Решение № 969 от 30.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Бургас, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120108253 по описа за 2024 година Производството е образувано първоначално по искова молба на М. Ц.

Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в град Б., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, за ОСЪЖДАНЕ на този ответник да й заплати сумата от 20 лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № *******/*** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за ОСЪЖДАНЕ на този ответник да й заплати сумата от 70 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 05.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е страна по сключен с първия ответник договор за потребителски кредит № *******/*** г., по силата на който е получила сумата от 405, 98 лева. Твърди се, че на същата дата ищцата е сключила с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати сумата от 300 лева.

Сочи се, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит сума в размер на 405, 98 лева главница и 20 лева лихви, а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 70 лева. Навеждат се съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание 1 чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В сроковете по чл. 131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от всеки от двамата ответници, които молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Първият ответник признава, че с ищцата са страни по договор за потребителски кредит № *******/*** г. за сумата от 405,98 лева. Уточнява се, че сумата от 400 лева е усвоена за потребителски цели, а със сумата от 5, 98 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия.

Отбелязва се, че е уговорено между страните предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 3 месеца, при ГЛП от 0,00 % и ГПР от 0.00 %, поради което кредитополучателят е дължал връщане само на предоставената му в заем главница от 405, 98 лева, без допълнително оскъпяване. Признава се, че към момента задълженията на ищеца по договора за кредит са погасени предсрочно доброволно от него с плащане в размер на 405, 98 лева от 11.11.2021 г. Подчертава се, че предвид условията на договора за кредит ищецът не е дължал и съответно не е заплатил суми за договорна възнаградителна лихва. Отбелязва се, че в частта за сумата от 5, 98 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпуснатата главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено директно от кредитодателя на доставчика на услугата от името и за сметка на кредитополучателя. Навеждат се доводи, че договорът потребителски кредит е действителен, като се оспорва наличието на сочените от ищцата основания за недействителността му.

Вторият ответник признава, че с ищцата са страни по договор за предоставяне на поръчителство от 05.11.2021 г. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 0, 00 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Оспорват се твърденията на ищеца, че е дължал и заплатил по сметка на този ответник сума в размер на 70 лева на основание процесния договор за предоставяне на поръчителство. Навеждат се доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен, като се оспорва наличието на сочените от ищцата основания за недействителността му.

С протоколно определение е допуснато изменение на осъдителния иск срещу изменение на предявения иск против ответника „Кредисимо“ ЕАД, като същият да се счита предявен за сумата от 5.98 лева за недължимо платена застрахователна премия. Производството по делото е прекратено в частта по иска против ответника „Кредисимо“ ЕАД за сумата над 5, 98 лева до пълния първоначален размер от 20 лева за недължимо платена договорна възнаградителна лихва поради частичното му оттегляне. Производството по 2 делото е прекратено и в частта по иска против ответника „Ай Тръст“ ЕООД поради цялостното му оттегляне. Следователно производството е висящо по осъдителен иска против ответника „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 5, 98 лева, представляваща недължимо платена застрахователна премия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане.

Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищцата носи доказателствената тежест да установи, че е предала процесната сума на ответника „Кредисимо“ ЕАД, а той следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно основание за получаването й.

Приложен е по делото сключен от разстояние между „Кредисимо“ АД и ищ цата договор за потребителски кредит № *******/*** г., ведно с Приложение № 1 и Общи условия към него. По силата на този договор кредитодателят „Кредисимо“ АД е отпуснал на ищцата заем в размер на 400 лв. срещу задължението за заплащане на 3 броя вноски в срок до 10.02.2022 г., при нулев лихвен процент и нулев годишен процент на разходите, с общ размер на всички плащания 405, 98 лева, от които 400 лева за главница и 5, 98 лева за застрахователна премия. Съгласно Раздел II, чл. 5, ал. 2 от Договора Кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се сключва само при изрично изразено негово желание за това. В случаите, когато Кредитополучателят чрез посредничеството на КРЕДИСИМО е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от Кредитополучателя застрахователна премия се превежда от КРЕДИСИМО директно по банковата сметка на съответния Застраховател, за което Кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на настоящия Договор. Остатъкът от главницата след превода за застрахователната премия се предоставя на Кредитополучателя при условията на настоящия Договор.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 05.11.2021 г., сключен от разстояние между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата, ведно с приложение № 1 към него. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му, срещу възнаграждение в нулев размер.

Не е спорно по делото, че ищцата е заплатила в полза на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит № *******/*** г. сумата от 405, 98 лева, от която 400 лева за главница и 5, 98 лева за застрахователна премия.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Процесният договор за потребителски кредит е за срок от три месеца и с единствен разход за 3 застрахователна премия в размер на 5, 98 лева, поради което съдът приема, че по отношение на него ЗПК не е приложим.

В допълнение следва да се отбележи, че дори и правилата на ЗПК да бяха приложими, то при главница от 400 лева и единствен разход за застрахователна премия в размер на 5, 98 лева, ГПР възлиза на 0, 01 %.

Посоченият в договора ГПР в размер на 0, 00 % не се различава съществено от действителния ГПР в размер на 0, 01 %, поради което приемането на договора за недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като най-тежка санкция съдът намира за несправедливо и непропорционално на тежестта на нарушението.

Въпреки изложеното обаче ответникът по делото не установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно основание за получаване на процесната сума от 5, 98 лева за застрахователна премия. Разпоредбата на Раздел II, чл. 5, ал. 2 от Договора за потребителски кредит предвижда, че в случаите, когато Кредитополучателят чрез посредничеството на Кредисимо е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от Кредитополучателя застрахователна премия се превежда от Кредисимо директно по банковата сметка на съответния Застраховател. В Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит само е посочено, че общия размер на предоставения кредит е 405, 98 лева, от които кредит в размер на 400 лева и застрахователна премия в размер на 5, 98 лева – без да се сочи определен договор за застраховка, сключен с определен застраховател за определени застрахователни рискове. По делото не е представен договор за застраховка в писмена форма (за действителност), сключен между застраховател и кредитополучателя – с или без посредничеството на кредитодателя. При липсата на доказателства за сключен застрахователен договор не може да се приеме, че самото посочване в процесния договор за потребителски кредит на сумата от 5, 98 лева за застрахователна премия представлява валидно договорно основание за получаването й. Поради това съдът приема, че искът срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му изменен размер от 5, 98 лева.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 50 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на иска против „Кредисимо“ ЕАД, включително в изменения му размер.

Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – П., за оказване на безплатна адвокатска помощ на ищцата в качеството й на материално затруднено лице, а именно за изготвяне 4 на искова молба и осъществяване на процесуално представителство по всеки един от двата първоначални иска, предявени срещу двамата ответници.

Представено е и доказателство за регистрация на адвокат М. В. М. по ЗДДС.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика (определение № 515 от 02.10.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 2340/2015 год., І т. о., ТК определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021 г., I т. о.), според която изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Поради това съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника, че ищцата не е материално затруднено лице. В случая наличието на действащ трудов договор и справка за осигурителен доход на ищцата не изключват възможността тя действително да е материално затруднено лице с оглед семейното и здравословното й състояние, които не са установени по делото. Поради това за приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е достатъчно самата ищца да се определя като материално затруднено лице, което е видно от приложения договор за правна защита и съдействие.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.