Решение № 49 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. ., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110144928 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „.” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.

Поддържа, че щетите са на стойност 4437,36 лева, като в този размер е заплатил застрахователно обезщетение (чрез приспадане на дължимата от застрахованото лице вноска от застрахователната премия в размер 1025,13 лева и превод към застрахованото лице на сумата от 3412,23 лева) по образуваната преписка за щета с № ., след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и обичайните разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „.” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана, получена от ответника на 18.06.2021 г., последният е заплатил на 07.07.2021 г. само част от регресния дълг в размер на 2233,68 лева, поради което претендира непогасения остатък от последния в размер от 2203,68 лева ведно със законната лихва от 29.08.2025 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 845,16 1 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 29.08.2022 г. до 28.08.2025 г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „.“ АД признава твърдяното от ищеца наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.“ по отношение на водача, управлявал на твърдяното време и място лекият автомобил, участвал в посоченото от ищеца ПТП, както и платената към ищеца сума в размер на 2233,68 лева Излага доводи за изключване на вината на водача на автомобила, чиято . е застраховал. Оспорва факта изобщо да е настъпвало ПТП, както и неговия механизъм и участници, а също и вредите по посоченото от ищеца МПС да са вследствие това ПТП.

Оспорва доказателствената стойност на приложения по делото протокол за ПТП, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, автомобилът на който е бил застрахован от ищеца. Поддържа, че заплатените суми не са в пряка причинно – следствена връзка к твърдяното ПТП, както и че ищецът е заплатил обезщетение в завишен размер, несъответстващ на средните пазарни цени, по които застрахованото имущество е могло да бъде отремонтирано или заплатено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата .. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято . е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на посочената от ищеца дата на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобил ., посочен от ищеца като участник в ПТП е била застрахована от ответника по валидна застраховка 2

„.“, както и че след покана по щета с № ., на 07.07.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2233,68 лева.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, както и от приетите по делото писмени доказателства и след изслушаното заключение на вещото лице по възложената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), се установява, че процесното ПТП е настъпило на 28.04.2021 г., около 14:40 ч., в гр. ., като лек автомобил „.“, с рег. № ., управляван от водач, гражданската отговорност на когото е била застрахована от ответника, се е движел по ул. „.“ и в района на номер 151 на споменатата улица, предната част на горния автомобил е влязла в съприкосновение със задната част на спрелият пред него и пропускащ насрещно движещите се пътни превозни средства (ППС), преди извършването на ляв завой, лек автомобил „.“ с рег. № ., управляван от свидетеля М. Д., след което възникнали повреди в областта на задния капак и задната броня на този автомобил.

Свидетелят Д. разказва, че е възнамерявал да завие наляво към автокомплекс „.“ и затова е спрял автомобила си в лявата част на лентата за движение, с включен ляв светлинен пътепоказател и е пропускал насрещно движещите се ППС, преди извършването на маневрата, след което е възприел в огледалото за виждане назад бързо приближаващия се автомобил и последвалия удар от този автомобил, след което ПТП е било посетено от органи на МВР. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни и вътрешно непротИ.речиви и се подкрепят и от останалия събран доказателствен материал, като същевременно липсват данни за настъпване на ПТП по друг начин. От съставения от органите на МВР констативен протокол с пострадали лица съдът черпи информация за механизма на ПТП и съставения акт за установяване на административно нарушение на виновния водач на автомобила „.“.

С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал се установява, че водачът, гражданската отговорност на когото е била застрахована от ответника, не е изпълнил задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Следователно, процесното ПТП е било реализирано протИ.правно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от водача, чиято . е била застрахована от ответника, поради което последният носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение. Ответникът не е конкретизирал и не е ангажирал доказателства 3 за възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования от ищеца автомобил, като от доказателствата по делото такова поведение не се установява.

По отношение спорното по делото обстоятелство какъв е размерът на действителната вреда към деня на настъпване на събитието, съдът намира, че съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени, са били необходими 5461,06 лв. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта на вредите в причинна връзка с настъпилото ПТП в горния размер, тъй като същото е в съответствие с изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ. Установеният от вещото лице размер на действително претърпените вреди надхвърля размера на калкулираното и платено от ищеца застрахователно обезщетение, претендирано от ответника и частично погасено от последния, поради което съдът намира ищцовата претенция за непогасения остатък от регресното вземане за основателна в пълния предявен размер от 2203,68 лева (1126,72 евро).

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

По този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника.

Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата .) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок, в който застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл.

84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му задължение, получена от последния на 18.06.2021 г., към която са били приложени документите по процесната ликвидационна преписка (л. 42-43 от делото). Тридесетдневният срок за изпълнение е изтекъл на 18.07.2021 г., като след тази дата ответното дружество е изпаднало в забава и за претендирания период от 29.08.2022 г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 28.08.2025 г., дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху непогасения остатък от главницата – сумата от 844,45 лева (431,76 4 евро), за която предявеният акцесорен иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 845,16 лева (432,12 евро) следва да се отхвърли.

Горният размер е определен по преценка на съда по реда на чл. 162 ГПК, посредством калкулатор за законна лихва на Националната агенция за приходите, общодостъпен на интернет адрес https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 620,57 евро (1213,73 лева), от които, 70,62 евро (138,12 лева), заплатена държавна такса, 25,56 евро (49,99 лева), депозит за възнаграждение на свидетел, 153,35 евро (299,93 лева), депозит за възнаграждение на вещо лице и 371,13 евро (725,86 лева), адвокатско възнаграждение.

Ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер 0,03 евро (0,05 лева), възнаграждение за юрисконсулт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул.

„.“, № 1, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „.“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ № 51, по искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1126,72 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане, за изплатено по застраховка „.” обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № ., за застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2021 г., около 14:40 ч., в гр. ., в резултат на виновно протИ.правно поведение на лице, чиято . е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2025 г. до 5 окончателното изплащане на сумата, сумата от 431,76 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1126,72 евро, за периода от 29.08.2022 г. до 28.08.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 620,57 евро, разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 431,76 евро до пълния предявен размер от 432,12 евро.