Определение № 309 от 25.06.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 252/2024
- Вид
- Определение № 309
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 09.12.2024
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Веселка Георгиева Узунова, Кирил Градев Стоянов
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309 гр. Бургас, 25.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500252 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Д. О. П., чрез пълномощника адв. Т., против определение №1165/02.05.2024 г. , с което е спряно производството по гр.дело №300/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд до приключване на производството по гр.дело № 7189/2022 г. по описа на БРС.
Иска се отмяна на определението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят сочи, че е предявил в настоящото производство иск против Г. Х. В., В. К. Д. и Д. Х. Д. за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 30 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на действия, извършени от пълномощника на ответниците – частично разрушаване на цех за колбаси, негова собственост, представляващ едноетажна сграда с приблизителна площ от 235 кв. м, която не е отразена в кадастъра.
Правото на собственост върху постройката е подробно обосновано от жалбоподателя в исковата му молба и са отразени споровете между него и настоящите ответници и основанието за претендираните вреди.
За да спре настоящото производство, съдът е приел, че изхода на спора за собственост на постройката е относим към претендираните вреди в настоящото производство. Твърди, че съдът неправилно е идентифицирал сградата като идентична с тази с идентификатор *** , която е предмет на гр.дело № 7189/2022 г. по описа на БРС.
Постройката, предмет на настоящото производство не е отразена в 1 кадастралната карта. В исковата молба е посочено неколкократно кои от имотите, собственост на ответниците, но владяни от ищеца, са спорни. Сред тях е и процесната постройка, която няма кадастрален номер и за нея не е представена скица.
Представя скица за имот с номер идентификатор ***. и скица на цеха, част от проект за нанасянето му в кадастралната карта. Видно от тях, сградата се намира извън границите на имота с идентификатор ***, навлиза малко единствено в южната му част, но не е предмет на производството по гр.дело № 7189/2022 г. по описа на БОС.
Хронологията на придобиването на имота, описана в исковата молба е с цел изясняване на фактическата обстановка и вероятно е заблудила съда относно идентичността и с предмета на другото производство и да приеме, че е налице преюдициалност на спора по това дело. Предвид липсата на идентичност на разрушения имот и сградата с идентификатор *** и идентичност между имота, върху който е построена процесната постройка с идентификатор *** с имота с идентификатор ***, решението по гр. дело № 7189/2022 г. по описа на БРС не е от значение за правилното решаване на настоящото производство и няма основание за спирането му.
Ответниците в производството, редовно уведомени, не изпращат становище по частната жалба.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на Д. О. П. против Г. Х. В., В. К. Д. и Д. Х. Д. за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 30 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на действия, извършени от пълномощника на ответниците – частично разрушаване на цех за колбаси, негова собственост, представляващ едноетажна сграда с приблизителна площ от 235 кв. м, която не е отразена в кадастъра.
Твърди се, че ищецът е сключил със „Зърнобаза Шабла“ АД предварителен договор за покупко продажба, с който да дружеството се е задължило да му прехвърли собствеността върху дворно място с площ 1259,00 кв.м. находящо се на 1300 метра югозападно от кв. „М. р.", гр. Б., извън регулация, парцели I и II по парцеларния план на Свинекомплекса в едно с находящите се върху цитираните парцели сгради - колбасарски цех, сушилня, 1/г битова сграда, метален навес и паркинг", собственост на „Големи български мелници“АД/прекратено/. Имуществото е било предмет на договор за особен залог, вписан в полза на „ХЕЛИАН Индустриал инвестмънтс Б.В – Холандия и цедиран в последствие на „Зърнобаза Шабла" АД.
В деня на сключване на предварителния договор, заложният кредитор „Зърнобаза - Шабла" АД е предало владението на описаните недвижими имоти на купувача Д. О. П.. При предаване на владението, тъй като по данни на заложният кредитор „Зърнобаза - Шабла" АД парцел III по парцеларния 2 план на „Свинекомплекс" - Меден Рудник също е бил собственост на „Големи български мелници" АД, ищецът твърди, че е установил владение освен върху половината от битовата сграда, а и върху целия парцел III. Описаният в предварителния договор паркинг е асфалтирана площадка и е разположен в парцел I по парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден Рудник.
Описаният в предварителния договор навес е изграден като помощен склад, като се използва изцяло стената на колбасарския цех. Същият, съгласно невлязла в сила
Заповед № 454/17.02.2022г. изд. от зам.-кмет по
„Строителство, инвестиране и регионално развитие" на общ. Бургас, предмет на обжалване понастоящем, следва да бъде премахнат.
Ищецът твърди, че от датата на предаване на владението на описаните имоти лично и чрез трети лица владее и до настоящия момент съответно парцели I с площ от 720 кв.м. и парцел III с площ от 360 кв.м. по парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден Рудник, ведно с построените в двата парцела сгради - цех за колбаси, представляващ едноетажна сграда с приблизителна застроена площ от 235 кв.м., която сграда не е отразена в кадастъра и ½ идеална част от битова сграда - представляваща сграда с идентификатор № ***, изградена на един етаж и с площ от 175 кв.м., метален навес и паркинг с приблизителна площ от 350 кв.м.,.
Уточнено е, че следните части :
1) реално определени 1000/2728 (хиляда върху две хиляди седемстотин двадесет и осем) кв.м от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /седем хиляди седемдесет и девет, точка, сто и осемнадесет, точка, триста шестдесет и две/ по КККР, одобрени със Заповед РД-189/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи:
ПИ***, ПИ*** и ПИ***, която реално определена част е разположена в северната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, при граници: север, североизток и изток ПИ***, запад - ПИ*** и ПИ***, юг - реално определени 1728/2728 кв.м. от ПИ ***, който имот е част от Дворно място находящо се на 1300 метра югозападно от кв. „М. р." гр. Б., извън регулация, представляващо част от бивш парцел I с площ от 720 кв.м и парцел III с площ от 360 кв.м по парцеларния план на „Свинекомплекс" Меден Рудник. Северната част на имота с площ от 350 кв.м. е бетонирана и е изграден паркинг;
2)
½ идеална част от сграда с идентификатор № ***, изградена на един етаж и с площ от 175(сто седемдесет и пет) кв.м., представляваща битова сграда - Дом на животновъда, която сграда е разположена в парцел III с площ от 360 кв.м по парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден Рудник, който парцел е част от реално определените 1000/2728 кв.м от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, описан в предходната точка и
3) метален навес с площ от 40 кв.м., прикрепен към стената на цеха за колбаси попадат в имот с идентификатор № ***, който е владян от ищеца повече от десет години и той и придобил правото на собственост върху тях и върху неотразената в кадастъра сграда, представляваща цех за колбаси по давност.
3
Посочено е, че собственици на имота с идентификатор № *** са ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д., но се твърди, че те никога не са владяли частта от него, владяна от Д. О. П. Между тях е висящо производство по предявен от настоящия ищец отрицателен установителен иск за приемане за установено, че двамата не са собственици на владените от ищеца ми недвижими имоти, посочени по-горе включително и върху паркинга, като отделно самостоятелно обособено съоръжение - гр.д. № 7189/20 22г. по описа на БРС.
Твърди се, че на 24.07. 2023 г. и на 27.07.2023 г. първият ответник Г. Х.
В. като пълномощник на другите двама ответници с помощта на наета техника е съборил навеса, прикрепен към цеха за колбаси и частично самия цех за колбаси, част от който се намира в спорния между страните ПИ с идентификатор № ***. Претендират се вреди от разрушаване на описаната собственост на стойност 30 000 лв. – стойност на СМР, необходими за възстановяване на южната част от цеха, част от покрива му и част от вътрешните преградни стени.
В подадения отговор на исковата молба ответниците са заявили собственически права върху поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в него две селскостопански постройки - сграда с идентификатор *** и ***. Посочено е, че процесната сграда частично навлиза в техния имот, а навесът, прикрепен за нейната южна фасада е изцяло в имота им. Оспорено е твърдението, че ищецът не е собственик по давност на процесната сграда и за това не е понесъл никакви вреди, като събарянето на навеса не било противоправно деяние, а предприето в изпълнение на влязла в сила по отношение на тях административна заповед и то след многократни покани до ищеца да разруши навеса и да прибере вещите си.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд след направена служебна справка е констатирал, че между страните е налице висящ спор – гр.дело № 7189/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, образувано по исковата молба на Д. О. П. срещу В. К. Д. и Д. Х. Д. за установяване, че последните двама не са собственици на имоти: имот с площ от 1000 кв.м, представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 2728 кв. м, която реална част е разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ***, от запад – с поземлени имоти с идентификатори *** и ***, а от юг – с останалите 1728 кв. м,обособени в реална част от посочения поземлен имот, който по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник попада в бивш парцел I с площ от 720 кв.м. и бивш парцел III с площ от 360 кв.м; северната 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 175 кв. м,предназначена за „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел III по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник, който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Бургас и паркинг с площ от 350 кв.м, попадащ в бивш парцел I по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник, част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.
4
Прието е, че заявеният в производството по гр.дело №7189/2022 г. по описа на БРС спор е преюдициален за настоящото производство, тъй като изходът на спора за собствеността върху описаните имоти е преюдициален по отношение на спора за вредите, претендирани от ищеца в настоящото дело , нанесени на собственост, която твърди, че е негова.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно. Предмет на иска са щети, нанесени върху сграда, за която не е представен титул за собственост и не е вписана в кадастралната карта.
Между страните е налице висящ съдебен спор за собственост относно терена,върху който е построена процесната сграда без идентификатор,поради което и относно повредения цех за колбаси следва да намери приложение презумпцията на чл.92 ЗС до оборването и по надлежен ред, т .е налице е преюдициален спор по образуваното гр.дело № 7189/2022 г. по описа на БРС относно собствеността на повредения имот, разрешаването на който с влязло в сила съдебно решение е от значение за правилното решаване на настоящото дело.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.