Решение № 54 от 16.04.2026, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. **********, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от В. В. С., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника му адв. К. Г. от САК, против Община Своге, представлявана от кмета. Към исковата молба са представени от ищцата и уточнителни молби от 09.06.2025 г., от 02.07.2025 г. и от 21.08.2025 г. В исковата молба, съобразно уточненията, се твърди, че ищецът е собственик по давност на поземлен имот с площ от 1 586 кв.м.

Имотът е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана скица от м. 03.2025 г., като същият се застъпва с имот общинска собственост с идентификатор ***, с площ 1 881 кв.м., находящ се в гр. Своге, общ.

Своге, обл. Софийска, местн. „Лицето“ – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-827/22.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като попада изцяло в последния. Ищецът излага, че владее, стопанисва и поддържа процесната реална част от имота от 1975 г. до настоящия момент, поради което е придобил правото на собственост върху имота по силата на осъществяваното давностно владение. При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната община, че ищецът е собственик по давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 881 кв.м., находящ се в гр. Своге, общ.

Своге, обл. Софийска, местн. „Лицето“ – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-827/22.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 1 586 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 1, обозначени с червен цвят на Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М..

На ответната страна са изпратени преписи от исковата молба и от 1 доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор.

В производството са събрани писмени доказателства, представени от ищеца и неоспорени от страна на ответника, поради което съдът ги възприема като автентични и верни, разпитани са двама свидетели, показанията на които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви, допълващи се взаимно и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена и съдът я възприема като обективно и компетентно изготвена.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца аргументира застъпваната от него теза, а ответникът не взе участие в производството.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че спорната част от поземлен имот с идентификатор *** е ясно обособена и оградена с ограда. Вещото лице изрично сочи, че в имота е построена полумасивна жилищна сграда, която е отразена в едромащабната топографска карта (ЕТК) от 1986 г. и е нанесена в картата на възстановената собственост (КВС), а съгласно ЕТК процесният имот попада в строителните граници на гр. Своге.

Свидетелите П. М. и П. М. знаят имота, който още от 1975 г. е владян от ищеца в настоящото производство, след като приживе му е даден от дядо му.

През целия този период от време никой не е оспорвал владението му, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на реална част от който ищецът твърди, че е собственик, е отразен в кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита, че В.

В. С. е придобил правото на собственост по давност за периода след 1975 г., по-точно през 1985 г., тъй като са били налице обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното 2 поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване, в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим, тъй като имотът няма земеделски характер, не е бил обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост на соченото основание. При това положение искът следва да се уважи изцяло.

Ищецът не претендира разноски за производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани, макар да има право на това, с оглед изхода на делото (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община Своге, с адрес: гр. Своге, ***, представлявана от кмета Е. К. И., че ищецът е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 881 кв.м., находящ се в гр. Своге, общ.

Своге, обл. Софийска, местн. „Лицето“ – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-827/22.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 1 586 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 1, обозначени с червен цвят на Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 16.04.2026 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3