Решение № 389 от 16.09.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Плевен, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря А. Й. Д. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Гражданско дело № 20264400100389 по описа за 2026 година

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София против Н. Н. Е., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването в полза на Банката на вземания в размер на парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица. В ИМ Банката ищец твърди, че на 18.12.2023 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ответницата в качеството на кредитополучател кредит в размер на 15 850,05 евро /31 000 лв./ за срок от 10 години /120 месеца/, с краен срок на издължаване 18.12.2023 г.. Твърди, че неразделна част от договора е погасителен план, подписан от кредитополучателката, в който е посочен размера на всяка от дължимите погасителни вноски и нейния падеж, какот и че неразделна част от договора са и Общите условия /ОУ/на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са подписани от кредитополучателката. Твърди, че съгласно договора между страните кредитополучателят е следвало да заплаща годишна възнаградителна лихва в размер на 6,90 %, договорена при преференциален лихвен процент, а годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита при сключването му е 7,51 1

%. Твърди, че съгласно чл. 16 т. 1 и т. 2 от ОУ при забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта, а след предявяване на молба по съдебен ред със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Твърди, че ответницата, в качеството на кредитополучател е усвоила изцяло отпуснатия кредит, но е изпълнявала задълженията си само до м. май 2025 г., като не е погасила нито една от договорените месечни вноски в периода от 10.06.2025 г. до 10.10.2025 г. вкл., както и задълженията си след тази дата до датата на подаване на ИМ. Твърди се, че Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е изпратила уведомление - покана с изх. № от 23.10.2025 г., която е връчена ответницата чрез куриерска служба Спиди АД на 29.10.2025 г.. Твърди се, че обявяване на предсрочната изискуемост на кредита Банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№ 3118/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица, което е уважено и са издадена заповед за незабавно изпълнение № 1247/03.12.2025 г. и изпълнителен лист за следните парични суми: сумата от 14 137,02 евро /27 649,61 лв./, представляваща непогасена главница по договора за кредит за текущо потребление, сумата от 390,71 евро /764,16 лв./, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г., сумата от 9,56 евро /18,69 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г., сумата от 154,34 евро /301,87 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2025 г. до 30.11.2025 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист /ИЛ/ е образувано изпълнително дело № 988/2025 г. по описа на ЧСИ П.

П.в, рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен и заповедта по чл.

417 от ГПК е връчена на длъжника, след което същата е подала на 16.01.2026 г. възражение срещу заповедта и на Банката са дадени указания по чл. 415 ал. 4 от ГПК да предяви срещу длъжника установителен иск за вземането, което породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по исков съдебен ред. Твърди се, че в заповедното производство са направени разноски в размер на 249,76 евро /488,48 лв./ за държавна такса и 76,70 евро /150 лв./ за юрисконсултско възнаграждение, които се претендират от ищеца.

Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да 2 постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски. Представени са писмени доказателства и юрисконсултско пълномощно.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н. Н. Е. е депозирала отговор на ИМ, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Счита, че договорът за кредит между страните не е произвел валидно правно действие и е недействителен, тъй като е сключен в противоречие със закона и добрите нрави и съдържа неравноправни клаузи. Възразява се, че начинът на изчисляване на ГПР не е посочен точно и ясно в договора и е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен в размер на 7,51 %, но в същият не са включени разходите, свързани с таксите за разкриване и обслужване на разплащателна сметка, която е задължително условие за сключване на договора, а наред с това не са включени разходите, свързани с Пакет Флекси – 4, който е задължително условие за ползване на преференциалния лихвен процент по договора. Възразява се, че застраховката по кредита също не е включена при изчисляване на ГПР, а същата съставлява разход по кредита съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Възразява се ответницата да е разбрала какви са действителните разходи по кредита и че посочения в договора процент на ГПР не отразява действителните разходи по кредита. Възразява се, че договорът не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент /РЛП/ по кредита съгласно изискванията на чл. 33а от ЗПК и договорът е сключен в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9а и т. 10 от ЗПК. Твърди се, че договорът съдържа неразбираеми правила за определяне на лихвения процент, тъй като в чл. 8.2 от договора е посочен линк към сайта на БНБ и препращане на таблица в сайта на БНБ, поради което потребителят не е бил наясно как се променя лихвения процент и какви са зависимостите, обуславящи промяната.

Възразява се, че ответницата не е надлежно уведомявана за промените в РЛП и същите не я обвързват, както и че клаузите свързани с промените на лихвата по кредита са неравноправни. Твърди се, че са нарушени изискванията на чл.

10 ал. 1 от ЗПК, тъй като договора за кредит и документите, неразделна част от него не са с еднакъв шрифт, не по-малък от 12, като според ответницата шрифтът на документите е 8,5. Алтернативно иска от съда, ако сумите са дължими да постанови на основание чл. 241 от ГПК разсрочване на 3 плащането на главницата.

В о.с.з. Банката – ищец се представлява от юрисконсулт М., поддържа предявените искове и претендира и направените по делото разноски.

Представя списък на разноските за заповедното и исковото производство.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от пълномощника на ответника разноски за възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ по делото. В депозираните по делото писмени бележки се поддържат предявените искове и се изразява становище по възраженията на ответника. С отговора се уточняват услугите, които са включени в предоставения на ответницата платежен документ „ДСК Флекси 4“ и се поддържа, че липсва задължение от страна на кредитополучателя да сключи застраховка, за да бъде отпуснат процесния кредит, нито условие за ползване на преференциален лихвен процент по кредита. Позовава се в тази насока и на посоченото в погасителния план към договора за кредит във връзка със застраховката и прави заключение, че Банката не е имала задължение да включи в ГПР разхода за застрахователна премия. Позовава се на решение по дело С-646/22 на СЕС в тази насока във връзка с лоялността на търговската практика.

Ответницата не се явява и не представлява по делото в о.с.з., но чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК депозира писмени становища, с които поддържа депозирания отговор и изложените в него възражения. Оспорва заключението на приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и позовавайки на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като шрифтът му е с размер под изискуемия в закона, а посочения в договора ГПР не отразява действителният размер на ГПР по кредита, тъй като в него не са включени разходите за застраховка. Претендират се направените по делото разноски, в това число възнаграждение за оказана от адвокат Д. безплатна правна помощ на ответницата по делото в размер на 5 300 евро с ДДС, както и за възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата в заповедното производство в размер на 1 038,77 евро с ДДС. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.

Плевенският окръжен съд, като съобрази становищата на страните 4 и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по чл.

422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за родовата и функционална подсъдност на спора.

При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София е предявил против ответницата Н. Н. Е. следните обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ал. 1 т. 2 от ГПК с правно основание чл. 432 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на Банката по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 1247/03.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на РС – Горна Оряховица, както следва:

- вземането за сумата от 14 137,02 евро /27 649,61 лв./, представляваща непогасена главница по договора за кредит за текущо потребление , - вземането за сумата от 390,71 евро /764,16 лв./, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г., - вземането за сумата от 9,56 евро /18,69 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2025 г. до 28.10.2025 г.

- вземането за сумата от 154,34 евро /301,87 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2025 г. до 30.11.2025 г., - вземането за законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Същите са предявени от активно легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по 5 ч.гр.д. № 3118/2025 г. по описа на РС Горна Оряховица против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по заповедта за незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово подсъден на окръжен съд.

Не се спори между страните, а видно и от приложените към доказателства, свързани с ч.гр.д. № 3118/2025 г., че Банката – ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 02.12.2025 г. против ответницата като длъжник, към което като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за текущо потребление от 01.12.2025 г., договор за кредит за текущо потребление от 18.12.2023 г. между страните, ведно с Общи условия /ОУ/, погасителен план, декларация по чл. 5 ал. 2 от ЗПК, покана -уведомление изх.