Протоколно определение № 572 от 27.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 572 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Марин Ст. Дишлянов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600593 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:20 часа се явиха:

Производството е образувано по жалба на адв. Ч. – защитник на обвиняемия И., срещу определението на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по ЧНД № 1292/2024г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия И. И. от „Задържане под стража“, в по-лека.

Жалбоподателят - обвиняемият И. М. И., се явява лично със защитника си – адв. С. Ч..

Явява се и представител на Апелативна прокуратура – Пловдив – прокурорът М. Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

РАЗЯСНИХА се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и нови искания.

АДВ. Ч.: Нямам отводи и нови искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. И.: Нямам отводи и нови искания.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата и изложените в нея съображения. Жалбата е подробна. Затова само ще маркирам основните факти и обстоятелства, които са недооценени от първоинстанционния съд и са довели до погрешния извод, че мярката за неотклонение следва да продължи да бъде „Задържане под стража“.

Всъщност, основният довод на първоинстанционния съд е това, че, цитирам по памет, подзащитният ми не е успял да обясни убедително къде живее и че по тази причина има друго производство, за установяване дали някой е склонявал свидетелката И.А да променя показанията си.

Тези изводи за мен са несъстоятелни, тъй като абсолютно без значение е за едно наказателно производство - 1 лице къде живее. Тоест, то може да има както постоянен адрес, така и местоживеене и да работи на трето място. Няма задължение на който и да е обвиняем да дава някакви убедителни аргументи или доказателства, че видите ли, той има постоянен адрес на едно точно определено място. Задължение на органите на досъдебното производство е в хода на едно продължило над 6 месеца разследване е да съберат и да представят пред съда убедителни доказателства, въз основа на които може да се изгради или да се затвърди вече изграден извод, че съществува опасност лицето да се укрие, респективно да осуети разкриване на обективната истина или реализирането на наказателната отговорност. В случая такива доказателства няма и първоинстанционният съд е стигнал до грешни изводи.

По същия начин е процедирано и с обстоятелството, че свидетелката И. твърди за оказан спрямо нея натиск. Не е известно кое лице е изпратило въпросното писмо. Не е известно защо се приема, че той е бил именно 2 подзащитният ми, при условие, че той е в ареста, още от 16-ти юли, ако не се лъжа и няма никакъв контакт и досег с въпросната свидетелка.

На последно място, известно ми е, но все пак считам, че е необходимо да се посочи и в настоящото съдебно заседание, че целите на мерките за неотклонение са регламентирани от закона и органите на досъдебното производство следва да представят доказателства, въз основа на които да се приеме или не, че една мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва да продължи, а такива няма.

Единственото, на което се позовава прокуратурата, е тежестта на обвинението. Безспорно е, че тежестта на обвинението е изключително висока – с предвидено наказание между 5 и 15 години „лишаване от свобода“, но е безспорно и това, че подзащитният ми е съдействал на органите на досъдебното производство, че не е пречил на разкриване на обективната истина, не е злоупотребявал с правата си. Тоест, той има едно коректно процесуално поведение. Като тук само смятам за необходимо да вметна, че за мен е неправилно, предполагам и за вас, първоинстанционният съд да приеме това, че след като подсъдимият, в случая обвиняемият, не е дал обяснения в подкрепа на обвинението, то това е защитна теза. Едно обвиняемо лице може да дава обяснения, каквито намери за добре и това не следва да се тълкува в негова вреда.

С оглед на всичко изложено, моля да приемете, че към настоящия момент мярката за неотклонение е изиграла своята цел, поради което не е необходимо същата да продължи да бъде „Задържане под стража“, поради което ви моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и да наложите друга, по-лека мярка за неотклонение, съобразена с тежестта на обвинението, което предвид предвидената наказателна отговорност, би могла да бъде една по-висока по своя размер парична „Гаранция“.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. И. (за лична защита): Съгласен съм абсолютно с казаното от защитника ми. Няма какво да добавя, защото само бих повторил нещо, което е казал и няма смисъл.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите частната жалба без уважение. Респективно, моля да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно определението на Окръжен съд – Стара Загора.

Считам, че единствено адекватна и към настоящия момент спрямо 3 обвиняемия е мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Не съм съгласен с това, че тя е изиграла своята роля. Става въпрос за един обвиняем, който има множество осъждания, 5 осъждания за престъпления, 3 от които са за престъпления, свързани с наркотични вещества. Обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Налице е законова презумпция за наличие на опасност обвиняемият И. да се укрие и да извърши престъпление.

Налице са данни по делото, че няма кой друг да има интерес да изпраща някакви писма, заплашителни, спрямо свидетелката Р. И.А. Единствено е изгодно на обвиняемия И., тъй като тя е дала показания, че си купува всеки ден метамфетамин по 1 грам от обвиняемия, в С.. Считам, че всяка друга, различна мярка за неотклонение за това лице, извършило престъпление при условията на „опасен рецидив“, с този му опит, свързан с наркотиците и наличните по делото данни, че е направен опит да се влияе на свидетелка, дала уличаващи спрямо него показания, всяка друга мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“, би била незаконосъобразна.

В това число считам, че е налице и реална опасност да се променят показанията на тази свидетелка, ако обвиняемият И. бъде на свобода, имам предвид извън арестно помещение. Също така делото е приключено, предстои внасянето му в съда. Ако той бъде с различна мярка за неотклонение, извън „Задържане под стража“, аз считам, че и делото пред първата инстанция би било затруднено, с оглед на това, че същият има опасност да се укрие от наказателно преследване.

По изложените съображения, моля да потвърдите определението на Окръжен съд - Стара Загора и да оставите жалбата без уважение.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ И. М. И.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.

Съдът след проведено тайно съвещание, намери за установено следното:

Производство е по реда на чл. 65, ал. 7 - 8 от НПК.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и становищата на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената до съда жалба изхожда от надлежно процесуално 4 легитимирана страна и е подадена в срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият съд намира, че и понастоящем с оглед етапа на който се намира разследването по делото са налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК за изпълнение на най – тежката мярка за неотклонение задържане по отношение на обвиняемия И..

На първо място същият е привлечен в това процесуално качество за деяние с правна квалификация по по чл.354а ал.2 изречение второ, предложение последно т. 4 вр. ал.1 изречение първо, предложение четвърто и пето вр. чл. 29 ал.1 б. „б“ вр. чл. 26 ал. 1 НК – по обвинение за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. При прочит на събраните по делото материали се налага извод, че обоснованото предположение за авторството на вмененото деяние се е надградило и стабилизирало и действително изглежда, че подготвителната фаза на процеса е към своя край. От това само по себе си, обаче, не следва, че с приключване на разследването и предстоящото навлизане на наказателния процес в съдебната му фаза отпадат и предпоставките за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, както и опасността от повлияване на нормалния му ход. Само по себе си приключването на разследването и внасянето на материалите от същото с обвинителен акт в съда и то за деяние с предвидена от законодателя тежка санкция, не е в състояние да неутрализира опасността от повлияване по неправомерен начин на нормалния ход на производството, доколкото е постигната и определена концентрация на инкриминиращи данни, с което не отпада опасността от укриване или неправомерна дейност, защото пропорционално на постиганата концентрация на данни и пренасянето на делото в по-напреднал етап, отчетените опасности и изкушението от укриване също придобиват по-интензивни измерения.

Не намират опора в материалите по делото оплакванията на обвиняемия, че данните за негов опит да повлияе на свидетел по делото са голословни, доколкото не е била установена лична деятелност на И. в тази насока. Това обстоятелство само по себе си не буди недоумение, доколкото спрямо него е била изпълнявана мярка задържане под стража и предприемането на подобни действия е било ограничено. По изтъкваната причина пред свидетеля, 5 подложен на въздействие, е било настоявано да посети обвиняемия в условията на ареста, за да „съгласува“ с него показанията си, като са били използвани конкретни цитати и реплики на И., за да бъде мотивирана Р. И.а в посочената насока. Нейните показания са последователни, обективни, устойчиви и намират опора и в останалите събрани до делото данни, поради което следва да се възприемат с кредит на доверие. В тази връзка преценката на първия съд, че е налице опасност от укриване и неправомерна деятелност не се базира само на тежестта на повдигнатото обвинение, а и на етапа на разглеждане на делото и особеностите на вменената престъпна дейност, изводими от нейния характер, конспиративност и интензивност, обремененото съдебно минало на И., който е осъждан многократно включително и за престъпления, свързани с наркотични вещества, което също е индиция за възможните опити да се повлияе по неправомерен начин на нормалния ход на делото и неговото своевременно приключване. Отделно от изложеното, в случая е налице активност и на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК, доколкото И. е привлечен за деяние, квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив.

Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че и към настоящия процесуален момент, са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна на воденото спрямо И. наказателно преследване е мярката за неотклонение „задържане под стража“, която ще способства за бързото му и своевременно приключване, същевременно ще препятства неправомерното влияние върху хода на производството по делото.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1026 от 16.12.2024 г., постановено по ЧНД № 1292/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия И. М. И., ЕГН ********** за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение по досъдебно производство № ** по описа на ОД на МВР С. „Задържане под стража“ в полека.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

6

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Съдебното заседание се закри в 13:37 часа.