заверка на всеки от документите, намиращи се на л. 155 – л. 166 от делото пред окръжен съд. Дадените указания са поради установени от въззивната инстанция пропуски на първата инстанция, които представляват процесуални нарушения и които са причина делото да остане неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция.
С молба от 14.11.2025 г. на община Якоруда се уточнява, че се оспорва: истинността на подписа на кмета Н. К., положен накрая на „Допълнително споразумение към Договор № 9200-833/02.11.2018 г.“, намиращ се на л. 156 от делото пред окръжен съд; истинността на подписите, поставени от името на община Якоруда от Г. В. Ш. и Г. П. П. върху „Протокол за приемане на 3 извършени СМР № 1/11.02.2021 г.“, намиращ се на л. 158 – 160 вкл. от делото пред окръжен съд; истинността на подписите, поставени от името на община Якоруда от Г. В. Ш. и Г. П. П. върху „Три броя Заменителни таблици към Акт № 1 образец 19“, намиращи се на л. 161 – 163 вкл. от делото пред окръжен съд; истинността на подписи на кмета Н. К., положени в „Междинен акт образец 19 за изпълнени СМР на обекта от 07.10.2020 г.“, намиращи се на л.
165 и л. 166 от делото пред окръжен съд. С посочената молба изрично се заявява, че се оспорва и истинността на нотариалното удостоверяване, че изброените по-горе нотариално заверени преписи от документи са снети от техните оригинали, осъществено от помощник – нотариус по заместване А. М. на 10.03.2025 г.
Въззивният съд в проведеното на 17.11.2025 г. о. с. з. по делото с цел процесуална икономия е дал последна възможност на страните да потърсят и представят оригиналите на оспорените документи. От тяхното последващо процесуално поведение става ясно, че такива не са намери понастоящем от тях. Липсата на оригинал на нотариално заварен частен документ не е пречка за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК, както за оспорване на положени в него подписи, така и за оспорване на самата нотариална заверка.
Липсата на оригинал затруднява процеса на доказване на истинността на подписа и се отразява на разпределение на тежестта на доказване. В такива случай съдът е длъжен да процедира съгласно разрешението, дадено в решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 79 от 10.09.2010 г. по т. д. № 628/2009 г. на II т.о. на ВКС, решение № 28 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2063/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., а именно при направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала, следва да докаже извинителни за нея по смисъла на чл.165, ал. 1 ГПК причини за това и съответно истинността на оспорените подписи. В случай, че не бъдат доказани извинителни за „Строителнопредприемачески холдинг“ ЕООД по смисъла на чл.165, ал. 1 ГПК причини за непредставянето на оригиналите по делото, същите следва да бъдат изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписите са положени върху документите или са пренесени от други документи чрез специални технически средства.
Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване на истинността на нотариалното удостоверяване върху: „Допълнително споразумение към Договор № 9200-833/02.11.2018 г.“, „Протокол за приемане на извършени СМР № 1/11.02.2021 г.“, намиращ се на л. 158 – 160 вкл. от 4 делото пред окръжен съд; „Три броя Заменителни таблици към Акт № 1 образец 19“, намиращи се на л. 161 – 163 вкл. от делото пред окръжен съд;
„Междинен акт образец 19 за изпълнени СМР на обекта от 07.10.2020 г.“, намиращи се на л. 165 и л. 166 от делото пред окръжен съд, че изброените погоре нотариално заверени преписи от документи са снети от техните оригинали, осъществено от помощник – нотариус по заместване А. М. на 10.03.2025 г.
УКАЗВА на община Якоруда, че съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че изброените погоре нотариално заверени преписи от документи не са снети от техните оригинали от страна на помощник – нотариус по заместване А. М. на 10.03.2025 г.
ОТКРИВА на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване на истинността на: подписа на кмета Н. К., положен накрая на „Допълнително споразумение към Договор № 9200-833/02.11.2018 г.“, намиращ се на л. 156 от делото пред окръжен съд; истинността на подписите, поставени от името на община Якоруда от Г. В. Ш. и Г. П. П. върху „Протокол за приемане на извършени СМР № 1/11.02.2021 г.“, намиращ се на л. 158 – 160 вкл. от делото пред окръжен съд; истинността на подписите, поставени от името на община Якоруда от Г. В. Ш. и Г. П. П. върху „Три броя Заменителни таблици към Акт № 1 образец 19“, намиращи се на л. 161 – 163 вкл. от делото пред окръжен съд; истинността на подписи на кмета Н. К., положени в „Междинен акт образец 19 за изпълнени СМР на обекта от 07.10.2020 г.“, намиращи се на л.